Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Преди 10 години, майка ми си хвана любовник и с баша ми се разведоха. Баща ми беше съсипан буквално. Но в момента си има половинка. Може да не е първата любов, но със сигурност се обичат. И го боли още от това, което се е случило, но не защото обича майка ми, а от самата обида, от самата постъпка.

7.   Не виждам от написаното какво искаш от хората в този сайт... Няколко безсмислени общи мнения от хората, които нито могат да са адекватни защото не знаят подробности за вас и края на връзката ви, нито пък ще те успокоят кой знае колко. Ти си знаеш де... Успех!

8.   Причините за раздялата са важни.
След като толкова страдаш,защо не се опиташ да си възстановиш връзката ?
Ако всичко е окончателно,дай си време ,за да можеш да си изградиш друго битие без въпросната.
Естествено,че има живот след първата любов.Познавам хора,които дори след смърт са започнали нов живот.Познавам и хора,които след 7 год раздяла пак се събраха.

9.   Здравейте,

Авторът на темата съм.

Причините са много, комплексни и умишлено не ги споделям, защото тях ги анализираме ние. Има още много неизказани неща, най-вече от нейна страна, но работим по въпроса. Говорихме дни наред, буквално с по 2-3 часа сън на нощ и то неспокоен, защото дори тогава размишлявахме какво се случва. Много сме объркани, и двамата. Причините са и у двама ни, заради неизказани и незабелязани неща, които са се натрупвали през годините. Има и форма на емоционална изневяра от нейна страна, но и аз нося своята вина това да се е случило. Подозирах от много време, но й вярвах сляпо. Няколко директни въпроса извадиха истината наяве.

Предприех мерки да се съберем отново, малко след като пуснах темата. Бях отчаян, защото знам, че ако я пусна сега, по всяка вероятност няма да се върне. Може да звучи нелепо и самонадеяно, но знам че аз съм най-доброто за нея, а това е единственото, което й желая. Не казвам, че съм цвете за мирисане, но знам че няма кой друг да й даде това, което мога аз. Боли ме много, боря се със себе си. Умея и да се уча от грешките си, достатъчно ми е да ми кажеш нещо само веднъж и след това никога не се налага да ми бъде повторено. В какъвто и да е аспект, не само в отношенията ми с хората и конкретно - с нея. Смятам, че имам потенциала да поправя всичко. Естествено, борбата ще е голяма, защото вече и тя има пред себе си много тежък път за изминаване, за да спечели доверието ми, за да можем задружно да заздравим разклатените отношения. А съм недоверчив човек, като диво животно и доверието ми никога няма да бъде спечелено обратно, което ме прави една идея по-студен. Типично по мъжки игнорирах много неща, които явно са били проблем за нея, и типично по мъжки сега ще съм бдителен за всяко нещо, като ловец. Директните въпроси и отговори от моя страна се оказват много ползотворна стратегия.

Не знам дали ще се получи отново. Аз самия не съм същия и от една страна я искам още повече, защото я загубих, както никога досега, от друга ме боли много и не мога да се отдам напълно в евентуално подновена връзка. Тя се опитва да бяга по някакъв начин, но не знае или не ми казва защо. Говорихме и говорим много, но причините не излизат, поне засега. Това изгражда стабилен и висок зид между нас, защото няма как да поправя нещо, ако не знам какво е. Няма и как да бъда себе си на 100%, защото се активира механизъм за самосъхранение да не бъда наранен.

И все пак, пуснах темата за да получа окуражителни думи от хора, които са преживели подобен апокалипсис. Подбудите ми нямат нищо общо с търсене на отговор как да си я върна. Това е между нас. Дори след последните стъпки, които предприех, ситуацията ми не е кой знае колко по-розова. Каза ми, че иска да опитаме да поправи нещата, но и аз не съм същият човек. На кръстопът съм и нямам никаква идея по кой път да поема - към укрепване на нещо рухнало или в търсене на неизвестното. Неизвестното е плашещо. Нямам и енергията да започвам да градя нещо, което няма да е никога стабилно. Нещо с друга жена, за която ще ми трябват години за да започна да обичам и като човек, не само защото съм привлечен от най-доброто, което ми представя като маска, докато се напаснем един друг и то евентуално. Нямам енергията да опитвам и опитвам тепърва с нови и нови партньорки. Ако бях още на 20-25, би било по-лесно, но малко над 30 вече нямам желание. Като стабилен човек, имам нужда от стойностна жена до себе си.

