Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

8.   Здравейте отново, авторката съм. Не знам дали со прав номер 2, че всичко се връща, но мога да отговоря, че никога не съм се подигравала с чувствата на другите, независимо дали става въпрос за връзка или друг вид отношения. Номер 1 бих искала ако можеш да споделиш как се развиха нещата при теб? Говорихте ли с човека за вашите отношения и какво се случи накрая...
Номер 4 - подробностите са такива, че когато съм споделяла, че мисля, че за него съм просто забавление, той категорично отричаше. Търси ме от дъжд на вятър и сякаш гледа да ме избягва. По принцип е отракан мъж, но когато сме заедно в компания с други хора се държи странно, дори понякога неадекватно. Избягва дори да ме погледне. Когато реша да прекратя контактите си с него, той все намира начин да ме накара да размисля. Никога не съм изпитвала такова чувствто към никого другиго в живота си. И никога не ме е държало толкова време, дори да съм била влюбена. Познавам го от повече от 4 години и досега нищо в чувствата ми към него не се е променило! Чудех се мъжете колко време биха се виждали с една жена, която ги привлича само сексуално? Убива ме мисълта, че за него съм някаква вещ, която му харесва да ползва и после да захвърли, докато не се присети пак. Не знам вече, сила нямам, искам да спра да го обичам, да го оставя и да не мисля никога повече за него, но е факт, че сърцето си знае неговото... Сънувам го почти всяка вечер... Мислите ли, че трябва да му призная как се чувствам или няма никакъв смисъл? Ако той осъзнае как ме кара да се чувствам, мислите ли че ще спре да се държи така или ще стана още по-уязвима пред него?

9.   Преживявала съм го два пъти. И двата пъти бях влюбена, а въпросните мъже в кавички -не. Обръщаха ми внимание докато ме получиха своето. С единия живях 7 месеца. Беше кошмар. В началото мил, любезен джентълмен, но скоро маската падна. Егото му щеше да счупи небето, показа си страни ужасни на характера, както и пороците, алкохол, цигари, марихуана, насилие.... оттървах се леко. Бях го идиализирала до такава степен, че въпреки че се държеше зле с мен аз не исках да го оставя. Мислех, че ако се грижа за него и го обичам повече ще се промени. Е, не се промени. Все същия бияч на жени и комплексар.
Срещнах нов мъж. По-голям от мен. Истински мъж, какъвто винаги съм искала. Онова чудовище вече е в друга глава. Не се обръщам назад. Не искам.
Ще срещнеш нов мъж. Преценяй ги добре. Не си лягай с тях на втората среща, въпреки че и на 15 среща пак може да те зареже. Гледай да има качества, не само визия. Визия сега лесно св постига с химия, фитнес и заучени класически реплики за свалка.

10.   Не мога да разбера толкова ли си отчаяна, че продължаваш да се унижаваш? Чакаш невъзможни неща. Една връзката се случва по желание и на двамата. Силното чувство не единия не може да е за двама. Приеми, че не те иска, спри изобщо до контактуваш с него. Продължи напред сама, толкова ли ти е невъзможно? !

11.   Това твое състояние не е любов, а обида, че си попаднала на играч, който те е използвал и не си го разбрала в самото начало. Но то е и урок, за да се научиш да преценяваш по-добре мъжете в бъдеще. Радвай се, че си се отървала без сериозни последствия - евентуална бременност, аборт или да си самотна майка. Времето лекува всичко, след години ще си спомняш за този човек с безразличие и ще се чудиш как си могла да преживяваш така тежко приключването на връзка, която не си е заслужавала още в самото начало. Силната личност ще продължи бързо напред и няма да се обръща назад, а слабата ще потъне в отчаяние докато живота минава край нея. Бъдете силни личности и не допускайте непочтени хора до себе си!

12.   @4 Затова не вярвам на думи, а на дела, но пък никой не е длъжен да прави каквото и да било за никого (цитат по памет), затова не очаквам и дела. Никого не търся, на никого не вярвам, сама съм си и в добро, и в лошо :-D Тъпо е, обаче, когато поредният човек ме 'намери' и почват някакви изпълнения, от които нямам нужда ( казвам 'човек', а не 'мъж', защото не смятам, че е типична черта на мъжкия пол, също подобни лицемерни взаимоотношения не са само в интимен план, а са навсякъде).
Изходът - не се занимавайте с никого, има човек - има проблем.

13.   Той нищо не ти причинява. Ти избираш как да се чувстваш. Въобще бъди готова да си носиш последствията за всички твои избори. Успех с порастването!

14.   Авторке, №1

Историята е много дълга и объркана, самата аз не смятам, че някога ще мога да си я обясня напълно. А и всичко е много лично, така че не ми се ще точно тук да сядам и да пиша подробности.

Това, което мога да ти предам като съвет е, кажи му всичко, без страх и гордост, директно и докрай. Изискай и той ясно да ти заяви какво е положението от негова страна. После да не си блъскаш главата, че е имало шанс, а не сте се разбрали.

