Мисли от природата
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 876 пъти
Седя върху един камък, по пътя към върха на една планина, седя и размишлявам. Българите винаги през историята си са живяли сред природата в балкана. Тук е толкова вълнуващо, пролет е, навсякъде тънки писъчета се чуват. Писъчета от различни птици, преплитат се и създават пролетната песен. Реката е на 20 метра от мен. Чува се стичащата вода. Всички звуци сливат се и магия те създават. Тишина и спокойствие. Отвреме на време хора минават, сякаш различни, заредени, усмихнати, поздравяват с добър ден. Обичам природата, обичам когато застана на някоя висока скала и погледна гледката надолу. И там се вижда града- монотонен и скучен. Едни и същи квадратни сгради строени без капка креативност. Човекът е загубил връзката си с природата. Връзката с красотата и хармонията.