10.   Разбирам те много добре. Тежко е. Особено след такава дългогодишна връзка. Аз загубих момичето до себе си с което бях 8г. И, най-тежкото е чувството за вина което изпитва човек от това че е допуснал да се случи. Но всички грешим, няма безгрешни хора.......

11.   Ще се присъединя към общия глас: "Причините за раздялата не са важни" ми звучи като "Сгазих лука, завъртях се с друга, жена ми ме надуши и ме изгони..."
Така че, обясни причините....
Иначе по въпроса ти: когато
на мен ми се случи същото нещо съм ревал като магаре, чувствах се като изритано на улицата домашно коте, звънях на тел. "Подадена ръка" (където човек те изслушва, просто някой на когото можеш да си изплачеш мъката, в чужбина има такива, тук не знам), не знаех на кой свят се намирам....Дали ще срещнеш наново голямата любов? Никой не може да каже, някои я срещат, други не...
На мен лично такава вече не ми е нужна. Оттогава съм като опериран от чувства, да, имам си каки които харесвам: всяка е различна, има си както всеки човек предимства и недостатъци....взимам от всяка най-доброто и си "сглобявам" една почти перфектна жена:-)
Както казват - всяко зло за добро, или "когато една врата се затваря, отваря се друга"
След толкова много години връзка бях забравил какво е да си самостоятелен: искам в София-отивам в София, искам на море-отивам на море. Искам в Азия -отивам в Азия. Практически през целия си живот досега съм бил обвързан и откакто нещата се скапаха (преди около 4 години) съм бил с повече жени отколкото през целия си дотогавашен живот.
Дали има лек за теб? Да, има.
Нарича се "друга връзка", няколко паралелни даже още по-добре...Това доста бързо ще отвлече вниманието ти вместо да седиш вкъщи и да си страдаш.
Не търси "заместничка" на предишната, със същите качества - такава няма да намериш, хората са различни. Пробвай всичко наред, нека има заигравка, свалка...
Не знам как ще бъде при теб, но за себе си ще ти призная: аз харесвам всички жени с които се заигравам, но продължавам истински да обичам само онази, бившата, от последната ми дългогодишна връзка. И не мисля, че това някога ще се промени.
Dirty Daddy

12.   Освен да изкажа съчувствие, нищо повече не мога да добавя.
Казаха ти го болшинството читатели, без да са ясни причините за раздялата (така, както ти ги виждаш), никой не може да ти даде адекватен съвет.
Когато аз се развеждах, макар, че нямаше никаква изненада, макар, че аз също желаех развода, пак се почувствах като в дупка, пълна безизходица, тегава работа. Разликата е, че аз не обичах вече човека, беше ми все тая дали е имала друг, дали тепърва ще търси друг, не ми пукаше дали ще се справи сама с живота.
Не се наемам да давам съвети без да знам каква е ситуацията, но назад не съм се връщал, не съм си и помислял за връщане.
Ако мислиш, че в теб е причината можеш да намериш сили и да се извиниш, а дали ще приемат извиненията ти зависи от много неща. Ако половинката ти е сгафила, особено пък ако се е залюхала по друг, няма какво повече да очакваш от този човек.

14.   Пак е авторът.

Благодаря на всички изказали се досега, определено има положителен ефект да прочета всяко едно мнение.

В предния си пост казах, че не аз, а тя сгази лукът. Но имам вина за това, защото явно не съм й давал нещо. Неизвестното е тук. Какво е това нещо?!
Именно от това, че ще търся винаги нея и, че ще сменям постоянно партньорки ме е най-много страх. Вече нямам време за това. Нямам и качествата, не съм женкар. Нямам и желанието за това, защото имам нужда от повече, от нещо сериозно.