15.   Аз съм номер 4. Авторке нещо май много си се объркала, всичко това което описа ясно ми говори, че е хлътнал до уши в теб също както и ти по него а не, че те използва за секс. Още повече, че за да изпитваш такива силни и продължителни емоции значи е взаимно. Според мен става въпрос за лоша комуникация, за типичното женско недоверие и за взаимен страх от разкриване на чувствата.

16.   Номер @4 Защо даваш такъв категоричен коментар, при положение, че знаем много малко? ! . Недей, защото ако не си прав, момичето само ще продължава да подхранва идеята за положителна развръзка, каквато може да няма, поради несходство в характерите ( авторке, не мисли, че всеки иска да се изгаври с теб, нарочно, просто.... не винаги и с всеки, се напасваме). Слушай интуицията си, момиче, тя никога не ни лъже, ако усещаш, че не е добър с теб, значи е така, няма кой друг, освен теб, да усети дали този мъж се държи добре с теб. Важно е да се чувствате спокойни и щастливи в компанията си, ако някой ви напряга и ви кара да се чувствате зле - не общувайте с този човек.

18.   Това е защото сърцето и на него е другаде. Не е само жените и мъжете сме така. Моята първа любов ми беше изневерила 6пъти и аз така продължават да я обичам. Досега сме приятели, даже е станала самотна майка и пак се виждаме. Въпреки че имам основание да я убия дори, ако беше друг. Тя започна да осъзнава грешката си ама след като вече се превърна в превъртяла курва. В момента съм с момиче, с което по абсолютно същия начин се развиват нещата. От 2 години сме заедно и тя започна да ми изневерява. най лошото е че в момента се прави на описани я е страх даже се срещнем и да се разделим като хората. Аз обаче й желая щастие. Желая и щастие на първата. Не че го заслужават или не... Просто ако мисля лоши неща за тях аз ще стана поредния тъпак и ще нараня някой друг по веригата.
Прости му! Прошката лекува сърцето. Желай му щастие, след години той ще го оцени. Ще ти кажа една тайна. Избий си лошите мисли за него и ги замести с хубави. С всяка хубава мисъл за него ще си крадеш парченце от собственото си сърце. Кажи си че ако не е бил той е нямало да станеш по силна. Силните хора са били наранявания и са прощавали. Алкохолиците и психично болните са отвръщали с лошо и си го държат в сърцето до живот.
Аз правя така в момента. Пиша й по един мейл на ден. Аз ги пращам и тя разбира се неми отговаря, но ти можеш да не ги пращаш въобще. В тези мейли й пожелавам щастие и успех във всичко каквото е намислила. Говоря за хубавите моменти от връзката ни. Благодаря й че толкова много ми помагаше. А тя наистина го правеше. казвам й че, е красива, млада и умна и има толкова много щастие пред нея. Даже може би не с мен. Дори и да е с друг тя го заслужава. Казвам й да не спира да обича и ако не на мен то поне на другите да отвръща с любов, както аз го правя.

Та така, това ще излекува теб. Ще си откраднеш сърцето обратно и ще го дадеш на друг. Той пък може да се отнесе с теб по същия начин. Ако обаче почнеш нова връзка без да си си вземала сърцето, пък ако ще и почупено, ще наранил следващия по веригата.

Ще ти кажа едно. Този който е изневерява, винаги ще го прави. Този който е мразил, винаги ще мрази. Този който е обичал, винаги ще обича. На края на живота има значение само колко си обичала.

19.   Аз съм номер 4, до номер 16 - Категоричен съм, защото признаците описани от авторката са ми добре познати и са абсолютно сигурен знак за това какво става. Вие жените трябва да спрете да вярвате в тази самозаблуда, че можете да разбирате мъжете и да тълкувате поведението им. Честно ти казвам - изобщо не можете и грам! А това за интуицията е толкова нелепо и толкова грешно, че ако не беше причинило безброй страдания щеше да е смешно. Тази т. н. "интуиция" е просто недоверие, опасения от най-лошото и абсурдна предпазливост които са провалили много отношения. Приеми го - жените правите глупост след глупост, не можете да оцените правилно ситуацията в 80-90% от случаите, действате неадекватно и обикновено резултата е, че после и двамата страдат. Съвета ми към авторката е - в никакъв случай не слушай мнението на други жени за отношенията си и за него, не се доверявай на "интуицията" си а винаги проверявай нещата и що се отнася до мъже питай други мъже, защото ние знаем какво става, какво той мисли, как чувства, какво значат определени признаци в поведението му и т. н. а жените просто не знаят, нямат си абсолютно никаква представа а просто гадаят напосоки и бъркат тотално.

