Споделена история от Любов и изневяра |
Чувствата ми към нея ме погубват
преди: 7 години, 25 дни, прочетена 1645 пъти
Пише Ви мъж на 21 години, студент съм, също и работя. Ще премина направо към проблема - харесвам едно момиче, може би съм и влюбен, не знам, но това май започна да ми вреди. Да започна от там, че момичето е на 18, сега завършва тази година, съученичка е с мой много добър приятел, не се познавам особено с нея, говорили сме си 1-2 пъти съвсем за малко и сме само на здравей-здрасти. Забелязах я преди повече от година, направи ми силно впечатление още като я видях за първи път, а малко след това започнах да изпитвам и романтични чувства към нея. Добавих я във фейсбук и почти веднага ме прие. Работеше в едно кафе близо до дома ми в родния ми град. Често, когато не бях в София(почивните дни), ходих на барчето и си взимах нещо от там. Винаги ме е посрещала и поздравявала с широка усмивка, сега като се засечем случайно по улиците също го прави. Бързо осъзнах, че съм хлътнал по това момиче, а това беше преди цяла 1 година. Тогава си имаше приятел, но не това беше най-големият ми проблем. Най-голямата ми болка беше, че осъзнавах колко неспособен съм да се сближа и да опитам да осъществя контакт с нея. Гледах я и с всеки ден все по-силно я исках, все по-често се сещах за нея и бях все по-неуверен в себе си. Това е моята най-голяма слабост - дозата срамежливост и неувереност, която е инжектирана във вените ми, идва малко в повече. От малък съм такъв, такъв ще си и остана. В компания с малко познати и непознати се чувствам некомфортно, интеграцията в нова среда също е сложна задача за мен, а да заговоря момиче или да призная чувства - това е по-скоро химера в съзнанието ми. Иначе с приятели и близки въобще не е така, имам страхотно чувство за хумор, винаги изглеждам позитивен и приветлив сред близките си. И двете ми кратки връзки се осъществиха, благодарение на момичетата, които инициираха първоначалните контакти с мен. По-лошото е, че не разбирам от къде идва проблемът ми, висок съм, със светла гъста коса, сини очи, тренирам, спортувам, грижа се за прическата си, за облеклото си, старая се винаги да изглеждам добре, харесвам се в кожата си и получавам комплименти за това. Ще се върна към момичето. Дойде денят, в който тя се раздели с приятеля си и това беше мигът, в който си казах "трябва да направиш нещо, ако до сега се оправдаваше, че не правиш нищо, защото си има приятел, сега вече нямаш право да даваш назад". Но точно това се случи, продължавах по същия начин да я гледам, да я копнея, да си представям как я прегръщам и да не правя нищо. Всеки ден си намирах оправдание да не го направя, а причината беше отново моята неувереност, чувство на сигурен провал и потенциална излагация на моя гръб. Аз просто не знаех какво да направя, как да я заговоря и с какво или пък трябваше да и пиша, но отново не знаех какво. Да и пиша "здравей, как си" ми беше банално, да и кажа "Здравей, имаш най-зашеметяващата усмивка и бих направил всичко, за да я виждам всеки ден" ми звучеше сваляческо и изобщо си представях как ще ми сийне, отреже или въобще няма да ми обърне внимание, без значение какво и как щях да опитам. Единственото, което направих за тази 1 година, беше че и занесох торта, докато беше на работа за рождения ми ден и тя доста се изненада и зарадва - със сигурност не беше очаквала, та ние никога не сме си говорили с 1-2 много минимални изключения и никога 1 думичка не сме си писали по фейсбук. Знаех, че трябва да е непринудено, да е естествено, че просто трябва да бъда себе си без негативната си страна, да бъда забавен и интересен какъвто знам, че мога да бъда. Просто трябваше да я погледа в очите и да я карам да се смее и да вижда най-хубавото от мен, но не успях и се прова0. л Е, след като така и не събрах смелост, сили, самочувствие, увереност и не си открих топките в гащите, дойде деня, в който тя си хвана приятел - някой далеч по-уверен и настъпателен от мен. Осъзнах, че за мен всичко приключи, без дори да е започвало. И без това я виждам сравнително рядко, веднъж на 1-2 седмици(и то вече, ако е случайно в града ни, защото вече не работи на това кафе). Минаха 3-4 месеца откакто се хвана с приятеля си, а аз продължавам да я мисля, да я чувствам, да и гледам 3-те снимки, които имам в телефона си и започнах да осъзнавам, че започна да ме боли от това. Станах заложник на чувствата ми към нея и на бариерите спуснати дълбоко в мен. Признавам си, че се страхувах от отказа и не толкова от самия него, колкото от начина, по който бих го получил. Страхувах се, че не знам как да и покажа какво точно чувствам към нея и как точно да и обясня, че усмивката и излъчването ѝ ме правят