15.   Хмм, емоционална изневяра.... аз лично не правя голяма разлика от физическата такава.
Аз като мъж ще ти кажа лично за мен, вероятно важи и за теб и за 90% от хората по света, че стигнало ли се е до изневяра, дали плътска или емоционална, то тънката нишка на доверието е скъсана. То този човек, който е кривнал няма как да ми обясняват, че има същите чувства като твоуте, същите чувства както от преди.
Радостното за теб е едно-че нямате дете, което да те обвързва с човек като нея до живот. Млад си и вече с богат житейски опит, компромис с чувствата не прави, егото ти е накърнено безвъзвратно. Аз бих я оставил, за теб не знам... мисли дали си заслужава.... мисли за бъдещето с такъв човек...

16.   Авторе, ако знаех, че толкова скоро ще се включиш нямаше да бързам с коментара си под номер 12 защото опитът ми не свежда само до този с бившата съпруга. Онова, което казваш, особено в частта за емоционалната изневяра ме сполетя по-късно и напълно те разбирам как се чувстваш. На мен среднощните разговори не ми помогнаха да си възстановя доверието в човека, първоначално си дадох една година, станаха 5 и нищо не се промени. Разбира се всичко е до човека, но както и ти казваш, аз се промених. Станах мнителен и недоверчив, оглеждах всичко в детайли, исках да знам всякакви подробности, но отговорите така и не дойдоха, човекът се затваряше и затваряше все повече, от което пък аз се дразнех и си мислех, че щом ми шикалкавят значи не всичко е за казване, а кое да не е за казване се сещай сам.
Аз съм си взел моето решение, но не искам да те провокирам да вървиш по моя път, прецени си сам силите и възможностите - за мен няма парцал достоен за уважение.

17.   какво значи "Типично по мъжки игнорирах много неща, които явно са били проблем за нея" - ти не си врачка и няма как да знаеш какво точно е проблем за нея, ако тя не си каже. да стоиш, да мълчиш и да трупаш в себе си съвсем не е добра стратегия, а да гледаш настрани за утеха (щом говориш за емоционална изневяра) - още по-малко.
комуникацията между партньорите е много важна, така че поставяй ясно границите пред другия - кое е приемливо и кое - не. и двамата сте направили грешки, така че анализирай ситуацията и опитай друг път да не повтаряш своите грешки.
ясно е, че сега не искаш и да помислиш за друга жена, но повярвай, времето наистина лекува. човек не забравя, но свиква да живее с болката докато 1 ден се събужда и внезапно открива, че денят е хубав, че има приятни неща за вършене, че има и други жени, които заслужават внимание и неусетно започва начисто.

18.   Само на мен ли ми олекна след 13 годишна връзка? Вярно, вече десет месеца съм само с еднодневки, но засега ми е по-добре. Изтощена съм емоционално след тази връзка и вече дори ме е страх от сериозни намерения.

19.   Аз също бях в твоето положение. Като взехме решението, че трябва да се разведем, седмиците преди физическата раздяла бяха букет от непознати чувства. Хем ми се искаше да не го правя, хем знаех, че е за общо добро развода. Това е все едно да се опитваш да скочиш напред със завързани крака. Няма я засилката, която ти трябва за хубав скок. Тегли смело чертата на досегашния ти живот и започни нов. Дългите разговори и недоспиванията, ще те хвърлят в тежки колебания. Ако ви е било добре заедно е нямало да се стигне дотук.

20.   17 години е голяма цифра. Сега накъде ли? Ами наникъде. Ще видиш, че средата ти предлага нулеви възможности за нова връзка. Хубаво е първо да постоиш сам и да ти се проясни главата, но не и прекалено дълго. Въпросът е, че да срещнеш някого за сериозна връзка когато си на 40 и нещо, си е нещо като шестица от тотото... Неангажиращия секс е много временно решение, а и това натоварва. Трудно е, но моят съвет е: гледай напред, не назад. Животът не е само влюбване, разлюбване, връзки. Има други, много по-важни неща. Човек трябва да се научи да живее на първо място в хармония със себе си, ако трябва и сам.