20.   Номер @4 Ти бъркаш интуицията с недоверие.
Интуицията е нещо, което познавам добре и когато не съм чула този глас, винаги съм се подвеждала, веднъж така, прибирах се една вечер, и без повод за опасения, нещо... глас ли, мисъл ли, мина ми през ума за секунда - не минавай оттам! Е, минах и ми се случи нещо кофти. Друг път, пък, този глас или мисъл, чувство, ... или каквото е там, за един човек ми казва - има нещо, не знам какво, но ИМА, понякога е добро, друг път е лошо. Хората сме свързани кармично, с някои повече и когато срещнем наш кармичен враг или приятел, го усещаме повече отколкото ако е някой, с когото нямаме връзка от минали животи. Ако не вярвате в тази идея, тогава този коментар не е за вас, но аз вярвам и го изпитвам. Има необясними чрез логиката неща, особено пък когато става дума за чувства. Много връзки са погубени, точно, защото много се премисля и преценява, сякаш насреща имаме стока, а не човек, който също има чувства и реагира различно, според факторите (човек насреща, моментно настроение, преживявания от миналото и т. н. ) Доста е тъпо да се преценява с ума, нещо, което се изживява с душата и чувствата. С ума не се живее, той е само, за да възприемаме грубата материална действителност, но не и, за да изживяваме живота си с него. Когато се случи нещо хубаво, не го претегляме с ума си, а чувстваме.
Относно това, че жените трябва да искат съвети за мъже, от мъже, а не от жени и, че видиш ли - мъжете и жените мислят различно.... Ами, всички хора мислят различно, но и еднакво един от друг, няма един с един - еднакъв, нито полът ни уеднаквява. Такива разделения са опасни. Човек трябва да се вслушва в себе си, вътре... отвън може само да наблюдава ако е осъзнат, да вземе и да прецени за себе си, но в повечето случаи - съветите взети отвън - объркват и не бива да ги взимаме на 100%, дори на 50%

21.   Напълно съгласна съм с номер 19! Никога не питай други жени за връзка с мъж, допитвай се единствено до мъже! След години опит и потърсени съвети, се убедих, че ние даваме много лоши такива една на друга и не защото искаме, просто толкова разбираме.
А по темата - спри контакта с него, друг начин няма

22.   Номер 20, аз съм номер 4 - Няма минали животи, на човек е определено да живее на този свят веднъж. Самия ти коментар е хаотичен и ти казваш - " С ума не се живее" а се действа според моментните чувства и емоции. Как може да има разумно, последователно и адекватно поведение което дава добри резултати при тази нагласа? Сега чувстваш едно в следващия момент друго, сега изпитваш любов в следващия момент "вътрешния ти глас" те кара да изпитваш подозрения и ти късаш без адекватна причина, после ти става смешно и се смееш, после без причина плачеш. Така не можеш да имаш никакъв контрол на поведението си и всичко е един пълен хаос. Ти се оставяш на чувствата ти да те водят, разума е изхвърлен през прозореца и нито знаеш какво става, нито накъде отиват нещата, нито нищо. В един момент изпитваш едно, в следващия друго какво става? Ти не знаеш, никой не знае, нека кармата да сортира всичко накрая, ти нямаш отговорност за действията си, ти просто действаш водена от чувствата си. Може би чувствата ти са други, защото гласчето в съзнанието ти те е накарало да осъзнаеш, че си във връзка със стари кармични врагове, вместо с кармични любови от предишни животи. Важното е да не се мисли а да се действа на момента, непоследователно, нелогично според моментните настроения, защото е важно "ума да не се намесва", не е важно какво се причинява на другите с подобно поведение, нали интуицията ни го подсказва, сигурно е знак от кармата, сигурно има причина? Кой знае? Никой. Пропускам ли нещо?

23.   Номер 20, ако не е трудно за теб, разкажи какво ти се е случило, от една страна не се познаваме и не мога да те питам, но от друга именно заради анонимността може би, би се склонила да разкажеш.

24.   Авторката съм
Спряла съм контакти с него от всякакъв вид. Вече няколко месеца. Правим се, че не се познаваме като случайно се засечем. Но не спира да ме боли. Постоянно ми се плаче и не съм щастлива. Едва ли и с него бих била, след като явно не споделя чувствата ми... Не пожелавам на никого да изпита това - да се усмихва и да се прави на щастлив, когато вътрешно се разкъсва от мъка.
Страх ме е да не се разболея от толкова подтиснати емоции :(
Знам че сама съм си виновна за това, което преживявам в момента, но не съм очаквала да продължи толкова много време. Искам да го прежаля вече, да не ми спира дъха, когато го видя, сърцето ми направо излиза от ритъм, това не е нормалното, НЕ Е!
Започвам да си мисля, че животът ще е по-хубав без любов, или поне много по-лесен...
Любовта е болест :(

25.   Авторке, ти пък... как живот без любов, най-малкото ще обичаш себе си, закъде си без тази любов - жив труп. Виж сега, най-важното в момента е да намериш светлината, мисълта, че животът е прекрасен в детайлите, там е магичното, отвъд цялата картина. Бъди сред природата, съблюдавай красотата й, направи и това, за което е писал @18. Идва лято, отиди на почивка, където ще си насаме със себе си. Прави нещата, които харесваш, давай сама - на себе си, харесвай се, обичай се.

@22 Много се смях, правилно си разбрал, макар и да звучи смешно, така написано в синтез, но пък, повече описваш поведение на човек с биполярно разстройство, отколкото - естествено, непринудено по детски - поведение, от което повечето възрастни се възмущават, защото е заплаха за зле изградения от тях социум, включващ представите им за общуване, и създаване на семейство.
@23 Ммм, не бих, въпреки анонимността, извинявай.

Момичето с интуицията :P

26.   Да го виждаш не е спиране. Махни го и от полезрението си, иначе нищо не правиш. Ако си толкова нещастна, колкото твърдиш - напусни работа (до колкото разбрах сте колеги? ).

