Споделена история от Любов и изневяра |
Липсва ми
преди: 7 години, 24 дни, прочетена 1759 пъти
Първо да кажа, страх ме е, че може да го види обаче вече не знам какво да правя и от кого да поискам помощ..
Няма значение на колко съм (момиче съм ). Миналата година, лятото се запознах с едно момче по интернет. Тръгнахме доста бързо и не ми се вярваше, че ще бъде нещо сериозно, защото живееше и в друга държава. Започнахме да се сближаваме все повече и повече, не можеше да минат няколко дни без да говорим по телефона.. влюбих се многоо. Започнахме да си изграждаме наши мечти, общо бъдеще.. но и заедно с това, почнахме да се караме честно и то заради мен. Много го ревнувах от бившите му.. а той търпеше..
Зимата си дойде в България ( живее и в друг град ). Уж щеше да идва при мен, но техните не бяха съгласни.. и така аз се скарах с майка ми доста сериозно и реших да избягам и да отида при него. На другия ден станах рано и тръгнах. Нямах телефон в себе си и това ме притесняваше доста, защото той не знаеше и можеше да не успея да го намеря.. мисля, че беше някъде към 5-6 когато бях стигнала в селото в което мислех, че е ( отначало и се бях изгубила ) Питах една жена дали има някъде компютърна зала, тя ме разпита и накрая разбра, че не съм от тук.. заведе ме на дадено място и от там намериха бащата на момчето и след някакви минути дойдоха. Още помня какво ми беше в стомаха когато той влезе.. най-накрая моето момче беше до мен..
Баща му ни заведе в някакво заведение, докато моя роднина дойде да ме вземе ( около 1-2 часа бяхме с него )
Всичко беше толкова хубаво и сладко.. не мога да забравя начина по който ме гледаше постоянно..
И така след няколко седмици той все ми казваше, че не иска връзка, а аз не разбирах защо.. чата ни беше същия както когато бяхме заедно.. средата на Февруари се събрахме.. и към края на същия месец разбрах, че е с др. момиче. Лъжеше ме, че са заедно от скоро.. лъжеше ме, че са скъсали. И аз вярвах..
След някво време разбрах всичко.. заедно са от началото на декемри( ние се видяхме края )
И така преди около месец спряхме да си пишем..
А на мен ми липсва.. липсва ми страшно много.. пишеше ми супер дългите неща, когато правех нещо грешно, когато искаше да ме успокои или дори просто да ми каже колко много ме обича и колко много държи на мен..
Те направиха 6 месеца и са си щастливи заедно ( забравих да кажа че са в един град), а аз все още си го обичам и нищо не мога да направя.. пробвах да излизам повече, да се запознавам с други хора, но това помага само когато съм навън.. а като се прибера пак почвам да мисля за него
Имам още много неща, които да напиша, но чувствам, че сякаш няма смисъл..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 23 дни hash: 5ba5815b87 |
|
1. Съчувствам ти, момиче. Нерядко става така, за съжаление.
Трябва да се изтърпи.
Много светлина ти пожелавам!
Агапе.
|
| преди: 7 години, 23 дни hash: 801dd1ceec |
|
2. Мило момиче, дай си време. То ще ти даде яснотата, която и да кажем - няма да усетиш. Времето ще ти даде и покой. Прегръщам те, всичко е наред, усмихни се! :)
Ж32
|
|
