С поглед назад към миналото и една любов
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1959 пъти
Преди около година се разделихме с човек, с когото от самото начало знаехме, че не може да става въпрос за по-сериозни отношения - различни държави, а и двамата сме си патили от подобни интернационални връзки и не вярваме в цялостната концепция на връзките от разстояние. Но за тези 2-3 месеца, в които го опознавах, осъзнах, че той е един абсолютен мой идеал - и на интелектуално ниво, и на креативно, и на комуникативно, и на чисто човешко и мъжко.

С него не поддържаме контакт, нито аз съм правила опит да се свържа, нито той, не знам дали на него му се отразява цялата история по подобен начин, но искрено казано се съмнявам.

Търся някой, който да е поне наполовината като него, ходя по срещи, но просто не се получава, никой не може дори да се сравни с него. И вече не знам къде да се дена и какво да правя, просто да се примиря, че никога никой няма да е по-добър от него ли и да започна връзка? Самотата вече почва да ми тежи, но не искам и да съм онзи грасгринър, който все гледа навсякъде другаде, освен в човека, с когото има връзка. Някога изобщо изчезва ли тая пуста емоционалност към тия осъществени идеали, с които по някакви причини сме се разминали? Или повечето от нас все гледат назад и си ги спомнят, примирявайки се с живота и настоящите хора в него?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 3 месеца hash: c2bd431d8b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не бива толкова да мислиш за миналото. Но правиш огромна грешка като сравняваш настоящите мъже, с който излизаш с въпросния ти бивш. Също е грешно да мислиш, че е "идеален" Казват любовта е сляпа, явно наистина си се привързала към него и не виждаш недостатъците му. Изключително неприятно е в такива ситуации. Но вярвай ми ще срещнеш друг мъж, които ще бъде твоят. Няма нещо като "срещаме правилните хора в грешен момент " Щом са правилни хора си идват в правилния момент, това е съдба. Вече е написана и твоята, щом с този мъж не се е получило не е идеален, не е твоят. Твоят още не те е намерил. Не трябва да страдаш по мъже, които не са те оценили, мила. Ако е имал желание ще те потърси повярвай ми, дори с най-глупавото оправдания, дори просто да пита как си, дори с извинение, че е объркал човека на когото пише. Щом не те е потърсил - забрави го. Не тъгувай по миналото. Живея сега, за момента, за настоящето и бъдещето. И когато срещнеш някого, повярвай ще се радваш, че с този идеален човек сте се разделили.

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: 8da9f27942

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Класика. Идеализирай си нещо. Сравнявай после реалността с идеалите. Депресирай се че нище реално не може да стигне идеала. Нито тоя въпросния си го опознала колко е "идеален", нито тия дето ги сравняваш в него, ама важното е да има сравнения и да искаш докрай без да знаеш защо искаш на края. То оня виц с магазините за "половинки" не е измислен случайно...