27.   Да бе, номер @26, да напусне работа? ! Ами ако обича работата си, ако е важен специалист, или ако работата й е единственото, с което се издържа финансово? Как ги мислите тия идеи, не знам!
Стига депресия... то и аз съм така, добре съм и бум - драма... От прекалено много, от всичко, та накрая... психично разстройство, а то не е нищо друго освен разстройство на по-финните тела, от материалното ни тяло, но накрая избива и към него по различни начини (ако някой психиатър, любител на хапчетата, смятащ, че повредите в психиката са само от химичен дисбаланс, да си знае, че вече медицината има нова насока - психосоматична, т. е. - тялото и емоциите са свързани в образуването на болести), особено ако имаш склонност към самонараняване... , всъщност да се затвориш и да мислиш мрачно, си е точно - самонараняване.... Та, авторката да се стяга, сама или ако има приятели и роднини, да сподели с тях за чувствата си, и... животът продължава, или свършва, въпрос на избор.

28.   Не, няма да сменя нищо, заради никого! Ясно е, че не чувствата ми не са споделени! Ако някой те иска- те търси! Няма какво да се заблуждавам повече, колкото и да не ми се иска...
Лошото е че не разбирам защо трябва някой да те заблуждава, когато винаги съм приемала истината каквато и да е тя. Най-голямата болка, която един мъж може да причини на жена е да я държи в неведение. Не знам дали някога ще имам възможността да му кажа, но ако можех щях да му кажа, че го обичам и че му желая щастие! Той не е виновен, че не споделя чувствата ми, аз съм виновна, че за толкова време не успях да го разбера, въпреки всичко, което се случи. Прощавам му, дано и той успее да си прости.

29.   Аз съм номер 4 - авторке, какви са тези заключения базирани на емоции и страхове? Та ти не знаеш нищо, не си си изяснила нищо, но действаш водена от някакви страхове, подозрения и черни сценарии. Я се отпусни малко. Причиняваш си излишни страдания само поради факта, че дори не искаш да направиш едно усилие да се изясниш с човека. Той бил лошия, защото те карал да страдаш а той дори не знае как се чувстваш нито ти как той се чувства. Вече виждам два възможни сценария. В първия си продължаваш така и виниш мъжете и обстоятелствата за страданията и несподелената си любов а във втория правиш нещо и откриваш, че той също има чувства към теб и после идвате двамата тук и казвате колко сте щастливи, как никога не трябва да се отказваме от любовта и как искате да ми благодарите на мен човека когото не познавате, но който е направил възможно вашето щастие :-)

30.   На мен ми се струва, че ти не искаш да бъдеш с него. Просто търсиш някаква причина, а в случая няма по-удобно от това той да е виновен. Не е нормално толкова време да се самонавиваш, а да не можеш да намериш начина поне да излезете само двамата и да се убедиш дали всичко това, което мислиш е истина. Кое му е сложното, като виждаш, че не те търси да излезете, потърси го ти? Ако ти отказва, ОК. Пишеш, че се срещате и на други места, все можеш да го "приклещиш" някъде, само двамата. Колко пъти го потърси ти, след като си била "поредната" му бройка? Защо му отговаряш със същото, когато се прави, че не се познавате?
Погледни се отстрани - ти му споделяш, че МИСЛИШ, че си само забавление. Той отрича, това никой няма да ти го признае, освен този, които наистина е решил да те разкара. Търси те от дъжд на вятър и гледа да те избягва. След мислиш, че е така, защо не го потърси ти? Най-малкото щеше да се убедиш дали наистина те игнорира. В компания със други хора се държи неадекватно? Предполагам, не сте на 15, за да се държите като влюбени тийнейджъри? ТИ решаваш да прекратиш контактите си с него, той намира начин. Тоест ти тръгваш да го игнорираш, той не е ОК с това. Не пишеш какво става след това. Ако ТИ седиш и го чакаш да дойде при теб и да ти се обясни в любов, ще те разочаровам. Това няма да стане. Поведението ти не е адекватно. Не знам каква е тази любов, но да седиш и да чакаш толкова време, без да проявиш елементарна инициативност и да положиш малко усилие да си изясниш нещата с този човек? Точно с такова мълчание, създаваш впечатление, че и ти го избягвваш. Вместо това да се самонавиваш колко си влюбена, колко ти е зле, какъв играч е той, как той е длъжен и същевременно виновен, че те е излъгал. Усещаш ли как непрекъснато искаш внимание от него, но всъщност не му даваш нищо, освен едното или няколко преспивания назад във времето? И някаква имагинерна любов, в която ти си жертвата, а той лошия използвач. Ти не можеш да се отвориш към обекта на желанията си, както и да изразяваш чувствата си. Съжалявам, но тук вече става отблъскващо. И да е имал някакви чувства, твоето поведение е убило всичко. И аз не бих се занимавал повече с теб, нищо лично.

