Ужасна ли съм?
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1515 пъти
Здравейте, историята ми е много дълга, но ще опитам накратко да ви въведа. Омъжена съм от 7 години, имаме и деца. Ужасно много обичам съпругът си, той също постоянно ми показва любовта си. Всичко е една идилия, гледа децата, обръща внимание и на мен. Прави ми романтични изненади, разбира се аз също му правя. Гордо мога да кажа, че успяхме да създадем щастлива семейна среда за себе си и децата си. Преди 2 дни видях за пръв път, човека с който бях преди да срещна мъжа ми. Само него бях обичала до тогава и всякаш ми се подкосиха краката щом го видях. За пръв път го виждам от 8 години насам, почти не се е променил визуално поне. Носеше си гривната която му бях подарила за един празник... Не се поздравихме дори, разделихме се със скандал преди години. Погледнахме се няколко пъти и толкова. И сега аз не спирам да мисля за него, колко хубаво ни беше, сънувах го дори. Не съм такъв човек, не искам да нещо от него, но се чувствам виновна че мисля за него. Обожавам мъжа си, но какво подяволите ми стана? Ужасна ли съм? Чувствам се такава, все едно предавам мъжа си а нищо не съм направила.... Ще ми мине ли?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: a80b3ea3d2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ти гледай само да не си мислиш за изневяра ейй

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: a782503167

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ще ти мине до няколко дни, стига да не наливаш сама масло в огъня и да не си позволяваш да мечтаеш твърде много. Разбирам те, защото имам една такава стара тръпка. Говоря за човек, с когото никога не бих се събрала отново, но съм убедена, че и след 15 години да го видя, пак ще настръхна от глава до пети. Сега градя друга връзка, нещата вървят към семейство и чувствам, че съм намерила мъж, с когото мога да споделя всичко. Всъщност, той е пределно наясно с миналото ми и с всичко, което написах по-горе. Освен това е наясно, че нещата са сложни в историята, но аз няма да се върна към онези стари страници отново. Познато ми е това чувство на вина, аз също съм се чувствала като най-ужасния човек след случайна среща или пък отбелязването на определена дата. Понякога се чувствам ужасна, че изобщо съм обичала преди настоящия си приятел. Постави разума отгоре и не се замечтавай. Такива неща са като ангелчето и дяволчето на двете рамена на главния герой във филм... ти избираш в коя посока да наклониш везните. Обичала си истински, това е всичко, подобни чувства оставят следи, което не означава, че искаш да си с бившия си или че би сторила нещо грешно, с което да нараниш съпруга си.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 0d0c54f032

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Гони дивото и ще изпуснеш пилотното.

 

...

горе^

преди: 7 години, 1 месец hash: a35ebd4b25

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Наистина стана така, минаха няколко дни и ми мина. Явно е било нещо моментно. За пръв път ми се случва и ми беше странно. Някой хора си остават тръпка за цял живот.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: cb86839c97

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Намирам го за естествено... но чувството Ви за вина е неоснователно. Просто душата къта неща, и те не могат да бъдат извадени от там. Образно казано, Вие сте като наранен човек, на когото отвреме-навреме старата рана го боли... Просто претърпете и продължете спокойно напред. Първата изгора си е първа изгора - неслучайно тъй много се пее за нея в народния ни епос, и неслучайно нашите предци са държали мъжът на жената да ѝ бъде наистина първият. Гледал съм и филми, в които се изследва влиянието върху женската на първия съвкупил се с нея екземпляр... Не помня какви точно бяха последиците, но си спомням, че потомството ѝ впоследствие носи някакъв особен негов белег... Ех, да можехме да се женим за своите първи! По-добър щеше да е светът! Но не би - особено в наше време. Радвам се, все пак, че сте попаднали на свестен човек, и че го обичате. Това е голямо чудо и подарък! Агапе.

 

...