|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Мразя се защото съм асоциален
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1441 пъти
Още от дете имах проблеми с общуването. Спомням си, че дори в детската градина стоях настрана от другите деца и ме беше срам от тях. После и в училище беше така. Стоях настрана от хората, изпитвах силно притеснение при разговори с непознати, дори и с познати. Самото присъствие на много хора, например в мола, ме кара да се вдървявам, затова инстинктивно избягвам такива места. Наясно съм, че това не е нормално. Мога цял ден да стоя сам и да не кажа нито думичка. За приятелка и дума не може да става с такова състояние. Проблемът е, че не знам как да се оправя. Искам да стана нормален, като другите хора, но нямам приятели, а запознанствата с непознати са ми трудни. Плюс това с нищо не съм интересен на хората. Кой има нужда от темерут за приятел? И ме избягват или се подиграват, викат ми "папка аутизъм" и разни такива. Получава се омагьосан кръг. Живея сам и нямам дори роднини. Иначе на външен вид съм нормален, но поведението ми е неадекватно.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 5b3cc7fc16 |
|
1. И аз съм така но съм момиче и имам роднини. Имам само 2 приятелки. Не знам сега в новото училище как да се държа като съм. такава. Мълча си и все някой идва да ме тормози. Аз понеже съм дебела и се чувствам гадно. Аз имах интернет приятели въпреки че мама не ми даваше... Абе дълга история която публикувах и получих хейт. Само ти казвам не се запознавай с някой от интернет защото зад екрана може да е друг човек. Намери си занимание. Например чети книги, слушай музика. Просто живота е хубав и без приятели защото могат да те предадът.
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 1c3ae34a1d |
|
2. Аз съм същата, но дотолкова съм свикнала, че не ми пречи. Според мен няма нищо лошо да бъдеш сам, а напротив-спестяваш си доста проблеми. Не че и да си асоциален е хубаво, но не е нещо, за което да се мразиш. И на мен ми е трудно да общувам с хора, особено непознати. Даже не знам като завърша висшето си как ще си намеря работа като се знам каква съм, но това е отделен въпрос. Според мен не трябва да избягваш места като мола примерно. И на мен не ми е приятно да ходя там, но се опитвам да премахна това напрежение. Като изляза навън почвам да се филмирам, че хората ме гледат и ми се подиграват и съвсем ми става зле. И аз още в детската градина си изградих това поведение. Помня, че едно дете беше питало майка ми защо не говоря хД това продължи и в гимназията, отчасти в университета... абе, пречка си е, но невинаги можем да го изкореним това изцяло. Ти може да излизаш повече и постепенно да завързваш приятелства. Като ти е толкова трудно да общуваш на живо, започни първо онлайн, а после каквото стане.
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 5bd476b74c |
|
3. Може ли да попитам на колко години си?
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 9eb3290bd2 |
|
4. Бил съм почти като тебе. Няма нишо ненормално в това. Ако искаш да се промениш и да станеш по-общителен, почни малко по малко да говориш повече с хора, дори и да са нескопосани опити или провали.
Ще ти дам пример. Аз искам да се науча да танцувам. Грам не мога. Вчера бях за пръв път на урок. Там бяха само момичета! Като почна дамата да показва, а ние да правим, аз бях най-зле. Но въпреки тва не ми пукаше грам! Това трябва да направиш и ти- дори да е много зле първите пъти, не трябва да ти пука. Трябват ти опити и ще се получи.
Нямаш нищо ненормално, избии си това от акъла. Сигурен съм че си и по-интелигентен от тия дето те обиждат.
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: be545ab96d |
|
5. Имаш ли проблем със сексуалната ориентация?
|
...