31.   Или... може да си гледа здравето, щастието и живота, и да не се занимава с него и такива като него, същото важи и за мъже в такава ситуация, с жени, всъщност, същото важи за абсолютно всички взаимоотношения, не само романтичните.
Да го потърсела? Ако искат, ще се намерят, имаме телефони, фейсбук, вайбър, пък те дори и се срещат поради стечение на обстоятелствата, така че ако имат желание, и двете страни, ще се намерят, а не единият да търси, после другият, пък страхове, пък неизказани мисли, подтиснати чувства... това не е любов, и от подобно поведение, няма да излезе нищо добро, дори и един от двамата, да реши, да потърси другия, то просто е ясно, че тези двамата се разминават, и с причина, явно е, че няма да се разбират. Хора, запомнете, че ако с един човек, комуникацията не тече леко и приятно, то не сте един за друг, независимо от опитите! Енергията е енергия, опитите идват от човешкия инат, който се явява 'насилие' когато е насочен към друг, освен към себе си. Да правиш опити сам за себе си, например да изградиш навик, да бягаш всяка сутрин в парка, е нещо добро за теб, но да накараш някой друг, да бяга заедно с теб, рано сутрин в парка - е излишно насилие, ако той смята, че е добро за него, ще дойде сам, без молби.

32.   Номер 30 не е така. Опитвала съм да говори, той не желаеше да проведем сериозен разговор. Търсих го - веднъж. Обеща да се обади, но не го направи. После поиска пак да се видим - въпреки че бях наранена и обидена, приех и той пак не се обади. Какво се очаква от мен? Какво да направя? Да се натрисам там, където изглежда не съм желана ли? Ако е искал действителност да ме види, щеше да го направи. Така изглежда, че сякаш просто ме проверява дали още съм на линия за него, когато се присети той. Не мога така. И сега изшизау, че съм виновна аз че не съм признала чувства, които и той никога не ми е споделил. Знае, че го обичам - толкова неща му простих и преглътнах, не искам да излизам някакво мекотело, което той да върти на малкия си пръст за да се почувства мъж. Колкото до любовта - ако изобщо я е имало от негова страна, не виждам с кое съм я убила? Че съм проявила женска гордост, когато съм била наранена от поведението му ли? Или че не съм от тия жени, които правят всичко за да бъдат с този, когото искат? Имам си граници, всеки си ги има... Моите са до тук. Гордостта ми не позволява повече. А и не знам дали си заслужава. Въпреки поведението му обаче и отношението му, демонстрацоятс му на безразличие / може и да не е само демонстрация, не знам/ аз имам чувства към него, и сигурно винаги ще имам. Въпросът е каква цена бих платила за да го имам. Ако цената е унижение - не не бих я платила, защото това е нещото, което най-много ценя в себе си и в другите.
Авторката

33.   От 30
Авторке, продължаваш да го раздаваш по модела, в който ти си абсолютната невинна жертва, а той лошия. Най-тъжното е, че всичко това е по предположения. А защо не предположиш първото и най-елементарно - че може и нещо в теб да не му е харесало и просто не те иска? Като започнем от поведението и стигнем до секса. Там гледай първо, после търси вината в другите.
Търсила си го веднъж за 10 месеца и после си била наранена и обидена. Тия двете обикновено вървят заедно със студеното отношение. Какво очакваш, някой да иска да излиза с теб, когато се държиш така ли? Какво си му простила, при положение, че почти не се виждате? А колко пъти го потърси да го видиш как е, какво прави? Какво общо има женската ти гордост с това да го потърсиш и да му намекнеш, че ти се ходи някъде примерно?
Ей там ти е проблема, както и егото и гордостта. За пълноценна връзка човек трябва да започне да прави някои компромиси, най-вече със себе си. Ти не можеш да си превъзмогнеш егото дори да започнеш да му показваш все по-ясно за чувствата ти, какво остава да му споделиш. Защото го правиш за него, не за себе си. Просто си от този тип хора, които винаги изискват нещо, а не са ангажирани да дават. Но свиквай, че не си специална и никой не ти е длъжен. Колкото и да раздаваш като гордата, неунизена и силна жена, в момента си паднала, и то много лошо по гръб. И се самонавиваш с какви ли не оправдания, но с тях лъжеш само себе си. За теб явно няма да е такова, но най-лесното, което можеш да го направиш е да го потърсиш. И да бъдеш искрена, директна с него без да го играеш жертва и да създаваш драми. Ако откликне - хубаво. Ако не - също, поне после ще лежиш на факти, а не предположения.

34.   Тук горе се каза нещо за "лекото и приятно" протичане на отношенията като знак, че хората са родени един за друг. Аз лично съм склонен да се съглася с такова виждане на нещата, тъй като при мен също са налице ОГРОМНИ пробойни в общуването - независимо, че чувства не липсват и от двете страни. Но, да Ви кажа, няколко затворени телефона, забавени отговори и откази за срещи действат като кастриране. Мъжът, и той си има достойнство - и въпреки, че несъмнено я обичам, а и тя дава знаци за същото (до изясняване на отношенията просто не можа да се стигне), и въпреки немалкото прилики между нас, връзката се оказа напълно невъзможна. Страдам, разбира се, но ми се чини, че просто съм изчерпил ресурсите си, и че отсрещната страна се лашка - а може би и искаше да ме изпитва, което е омерзително за мен... Не - в отношенията, които са благословени да се развият е налице именно благословия - нещо, което кара хората да мислят преди всичко за другия и да общуват съзвучно и да се нагаждат един към друг. Точно това не забелязах у другата страна - въпреки, повтарям, чувствата. Тъй че, ако не е станало, просто не е трябвало да стане, и се налага да живеете с тези чувства. Тежко е - аз ли не знам - но това е положението. Никой не е казал, че любовта е нещо добро по определение - ние си рисуваме най-различни сценарии и я товарим с непомерни очаквания. При някои се получава, при други - не; и колкото по-издигнат е едни човек, толкова по-трудно се получава, тъй като има и много нравствени задръжки, пък и вижда по-добре нещата в перспектива.