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: 003475a239

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ще ти разкажа една история, мисля че ще ти бъде поне малко полезна. Преди години се запознах с човек, който е от друг град. Той е реалния ми идеал за повече неща, отколкото мога да изредя тук. Нещата между нас бяха обречени от самото начало. Паснахме си като две парчета пъзел, изпитахме невъобразими чувства, но имаше толкова много външни фактори, които ни подсказваха, че ние нямаме общо бъдеще. Крадяхме си срещи, бяхме деца и пораснахме с тази любов, която траеше години. Имахме разума да знаем, че с порастването ще се променим... имахме разума да знаем, че целите ни са много различни и пътищата ни ще се разделят. Така се и случи. Връзката приключи почти мирно и кротко. С годините много пъти сме спирали да си общуваме, но изневиделица се срещахме случайно. Не само на живо, но и в онлайн пространството. Всъщност, това е много откачена история и ми е трудно да повярвам, че се случи. Днес съм с друг човек. Първата ми любов е някъде... или се намира в радиус 10км от мен (същия град), или е на поне 1000км(друга държава). Загубихме връзка малко преди да си изясним тези въпроси за бъдещето ни. Понякога се сещам за него, съвсем носталгично. Понякога ми се иска да си разменим няколко приказки, защото си говорехме по много особен начин и се разбирахме идеално без много думи. Вярвам, че и до днес бихме си помогнали в нужда. Вярвам, че понякога и той се сеща за мен. Вярвам, че приказката отдавна е приключила и не желая да се повтаря сега или след години. Около него се научих да приемам хора, любов, мнение и помощ. Забравих за думата идеал и изтрих всички стереотипи от съзнанието си. Това е илюзия, понякога обичаш и си влюбен толкова силно, че и лошото в половинката те привлича, но не трае вечно, идват и различията, и скандалите. Съветвам те да продължиш живота си и да не се насилваш за каквото и да е било. Сърцето ти ще разбере, когато е готово отново да се влюби. Тогава срещу теб няма да има идеал, а съвсем обикновен човек, който също те харесва и желае. И връзката ви ще е много по-истинска, защото ти ще виждаш него, а не това, което искаш той да бъде. Той няма да е поставен в рамка от въображението ти. Той няма да се вписва в стереотипния ти критерии, ти ще го виждаш реален и ще го обичаш толкова много заради това. Ти няма да се връщаш назад. Изживяла си половин история и понеже не си стигнала до лошото от нея, сега се чувстваш по този ужасен начин. Мислиш за възможността всичко да е красиво, да няма грозни сцени, да няма невъзможни проблеми, да няма разногласия и лоши думи. Аз знам какво е. Може би имам разума, за да осъзнавам, че моят идеал не беше идеален и между нас имаше опънат ластик. Любовта е малко кофти, да знаеш, но пък в това ѝ е чарът. Остави миналото да спи спокойно и ти обещавам, че един ден ще срещнеш човек, който няма да е твой идеал, но ще ти дава всичко, което си искала и ще го обичаш повече, отколкото сега ти се струва възможно. Разстоянието е к*чка, кара ни да мечтаем и ни вади от реалността. Всеки може да ти се стори прекрасен онлайн, по телефона и с редки срещи, всеки може да се представи в по-добрата си светлина от разстояние. Не ти трябва илюзия, нямаш нужда от идеал и не вярвам, че идеалите съществуват наистина.

 

...

горе^

преди: 7 години, 3 месеца hash: d1ae3a5f5f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Доста позната история. Болката не минава, а само малко по малко отслабва, но винаги си остава тръпката по недоизживяната любов. Особено като останеш сам със себе си и нещо все ти казва- направих ли всичко възможно за да запазя това? Мисли ли той за мен така, както аз за него- всеки Божи ден? Това е чисто емоционално обаче. После е време да се намеси разума и да започнеш да задаваш други въпроси: за 2-3 месеца е невъзможно да опознаеш някого достатъчно и той се превръща в идеал точно защото си видял само хубавите неща от характера му. Всеки човек има недостатъци. Абсолютно всеки. Я си представи едно ежедневие с този човек- чистене, готвене, пране. Мръсни чорапи по пода. Чинии в мивката от 1 седмица. Токсичен въздух в тоалетната след като той излезе оттам. Разправии за пари. Ето това е проблема с тези недоизживени връзки- че всичко си остава в сферата на фантазиите и е много вероятно в момента, в който има възможност връзката да се превърне в ежедневие, всички невероятни качества на този човек да изфръкнат през терасата. Просто така сме устроени човешките същества.

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: 4927589119

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Според мен, нито трябва да се примирявате, нито да търсите, а просто да си живеете живота, като се научите да живеете (знам, че е трудно) в самота... пък може един ден съвсем естествено да срещнете човек, който да Ви подхожда... може и пък не. В едни отношения са еднакво важни и разумът, и чувствата. При връзката Ви разумът е подчинил чувствата (и с право), но не можете да предприемате връзки, в които чувствата да отсъстват, или надявайки се да се появят... Всичко е много тайнствено, но вместо да хвърляте поглед в бъдещето, по-добре е, според мен, да се съсредоточите в настоящето да живеете възможно най-пълноценно и дарявайки на другите любов и добро. Не съжалявайте за нищо.

 

...