Любов след 40 - 50?
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1720 пъти
Случвало ли ви се е да се влюбите по-късно? Не говоря за хора, които разправят как отново са се влюбили в жена си, а за нова, истинска, разтърсваща любов. С какво тя е различна от тази, която сте изпитвали, когато сте били млади, по- спокойан ли е?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 7 месеца hash: bec6fdb984

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Всички усещания са в пъти по-силни, осъзнати и интензивни, включително и болката и разочарованието. Но пък си заслужава, все пак е любов.

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: c1166cd4fc

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много хубава тема, познавам двойка на 44 - влюбени и щастливи, живеят заедно. Друга на 62 и 65 - влюбиха се на тази възраст един в друг като тинейджъри, искат единствено да са здрави за да са заедно. Както се казва в една българска песен - не е важна първата любов, а последната.

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: 4577978562

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ние сме класически случай. Срещнахме се когато аз бях на 42, а той на 33 години. Влюбихме се катастрофално. Бог ни преведе през много изпитания. Борихме се с общественото мнение, с отношението на близките си и най-вече - със самите себе си, това беше най-голямата битка. По едно време бяхме стигнали до решението да се разделим - все пак имахме семейства, макар да не бяхме щастливи със съпрузите си, нито пък те с нас. Оказа се невъзможно. И двамата се разболяхме, без каквато и да е физиологична причина. Най-странното е, че симптомите ни бяха еднакви: не можехме да се храним, страдахме от безсъние и косата ни започна да пада. Накрая скочихме в дълбокото. Разведохме се, оженихме се и от тогава нито ден не сме прекарали далеч един до друг. Пет години вече. Днес сме дори по-влюбени, отколкото в месеците след първата ни среща. Това е любов, за каквато само съм чела в книгите - пълно духовно разпознаване, пълно физическо съответствие. Сърцето ми се свива от болка като си помисля колко години сме загубили, живеейки един без друг, но зная, че така е трябвало - да се срещнем късно, за да осъзнаем големия дар, който съдбата ни поднася, и да ценим и пазим щастието си. Ще кажа само - за да разберете колко силно е чувството помежду ни - че често нощем лежа без да спя в тъмнината, унася ме, но не ми се иска да заспивам, защото това значи за няколко часа да не усещам допира на тялото му до мен; рано сутрин пък, ако отворя очи, виждам съпруга си седнал на леглото с чаша кафе - просто ме гледа, иска да ме гледа колкото се може по-дълго преди да тръгне на работа. Не се плашете от любовта, без значение кога, как и къде идва при вас! И бъдете достойни за нея: защитете я, съхранете я. Не робувайте на предразсъдъци: човешкото щастие не е неморално, неморално е да живееш без любов.

 

...

горе^

преди: 6 години, 7 месеца hash: 725685afbb

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Да ама редко се случват тия неща

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: ab74397da8

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Майка ми се омъжи за втори път на 47г., мъжът й е на 53, много са щастливи. Майка ми казва, че вторият брак е благодат. Вече знаеш с кое можеш и с кое не бива да правиш компромиси. Вече знаеш кой си и не се отъждествяваш с мнението на партньора ти.

 

...