Братска прегръдка!

Агапе.

35.   Номер 34 може ли да кажеш колло време вече не можете да се изясните? Защото четейки коментарите на другите изглежда, че за повечето хора моята ситуация не е не нормално да няма някаква развръзка толкова време.
Колкото до номер 33, бих направила всичко ако той беше ми показал какво иска или че изпитва някакви чувства към мен.
В днешно време повечето мъжето си гледат кефа и не влагат емоции в отношението си с жените. Нещата се усложняват, когато той се дрържи хладно и резервирано, защото не мога да отида и просто да му кажа - виж имам чувства към теб...

36.   Авторке, сега се събуждам, получавам известие от мейла, на телефона и... чета клишета - защо? Мъжете били... да ти кажа, моят опит, още от дете със собствения ми баща е такъв, че погледнато отстрани, от един средностатистически ум, имам пълното право да смятам това, което ти си написала за мъжете, ама знаеш ли до какво води това? - лоши чувства, недоверие, самосаботиране на комуникацията с всички мъже, заради един... Пък да не ти казвам и после... абе и с хората въобще - гадове сте всички :-D Е, нужно ли е?
Твоята ситуация... съдейки по заглавието на темата, тук би трябвало, едно 99% от нас, да са емпати, или поне малко загрижени, за да я отворим, изписа се много - ти нещо направи ли, реално? Напираш за рецепта, някаква, за някакво решение от едни непознати? Или всички задружно да се съгласим, че мъжете са гадняри - тц, няма да стане. Успокоение, може би? Няма да го получиш тук.
Всичко, в материална проекция, има своя край, симпатичният ни разговор тук - също, освен ако няма развитие на ситуацията, реално.

37.   Има, обадих му се и исках да се видим, оказа се ангажиран. Като цяло се държа хладно и излезе така, че щом настоявам ще го направим, но щяло да е по-нататък и когато се освободи щял да звънне. Казах, че е видно, че не желае да поговорим или да се видим и аз няма да настоявам или да го притеснявам повече и че съм си направила извода и сама. Казах му, че исках да си кажем нещата лице в лице, въпреки че щом толкова време не ме е потърсил, не желае да ме види. Той каза, че съм права и явно не искал толкова много да ме види, щом не ми се е обадил. Но нямал против да поговорим и аз отвърнах, че може би няма смисъл и да не ми звъни повече, при което той каза, че изпадам в крайности, драматизирам и т. н.
Ами това е... Не, че не си беше ясно още от началото, но все пак ми олекна като го споделих. Благодаря на всички ви за коментарите :) Ще си взема поука и въпреки, че отново за пореден път съм наранена, ще се опитам да не гледам скептично на мъжете, връзките и любовта. Надявам се след време когато вляза пак и си прочета драматичните излияния да се посмея на това каква наивница съм била :)

38.   Авторке, един мъж, ако те желае, ще те търси. Според мен си се ориентирала правилно - не се занимавай повече с него. Сега ти е болно, защото е наранено егото ти, има една неизживяна емоция между вас, нещо незавършено и затова чувстваш тази болка. Не е задължително, обаче, той да си играе с теб и да действа, за да си повдига егото, може да има десетки други обяснения - да е влюбен в друга, да е в объркан период, да е несигурен, че иска сериозни отношения, да е в екзистенциална криза, да не може да определи доколко точно ти си това, което търси, майка му да го бие вечер (с последното се шегувам)... но е факт, че ти си в неудовлетворителна позиция. Най-вероятно и въобще не си дава сметка за това, иначе щеше доста по-често да ти звъни и да те върти, да се появява и да изчезва, да уговаря срещи, на които да не идва, емоционалната въртележка, на която щеше да те завърти щеше да е мнооого по-'ярка'. Според мен е объркан, но тази му обърканост ти няма да я решиш.
Съветват те да му пишеш и да го питаш как е. Пиши и го питай, ако не задава въпроси за теб, а само ти отговаря, това значи, че не знае как да ти каже, че в момента не иска/може/знае дали... да е с теб - causa peduta. Възможно е на първото 'как си' да попита и за теб, но ти ясно ще видиш дали има интерес или го прави от чиста учтивост. Ако ти напише, че ще ти звънне, питай кога, ако не звънне, ще знаеш, че този човек има трудност да каже не и бяга от отговорността да бъде прям, хората го правят и от нежелание да наранят отсрещния човек. Виждам, че няма риск да си досадна, защото звучиш като скромно момиче, но ако имаш нужда да се увериш относно неговото нежелание за връзка с теб, пиши му, не е краят на света, ако не отговори или ако ти покаже по някакъв начин, че нещата между вас няма да станат.
Поне ще поставиш началото на 'преболедуването' от тази сбъркана история. Направи му карикатура, демек - нарисувай го, но сложи там и дефектите му, и я залепи някъде, където да я виждаш често, много скоро ще започнеш да се смееш на ситуацията, а съдбата отново ще ви срещне, някой ден, интересно при какви обстоятелства.
Успехи ти желая