щастлив. Страхувах се, че ще бъда разбран погрешно или взет на шега, ще бъда осмян и изритан деликатно или не чак толкова. Единственото, което ме спасява е, че я виждам сравнително рядко, но въпреки това я мисля често, представям си я пред мен, представям си усмивката ѝ, как я галя по лицето и косата и ѝ казвам колко безумно луд съм по нея. Виждам я на линия във фб, но дори не си и помислям да направя нещо, защото знам, че не мога. Тази мисъл за поражение ме сваля на земята, а истината е, че не съм такъв и никога за нищо не съм бил, но не и сега, не и за това. Просто си мисля "какъв е шансът това момиче да ти обърне внимание, абсурд просто, ще се изложиш или ще си просто един от много, които и пишат". И ето ме година по-късно, хлътнал и не знаещ какво да прави - да забрави за нея или да се опита, но какво ми е останало да опитам при всички тези обстоятелства и пречки в мен? Съжалявам, ако ви отегчих, но имах нужда да споделя нещичко някъде, пък и един човек да ме разбере, ще се зарадвам. И накрая исках да ви питам, как го правите, как показвате, че сте различен, как печелите онова момиче, разпалило пожара във вас, как я влюбвате - за мен това е истинско изкуство, за което просто нямам талант.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 23 дни hash: c24bade228 |
|
1. Боже, тя е щастливка! И ако ти наистина държиш на нея толкова, трябва да й го кажеш! Не смяташ ли, че тя заслужава да чуе колко прекрасна е? Пиши й. Няма нищо странно или срамно в това. Едно хей какво става е достатъчно. Не повдигай любовната тема, просто си говорете като приятели. От къде знаеш, че тя няма тайно симпатии към теб? Момичетата се влюбваме в думите на момчетата. Уверявам те, че ако тя можеше да прочете всичко това тук, щеше да остане очарована. Няма какво да губиш, повярвай ми. В най-лошитя случай няма да ги отговори (което се съмнявам) и така поне ще можеш да продължиш спокойно напред.. Успех!!
|
| преди: 7 години, 23 дни hash: ba59207a61 |
|
2. Струва ми се, че имаш някакъв комплекс за малоценност, пишейки "какъв е шансът това момиче да ти обърне внимание…" и неувереността ти пречи прекалено много. Не те познавам лично, но мисля че нямаш причина нито за едното, нито за другото.
Дори да ѝ беше написал във фейсбук баналното "Здравей, как си? " и после да я беше поканил да излезете, пак щеше да ти свърши някаква работа, колкото и банални да са тези реплики. Все пак трябва да започнеш отнякъде. Оттам ако приеме - добре, ако не - преминаваш към следващата. А и колкото да се говори за полово равенство, повечето жени обичаме мъжът да прави първата крачка.
Но сега на преден план излиза въпросът дали отново да се опиташ да я поканиш или да я забравиш. С първият вариант може да се набуташ между шамарите, тъй като тя е обвързана, а и е малко тъпо да крадеш чужди гаджета. Представи си, че един ден някой открадне твоето. С вторият вариант ще ти е много трудно, защото нещата преминават в малко по- различна светлина и трябва да се бориш с чувствата си, следователно и със себе си, да приемеш, че нямаш шансове с въпросният/ въпросната, което е много болезнено за един влюбен. Казвам го като човек, който беше нещастно влюбен 6 пъти, и всеки път трябваше да се бори с чувствата си.
Моето лично мнение е че вторият вариант е по- разумен. Тъкмо ще ти е като обеца на ухото за следващият път да поемеш някаква инициатива. Провалите не бива да те стряскат по никакъв начин, дори и да бъдеш отхвърлен по по- груб начин. Така поне ще разбереш дали момичето си е заслужавало или не.
Black Sabbath
|
| преди: 7 години, 22 дни hash: e0bd2d0c64 |
|
3. На твоите години бях същия. Сега ако можех да се върна назад със сегашния си опит...
|
| преди: 7 години, 22 дни hash: 826b61bc06 |
|
4. Много симпатичен ми стана!
Няма някаква точна рецепта за да "влюбиш" момиче в теб. Както е казал Левски- "Дела трябват, а не думи! ". Просто действаш. В живота за нищо няма гаранции- стреляш и каквото стане.
Аз ако съм едно момиче и знам, че някое момче има интерес към мен, но не прибегне към действие, значи не ме харесва достатъчно- това ще си помисля. И разбира се, ще дойде следващия, на когото не му пука толкова много, а директно преминава в действие- и той ще спечели.
Следващия път- повече кураж ти пожелавам.
|
| преди: 7 години, 20 дни hash: e191a9a33d |
|
5. Жалко е, че не го чувстваш това към мен. Щях да те обичам, и да се правим щастливи взаимно. Но аз съм едно нещастно в любовта и без късмет момиче.
Дано я спечелиш, да разбирам те напълно. Честно да ти кажа там където има чувства си личат и там където няма също.
Тя може и да го е видяла това. Говори с нея. Късметлиика е и трябва да те обича, поради факта че от милиони жени си избрал именно нея.
|
|