преди: 6 години, 8 месеца hash: ec06768e75 |
|
6. Щом се замисляш за този си проблем, значи правиш някаква стъпка към разрешаването му. Въпроса е сега в каква посока ще тръгнеш да го разрешаваш. Ако се отчаяш и отдадеш на наркотици или алкохол (има много такива хора), няма да стигнеш до никъде. За това помисли с какво можеш да се занимаваш, на което да срещнеш разни хора и да придобиеш познати, в последствие и приятели. Ако не си общителен, не заговаряш, не си по-отворен няма от къде да дойдат тези хора. Дори и някой да те заговори или да направи първата крачка, без значение жена или мъж да е... няма как да станат нещата. Трябва си и инициативност.
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 191ecf94f4 |
|
7. Започни малко по малко да се усмихваш на хората и се опитвай да ги поглеждаш в очите, а не да гледаш в земята или някъде в страни. Усмивката и контактът с очи са най-краткият път към общуването.
Общуването не е толкова страшно всъщност. Страшно е това, което си мислиш, че хората ще си помислят за теб, защото източникът на всички неуверености е страхът ни какво си мислят другите за нас. Затова, ако успееш да се отървеш от него, ако разбереш, че няма абсолютно никакво значение какво би си помислил за теб някой, който не ти е никакъв, ще си свободен да общуваш, да бъдеш себе си сред хората и да срещнеш себеподобни. Усмихвай се. :)
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: ac02e88b44 |
|
8. Няма как, ако искаш да общуваш с хора, ще трябва да общуваш с хора.
Трудно е да излезнеш от зоната на конфорт, но няма друг начин.
С някои ще си допадате, с други те - трети ще са неутрални и това е в реда на нещата.
Ще ти кажа нещо, което веждъж ми бяха казали : Да се изолираш и да очакваш, че другите трябва да дойдат и да "разчупят леда" е егоизъм.
Тогава не го разбирах, може би и ти ще е попиташ защо - защото искаш от другите да те ценят без нищо да си направил за тях.
Запомни, че всеки иска да бъде ценен, да бъде важен.
Интересното е, че ако забравиш за себе и решиш, че ще си този, който е внимателен и забалява другите, кара ги да се чувстват добри те ще се е отнасят различно към теб.
И не е най-важното как изглеждаш, не винаги най-обичаните хора са най-перфектните. Понякога са просто тези, които имат силата да направят нещо за някого първи или тези, които показват уязвимост. Важни са само елементарни неща като лична хигиена, обноски, да правиш нещата които са окей за ситуацията или иначе казано имаш усет.
Момиче, интроферт с променено отношение към останалите и себе си.
Успех!
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 138f531339 |
|
9. Не казваш на колко си години, но според мен въпреки хората, които те успокояват, че не си само ти и всичко е наред, ще ти кажа - не, не е наред. Единственото хубаво в случая е, че явно и ти си го осъзнал, тежи ти и имаш смелостта да поискаш помощ. Тези, които те "подкрепят" и ти казват да не се притесняваш реално не ти помагат... особено жените. За тях срамежливостта не е чак такъв фатален проблем.
Аз съм на 40 и също до голяма степен бях като теб до към 25-тата си годишнина, докато един човек, когото много уважавам не ми каза преобразяващото за мен твърдение "За един мъж е крайно неприемливо да е срамежлив, неуверен и мекушав. Това може да провали целият му живот! .. Направи всичко възможно да го преодолееш! " Сега ти казвам същото с пълна увереност за правота!!!
Ти ще си намериш начина, но моментално се хвани в ръце и започни да работиш по темата. Аз лично си поставих за цел да развия непоклатима увереност в себе си, да не се влияя по никакъв начин от мнението на другите за мен и да не ме е страх да общувам с когото и да било. Срамежливостта до голяма степен се дължи на липса на самоувереност и на страх от отхвърляне, респективно страх от мнението на околните за теб и твоите действия. Просто направи така, че да спре да ти пука какво мисли някой за теб... приеми вътрешно като непоклатимо убеждение, че си прекрасен, великолепен мъж, когото никакво външно обстоятелство или човек не може да засегне. Ходи изправен и гледай хората в очите. Когато това стане твое вътрешно убеждение ще видиш как постепенно поведението, тялото, цялата ти същност ще се промени, за да отговори на това ти убеждение. Но без усилие не става... Нито за един ден. Просто ДЕЙСТВАЙ и ще видиш как стават чудеса!