39.   Непоискан съвет:
Опознавайте хората възможно най-бързо, без моткане, бъдете искрени с тях, но и будни за тяхната искреност, наблюдателни. Още на първа среща или преди това дори, зависи колко е комуникативна отсрещната страна - подтикнете я да разказва за себе си, и слушайте внимателно, за ДЕЙСТВИЯТА, които тоя човек е предприемал в живота си. Така ще го/я опознаете и няма да се 'влюбите' в създаден от вас образ. Така няма да има разочаровани и неразбрали.

Любов на всички!

40.   Номер 38 "Авторке, един мъж, ако те желае, ще те търси. " - Може би ако е на 16 години да. По-натам такива опростенчески изводи не вършат работа.

41.   Авторке, случилото се е напълно нормално и логично. Може би ще се разочароваш, но едно 90% от хората биха реагирали така като минимум. Обаждаш му се след почти година, той ти отказва да се видите, а и не ти е длъжен с нищо. Човека си е продължил живота по някакъв начин и ти му се появяваш след време. И отново започваш да му вменяваш вина, че не те иска и му признаваш някакви чувства от близкото минало. Погледнато отстрани изглежда, че и ти си го държала като втората цигулка в шкафа и е дошъл момента, когато трябва да я извадиш. Както ти спомена за женската ти гордост.... ами гордост и само-уважение има и от другата страна. И повярвай ми, ако беше толкова лош използвач, какъвто го изкарваш едва ли щеше да си направи труда да ти отговаря до такава степен и то след толкова време.
И понеже си правиш заключения и си вадиш поуки, може да помислиш и в тази посока. Не се изкарвак вечната жертва, а занапред действай по-навреме и не изпускай момента. Когато имаш чувства към някой, започвай да му ги показваш постепенно и бъди инициативна, не чакай другата страна да дойде при теб и не се затваряй в себе си, самонавивайки се колко си наранена от несподелените чувства. Както сама си се убедила е много по-добре разочарованието от тях да дойде по-скоро, отколкото да се терзаеш с месеци, задавайки си въпроси и изкарвайки другите лоши. :)

42.   От 38 към 40 - "Той каза, че съм права и явно не искал толкова много да ме види, щом не ми се е обадил. "
Явно съм била права.

44.   Аз съм мъж и ще си кажа гледната точка - тук никой няма как да ти помогне, защото си попаднала в най-старата психологическа клопка в света. Правилото е, че този, който е по-малко емоционално обвързан в една връзка държи контрола в нея.
Естествено, че "играча" те е използвал за да се позабавлява... мъжете искат просто секс с красиви жени и са готови на какви ли не думи и действия, за да го получат. Помисли ти как би реагирала ако в началото на запознанството той ти заяви "Аз искам само секс без обвързване. "... Нали така ще го изгледаш, че свят ще му се завие... а току виж и шамар изяде. Затова мъжете прибягват до "хитрини" като обяснения в любов, обещания (или поне намеци) за деца, връзка за цял живот, романтика и т. н... все неща които доказано работят, за постигането на целта за единия секс.
Вие жените си имате други стратегии в любовта и има много мъже, които също имат какво да кажат и да се оплачат от "гадните" жени.

Относно това, че той вече ти е в главата... няма какво да се направи... просто трябва да мине време. Това вече е станало вид психологическо пристрастяване. И аз съм бил там и според мен просто трябва да си го изживееш.

45.   Любов и стратегия в едно изречение... Сериозна повреда имаш, човеко.

46.   Номер 44 - Ти може да си мъж, но начина ти на мислене е ограничен. "мъжете искат просто секс с красиви жени и са готови на какви ли не думи и действия, за да го получат. " - Ти явно не осъзнаваш каква цена един мъж плаща като дава вниманието си на една жена. Той на практика е фокусиран върху нея и останалите неща в живота му страдат. Това си струва само ако става въпрос за някоя много специална жена която му отвръща със същото. Да разхищаваш времето, емоциите си, вниманието си за да получиш секс при това и да лъжеш и заблуждаваш и по този начин да се самоунижаваш и да не си автентичен е пълен абсурд и показва липса на самоуважение и на самоувереност.

47.   Номер 41 има тежък разрив с действителността или е на няйскви розови медикаменти. Никаква връзка с кораба майка.

