Споделена история от Любов и изневяра |
Ударихме на камък
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1382 пъти
Здравейте, всички посетители на spodeli. net
От Нова годна насам, имам връзка с момиче, която от 2 месеца насам не се развива, дори напротив, мисля си, че лека-полека с приятелката се се дистанцираме все повече.
И двамата си допадаме и обичаме страшно много. Имаме сходни интереси и занимания, еднакви вкусове и дори било то и еднакви мнения по различно житейски въпроси. Връзката ни започна изключително бурно. Запознахме се случайно, седмица по-късно вече излизахме и директно си признахме чувствата. Уви всичко хубаво, дори и сексът, който правихме, продължи 1 месец.
Тя все още е студентка последна година, а моето работно време и почивки не съвпадат с нейните, и на този етап можем да се виждаме максимум 1 път седмично. А преди го правихме почти всеки ден, но си мисля, че вината за това си е изцяло моя.
Разбира се няма бариери, които да ни спират да го правим, но тя е крайно екстравертна личност, с огромно обкръжение от приятели и близки, с които прекарва свободното си време. За сметка на това аз съм на другият полюс. Аз съм крайно интровертен, скромен, срамежлив и отстъпчив. Поради това никога не съм и възразявал за нещо и не съм удрял с юмрук по масата да стане по моето, така че, когато каже, че не може да се види с мен, защото е решила да се види с приятелки, аз и отговарям "Добре, както си решиш, искам да си щастлива. " Или пък когато отложи за по-късно една от малкото ни срещи, аз отново проявявам благородство (или по-скоро липса на кураж и демонстрация на слабохаректерност) и и отговарям " Ако не е днес, ще е утре, винаги ще се радвам да се видя с теб"...
Минута след като затворя телефона проумявам какъв тъпак и женчо съм, и си казвам, че ще бъда по твърд, но като и чуя гласа на другият ден, отново омеквам. Просто имам чувството, че вече ме взима за давност, и за някой, който може да чака и да се съобразява вечно.
Другото, което ме дразни адски много, но отново нямам куража да и го кажа, е че когато и скимне иска да чатаме с часове, без значение дали за мен е удобно или не. Когато се видим или приказваме по телефона, темите са безброй и не млъкваме, но когато си пишем, просто си разменяме само глупости и емотинки. За два часа, си обменяме 20 изречения и в останалото време мълчим и се чудим какво да си напишем. 1000 пъти и направих намек, да не си губим времето така, а просто да се виждаме по-често или да си говорим по телефона, но тя не се усеща и продължава да се муси, когато не съм в чата...
Знам, че първото впечатление е най-важно. Очевидно съм се издънил, показвайки и каква мекушава и слабохаректерна личност съм. Има ли вече някакъв начин отново да поема контрола и аз да бъда водещият в тази връзка?
То е ясно, че трябва да престана да се държа като мекотело, но как стои въпросът с нея? Тя ще се отучи ли от сегашното положение?
|