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: c7ce7d436f |
|
10. Здравей, не знам на колко години си, но това няма значение. Първо винаги помни, че има много хора като теб, повече от колкото можеш да си представиш. И винаги можеш да търсиш съвети от тях (ако знаеш английски ще ти е много полезно да разровиш такива теми или да гледаш клипове). Интернет е пълен с подобни случаи на хора, на които им е трудно да се вписват в социалната им среда и това ги тревожи. За да го превъзмогнеш най-напред трябва да откриеш причините за това ти държание, това ще ти помогне да си по-осъзнат и ще ти даде основата на която да стъпиш, за да си по-уверен. Причините могат да бъдат много - травми от детството, комплекси от външен вид, които ти създават грешни нагласи. След като откриеш от къде идва (а това изобщо не е лесна задача, изисква цялостно вглеждане в живота ти от малък до сега), трябва да осъзнаеш, че тези неща са в миналото и не те представляват. Каквато и лоша мисъл да е в главата ти, тя не си ти. Всеки един момент е шанс да промениш този, за който се мислиш. Но запомни, че това става постепенно и изобщо не е лесна задача.
Старай се да не изпадаш в депресии за това, че не можеш да си като другите, че нищо не ти се получава. Започнеш ли да обмисляш, става още по зле. Ако видиш, че се вглъбяваш, веднага превключи на друга вълна, не допускай лесно лошите мисли.
И трябва да разбереш, че животът е за да се живее и страхът от каквото и да било само ти пречи да бъдеш такъв, какъвто искаш и какъвто МОЖЕШ да бъдеш.
Съветът ми като за начало е да се информираш повече, четенето на психология помага, отиди сам до някоя книжарница (може би в мола, за да излезеш от комфортната си зона) и си купи една книга на такава тема. И се опитай да не караш винаги на сигурно, поемай рискова, питай въпроси, вкарвай се в неудобни за теб ситуации, защото така израстваш.
пс: грижи се за външния си вид, дори и да не си красавец, просто се поддържай, това определено влияе на това как те възприемат хората
|
...
преди: 6 години, 7 месеца hash: 90966e5abe |
|
11. Много правилно са те посъветвали някои хора, трябва малко по малко да се приспособяваш. Самотникът има някои предимства, но като цяло губи, и то много. Не му се налага да се приспособява, но от това страда кариера, личен живот, доходи, бъдещето му като цяло. Мисля, че си наясно с това. Който се трие постоянно между хората, активно комуникира, може да му намери цаката и да печели, в прекия и в преносния смисъл на тази дума. В изолация си обречен на пасивна роля, с други думи, това, което ти се предложи, го приемаш, и мъкнеш ярема си до края. Много незавидна участ. Затова, малко по-малко трябва да почнеш да се подаваш извън черупката си. Първо, почни с наблюдения. Не се съсредоточавай върху себе си, ами наблюдавай околните, близки и далечни, съученици, колеги, момичета, момчета, и се постарай да си правиш изводи. Те, като са социализирани и без задръжки общуват помежду си, не значи, че нямат някакви противоречия, проблеми, че не изпитват дискомфорт. Гледай ги, и се старай да схванеш какво ги движи, какво изпитват, какви са скритите им мотиви и каквъв е външният им стил на поведение, езика на жестовете, на тялото, изразите, които ползват. Какви са им интересите, какви са движещите им мотиви. Така след време ще можеш да набележиш ниша, в която ти ще можеш да се впишеш приемливо и успешно. А като ти са ясни вече нещата, които ги интересуват, можеш да почнеш да вмъкваш по някоя реплика, с което да им демонстрираш разбиране и компетентност, но без да им се натрапваш, защото има известна опасност от едната крайност да преминеш в другата.... Е, естествено, не винаги ще уцелваш верния тон, но с практиката ще успяваш повече. Така малко по малко аз съм сигурен, че ще успееш да разчупиш стената от изолация около теб.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|