Към авторката - като четох темата и коментарите няколко пъти ми се наложи да погледна преди колко време е публикувано, защото все едно четях себе си. Слава богу вече е в миналото ми. Две години страдах по подобен галфон - няма такъв манипулатор студен. Стигнах до депресии и до какво ли не. Не иска да бъде с теб, това е комплексар с ниско самочувствие, който се захранва от твоите чувства. Моя психопат виждаше, че съм влюбена ужасно много в него - и всеки ден ми се появяваше с ясното съзнание, че ми е гадно. Понякога си мислех, че ме мрази за нещо, защото такива простотии ми правеше, с такава злоба. Най-безобидното беше да си уговорим среща и да не дойде, защото съм била болна предните дни и съм му била отказала. Умишлено да ми се показва с други жени даже няма да го коментирам. Умираше да се хили, като му казвах, че не мога да го понасям. Накрая ми каза цял живот ще искаш да си с мен. Абсолютен садист комплексар, който се храни от чуждото нещастие. Ееее слава богу сляпата неделя мина и сега изпитвам единствено отвращение към него.

48.   Пишеш с укор, че е играч. Ако не беше играч, нямаше да му обърнеш внимание. Обичаш да те измъчва, защото жените са мазохистки по природа. Твърде много си му дала от себе си и сега очакваш да получиш нещо обратно, обаче напразно чакаш.

49.   № 18, написал си ни повече, ни по-малко, един шедьовър.. Звучи толкова красиво и трогателно! Толкова великодушие и човечност, и мъдрост дори, та ако някой ти постави по-малко от 5 звезди, явно е без сърце. Да ти даде бог успехи и щастие! Само че, не бъди прекалено щедър с такива, които не го оценяват. Така само ги разваляш още повече.

50.   Номер 48, авторката съм. Много много бъркаш. Никога не бих объркана внимание на мъж, ако зная че е играч, дори напротив. В случая явно се подведох и вероятно ми се е искало това да е нещо специално и истинско, а не просто секс. Затова ме е яд на себе си, че го допуснах и сега страдам. Започна обаче като че ли дами минава, чувствам се все по-добре и сякаш си отварям очите за целия фалш и лъжи. Време беше :) Номер 47, смятам че моята ситуация се доближава до твоята, сякаш се радва че страдам, защото съм му казвала кои са нещата, които биха ме наранили и сякяш нарочно ги прави, или пък не е нарочно а просто не му дреме и не ми пука как се чувствам аз. Знаете ли колко малко и трябва на една жена, за да не я сравните със земята, когаго искате да я зарежете? Просто постъпете като хора, говорете и кажете честно, открито и откровено че не желаете да бъдете с нея ;) Само това, всяка уважаваща себе си жена, ще приеме и доводите и решението ви с достойнство :)
Стига фалш, лъжи и игрички! Бъдете истински бе хора! Бъдете вие и заявете мнението си ясно и категорично, защото най-голямото страдание е да чакаш нещо или някого, без да знаеш намеренията му. :) Та това е от мен след месеци агония, накрая разбрах, че човека не ме иска - е пак не ми го каза директно, но и липсата на отговор е вид отговор, нали така. ;)
Благодаря ви хора, за подкрепата, пак съм аз, пак ми се живее и заобичах себе си, нали все някой трябва да ме обича такава каквато съм!

51.   46, прав си, внимание се отделя само на определени.

52.   До 47 и Авторката:
Свиквайте, че не сте специални и никой "играч" не ви е длъжен с нещо. Това, че не можете да сложите точката и да приемете нещата такива каквито са си е изцяло ваш проблем. Не обвинявайте другите, че не изпитват същото към вас. И не е зле да разберете, че секса е взаимно удоволстивие, а не някаква евентуална награда, за тези, които търсят нещо специално и истинско.
Понеже авторката призовава за истински отношения без фалш, един въпрос към нея:
Как би постъпила ако утре ти се лепне някой, който преди всичко не те привлича сексуално? Ще му признаеш ли това в самото начало, като бъдеш директна към него?
Или ще го размотаваш с месеци и ще му даваш някакви фалшиви сигнали, само когато си в настроение за това? И ще си подхранваш егото с него, само когато имаш нужда от внимание? И накрая, когато онзи е безумно хлътнал, ще го отржеш с някое от добре познатите клишета?
Мисля, че всички четящи и пишещи тук знаем отговора. :D
За добро или лошо светът е едно голямо огледало, в това число и отношенията между хората.

53.   Номер 52, никога не бих подвела някой умишлено и не играя игрички с хората, явно в това се корени и проблема ми ;) Ако харесвам някого сексуално, ще се постарая да разбере къде поставям границите. Нямам нужда да си четкам егото с никого
Когато правя каквото и да е винаги се поставям на мястото на другия и се замислям как би се почувствал той. Обичам да правя неща, които правят хората щастливи и ги карат да се усмихват, ако не мога, поне се старая с действията да не наранявам никого! Съжалявам, че мислиш по този начин за хората /или само за жените/, но сигурно си имаш своите причини за това. Никой с нищо не ми е длъжен, просто смятам, че не е редно хората да те подвеждат умишлено или да се подиграват с чувствата ти за да се чувстват значими!

54.   Директно на въпроса: мъжете са играчи заради жените. Нищо повече. Ако мъжът не е играч, е обречен да е балък и всяка кукла с навирено носле да си изтрива в него краката, колкото и горещи и искрени чувства да има (по-точно, колкото по-силни чувства има, толкова повече си изтриват в него краката). Твоят човек е стрелян заек и знае, че ако се държи по друг начин, губи. А никой не иска цял живот да е губещ.