Житейски Избор
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1909 пъти
Извървях дълъг път на 23 години съм. Когато завърших училище в 12 клас имах приятелка която много обичах същевременно имах мечта да уча във военноморското училище във Варна. Избрах да остана в моя град близко до София и послушах съветите на баща си да уча машиностроене във техническия университет. Тогава бях глупав и влюбен и не ми пукаше какво записвам, стига да съм близо до нея. Специалността не ми беше забавна, а дори отегчаваща пътувах до София а лекциите бяха почти всеки ден. Постепенно това отегчение се пренесе във всеки аспект на живота ми докато един ден след една година в университета не се разделих с приятелката си. В същия период напуснах университета и започнах работа в колцентър. Работата беше ужасна живеех сам в София издържах се сам, но бях много депресиран. Реших че трябва да продължа образованието си, но не отидох във военно училище, а пак със доста насоки от родителите и голяма обърканост от моя страна записах икономика в Германия. От една година съм тук и пак живея сам родителите ме издържат основно и аз работя от време на време. Икономиката тук е интензивна, но не чак толкова колкото машиностроенето и имам време да мисля. Имам нещо като мечта, като завърша да отида във френския легион защото не си представям да изживея живота си на бюро или на касата в някой магазин по скоро бих умрял и съм напълно сериозен. Не съм психопат не изпитвам удоволствие от убиването и знам, че ако отида в легиона ще се сблъскам със целия ад на земята, но в момента въпреки, че външно всичко изглежда наред аз не съм щастлив с избора си. Знам че вратите ми за България са затворени не искам да презаписвам и да продължавам да се въртя в кръга на едно безкрайно студентство. Това което искам да попитам е според вас дали се опитвам да избягам от реалността с тази моя "мечта", мислите ли че ще съжалявам ако отида във френския легион или ще съжалявам повече ако остана тук. Тренирам бойни спортове в свободното си време и ходя на фитнес още не съм готов напълно физически и психически за легиона, но се подготвям. След 2 години ще направя последния голям житейски избор и докато продължава престоят ми тук ще изчерпя всеки съвет и преживяване на максимум. Също така родителите ми ще бъдат съкрушени от този мой избор (може никога повече да не ги видя или да не ми проговорят, те искат от мен да съм "добре"според тяхната представа за това)и затова оставям най- трудния разговор с най близките ми хора за накрая.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 10 месеца hash: 3575cb01ad

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз ще бъда 12 клас и съм решил, че искам да следвам във военноморския във Варна. Естествено моите родители не го одобриха, понеже не е било възможно избирайки тази професия да съм създавал семейство. Те са разведени и си имат отделни семейства и аз съм загубил всякакви надежди в това, че е възможно да се създаде стабилно семейство със съвременните жени (може и да има изключения). Голямо удоволствие ще ми бъде да пътувам и да изкарвам пари, винаги съм си мечтаел да пътувам. Следвай мечтите си без значение дали родителите ти те подкрепят или не. Също така не ги си проваляй мечтите заради някое момиче, не си струва изобщо. Не съм запознат с френския легион, но България е членка на Нато както и Франция, може и да следваш в България

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: c37beb625c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Достатъчно голям си вече. Следвай своите мечти, а не тези на родителите си.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 27788c3cca

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Браво на номер 1 за избора и запомнете момчета: Можеш да загубиш много пари преследвайки жени, но няма да загубиш никоя жена, преследвайки пари!

 

...

горе^