Kaкъв съм аз?
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1192 пъти
Пиша тук, относно този въпрос, който е и самото заглавие. От много време насам все ме мъчи един въпрос, който дори аз самият не мога да си отговоря. 11 клас съм, в семейство, юркащо постоянно да уча, да уча и да уча. Това изключително много ме дразни и вече почнах да викам на нашите, да ми се разкарат от погледа и, че ми лазят по нервите. Другото което е, аз тренирам, опитвам се да жъна успех колкото се може повече и прогрес, обаче винаги, когато се проваля или не стане точно по моя план тренировката се вбесявам и гледам да наругавам всичко живо относно моя провал и почвам да се сравнявам с други, казвайки, че всеки друг ли трябва да го прави по-добре от мен. Второ, от 1 клас още съм подхванат, защото бях най-тихото дете в класа, да бъда подиграван и унижаван. Все още се гневя за тези години, които мълчах. И все още има хора, които си мислят, че е много забавно да се подиграват на човек без причина. Преди две години един наркоман дебел циганин ме обра и аз дори не си направих труда да се защитя и той ме обра и втори пъти това още повече ме агресира. И последното, което е-любовта. Никога през живота си не съм имал приятелка(увлечения съм имал, но сериозна връзка не). Та.. относно това, имало е поне 3 момичета, които са ме харесвали, доста и то без да се изхвърлям... и си е личало, че те искаха сериозна връзка, да бъдем заедно, но аз въобще не изпитвах нищо, даже ми бяха противни сладките им приказки колко много ме обичат и така нататък. Нито веднъж през живота си не съм изпитал чувство на удовлетворение от милите думи на някое момиче, нито ми е харесвало да чувам тези глупости. Скептичен съм към любовта, защото тя е само до време, не съществува след това, просто умира. Никога не съм искал деца, семейство или връзка-мразя от дъното на душата си тези три неща, а ми омръзна приятелите ми да ми повтарят, че аз съм бил чудовище и така нататък, спрямо хората, които са ме ценяли. Но днес се зачудих какъв съм точно и стигнах до задънена улица... Социопат ли, комплексар ли съм, или просто едно дребно злобно човече? Моля редактора да публикува историята ми, ще ми се да разбера какво мислят хората и как биха определили тип като мен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 9c4a985dc9

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Просто не си бил достатъчно обичан.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: c41be28010

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ти си в пубертета. Точка.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: b4fae68adf

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Според мен си наранен и нищо повече от това. Тежките преживявания, натиска, подигравките и липсата на любов водят до озлобяване и скептицизъм. Ще ти кажа, че с времето романтиката изчезва. Това е безспорен факт. В една връзка настъпват и лоши моменти. Караници, липса на мили думи, липса на интимност. Това не означава, че няма любов. Любов е приятелката ти да ти е ядосана, да сте се скарали, но тя да те завие, докато спиш. Не е любов да ти пишат сладникави съобщения, не е любов да подариш цветя. Любовта е преди всичко загриженост. Това вътрешно желание да даваш, да помагаш, да пазиш, понякога да глезиш. Романтиката винаги ме е дразнила, аз съм друг тип човек, но любовта сама по себе си не е романтика. В пубертета никога не се впечатлих от сладникавите думи, преследването, цветята и плюшените играчки, тези неща ми звучаха клиширано, дразниха ме. После намерих човек, с който можеше да стоим на пейка и да се смеем на наши шеги. Който се сещаше да ми вземе кафе в картонена чашка, защото знае, че ще искам, но не и да ми пише стихотворения и да качва дълги постове с наши снимки. Не си попаднал на момичето. Опитай се да си по-отворен към хората, но не очаквай, че някой ще ти допадне, само защото ти му допадаш.

 

...

горе^