21.   Авторът:

Благодаря на всички, които се изказаха! Откривам в много от коментарите себе си и полезни съвети. Да се почувстваш част от някаква общност, общност от хора преживели нещо подобно на твоето, е естествена човешка нужда. Пък било то и общност от непознати хора.

При мен нещата стават все по-заплетени. Разбрахме се да се опитаме да поправим счупеното, но сякаш моите чувства изобщо не са на дневен ред. Постоянно поставям въпроси, изказвам тези за причините, като някои от тях имат доста добър ефект, нещо като "как не се бях сетила сама". Това са нейни собствени думи. Работата е там, че анализирайки и търсейки отговори, у самия мен се зараждат много въпроси, дилеми и бурни емоции. Неглижирайки моите собствени чувства (тя), сякаш ме прави по-безчувствен и то с плашещи темпове.

Това, че не ми е споделяла е огромна загадка за мен самия. Тя е искала многократно да говорим. Признавам, че в началото не говорехме, просто не го смятах за нужно. После разбрах, че греша, че тя наистина има нужда и започнахме да говорим. В един по-късен етап започнах да инициирам сам разговори, защото не се чувствах добре във връзката ни, имаше очевидни проблеми. Засягах въпроси и проблеми, които ни сполетяха абсолютно едно към едно сега. Тези разговори съм ги започнал преди повече от година. Имаше 2 сериозни такива и няколко по-малки. Останаха нечути. По нейни думи, всичко е започнало преди около 5 месеца, от около 1-2 са в застой и не са се виждали. Това означава, че аз съм изпреварил с минимум 7-10 месеца тези събития.

Разбирам, че несподеляйки в началото какво се е случило, логичното беше да решите, че аз съм изневерил. Тогава не си дадох сметка за това и прочитайки коментарите, реших че все пак е трябвало да го направя. След това скрих умишлено една още по-неприятна подробност, защото тя щеше да доведе до още по-резки мнения акуражавайки ме да я оставя. Дойде време да споделя и за нея. Същото се случи и преди 5 години. Изневери ми емоционално с някакъв меко казано странен човек. Сметнах, че е достатъчно разумна, оучила се е от грешките си и не би допуснала същата отново. Но го направи сега. След онзи случай наистина се промени. Преди да разбера за това, наистина имахме някои проблеми. След като поговорихме, видях че наистина има огромна воля за промяна, че е осъзнала, че е сгрешила и иска да се поправи. Трябваха ми около 4 за да й повярвам отново. През, може би, първите 2-3 години беше просто чудесна. Сякаш връзката ни беше по-пламенна от всякога Но в мозъка ми винаги имаше червена лампичка, която казваше "Не се доверявай, щом го е направила веднъж, може да го стори отново". През последните няколко месеца имах някои съмнения, че нещата не вървят на добре. Но вярвайки й, отхвърлях възможността да има друг мъж. Смятах, че просто греша някъде и, че има пробкеми в работа и какво ли не. Стегнах се и се постарах да се чувства добре с мен. Тя го забеляза, имахме разговори, че съм се променил много, към по-добро. Без да я питам, просто ми го казваше. И именно затова сега съм още по-шокиран. От една страна не мога да проумея, че не се е поучила от грешката си преди 5 години, от друга уж бях и едва ли не идеален, според нея. Доверието ми вече е абсолютно невъзстановимо. Не виждам и никакво усилие тя да се опита да влезе в моите обувки. Разговаряме само за това как тя се чувства, но не и за това какво ми е на мен. По някакъв саморазрушителен механизъм, продължавам да я желая, но разумът ми започва да задава трудни въпроси и да дава трудни отговори.
Никога не съм бил по-объркан... Разумът ми казва, че трябва да се разделим. Сърцето не ми позволява.

22.   Времето лекува абсолютно ВСИЧКО. Друг е въпросът, че след всяко лечение остава по някой белег. Прекъсни отношенията с бившата половинка и до година две ще си отново човек.

23.   Номер 5 съм

Задай си въпроса: Можеш ли оттук нататък да бъдеш щастлив с тази жена? Отговорът на този въпрос ще те насочи какво трябва да направиш.

24.   "18. Само на мен ли ми олекна след 13 годишна връзка? Вярно, вече десет месеца съм само с еднодневки, но засега ми е по-добре. Изтощена съм емоционално след тази връзка и вече дори ме е страх от сериозни намерения. "


Похвали се колко бройки врътна? През тези 13 години също ли минаха много "еднодневки"?

25.   Пич, говорейки за чувствата си и емоциите си все едно говориш от мое име. Аз също се опитвам в продължение на 5 години да сглобя пъзела сам, срещам същия отпор, чувам същите реплики от рода "ти ми отвори очите", "не бях се сещала за това, че нещата изглеждат по този начин" и т. н. Разликата е само една, при мен (поне за сега) не е имало втори път, дори и намек да има ще съм краен. Тъпото в цялата ситуация е, че ти си в непрекъснато напрежение, ровиш, търсиш отговор на въпроси, които друг би трябвало да си задава - не знам колко ще издържиш и дали си заслужава. По-умните от мен са казали, че ръжда и жена тръгнат ли - няма спиране. Според мен си губиш времето, но то си е твое, само не ставай женомразец, защото аз съм на път да стана такъв.

26.   Авторе, 17г. са много години. Дори и да има и най-малък шанс за оправяне на нещата използвай го! Не се поддавай на емоциите, колкото и трудно да е. Казва ти го човек, който съжалява за това че не се опита да оправи нещата, когато имаше възможност. Действах емоционално, не преглътнах егото си и загубих жената до себе си.... завинаги....

27.   От автора:

Здравейте,

Взех под внимание всяка от гледните точки, които срещнах тук. Радвам се и благодаря за полезната дискусия, която успяхме да заформим!

В реда на нещата е да пусна кратка информация докъде стигнахме, затова ето ме отново.

Доста голяма борба падна да инициирам какъвто и да е диалог, но все пак успях да постигна частичен успех след като изгледах доста видео курсове (така възприемам най-лесно като цяло, дори в професионален план, заради личния елемент, когато някой обяснява "пред мен") за това как да започнем нова връзка, как да се справим с изневярата и как да укрепим връзката си. Реда, в който ги изгледах беше точно този, което показва в каква посока играе съзнанието ми. Всеки от курсовете ми даде по нещичко, което ми помогна да разбера къде съм всъщност.

Първият курс ми отвори очите да видя по какъв начин човек, в случая тя, попада в капана на изневярата. Като човек, който не е свалял жена от пубертета насам, се оказва, че съм доста поизостанал в актуалните техники, но същевременно и не забелязах някаква "голяма философия" в целия процес, което ми показа доколко сме податливи и първични всъщност, колкото и да се бием в гърдите, че сме на върха на еволюцията. Колкото и да се опитваме да се контролираме, има неща на хормонално ниво, върху които е по-трудно да въздействаме, но все пак, смятам че би трябвало да го правим и по никакъв начин не намирам оправдание за постъпките й.

Вторият курс ми помогна страшно много (той беше най-добрият от трите) да разбера какъв всъщност е източникът на емоциите, които бушуват у мен, преоценка на ситуацията, както и някои техники, които да ми помогнат да продължа напред.

Третият курс ми беше от полза да разбера някои от грешките, които съм допускал и в каква насока да работим, ако искам да продължим.

Всичко това е съвсем бегло описание на самите материали. Всеки от тях е с продължителност от по около 2 часа, а с обмислянето на чутото - доста повече. Водих си и доста бележки, които смятам да препрочитам. Честно казано, останах изумен как сякаш всичко, което чувствам е като по учебник. Човек често се залъгва, че е някак дълбоко уникален и никой друг няма подобни емоции, но ето, че за пореден път се уверих в обратното! Доказателства срещнах и сред вас!

Започнах да виждам някаква надежда, че и двамата искаме да продължим. Тази седмица няма да сме заедно, поради пътувания. Надявам се, че този кратък период ще ни помогне да подредим мислите си по-добре и да предприемем адекватни действия, в зависимост от това какво ще се случва с нас. За решаването на някои от проблемите, които излязоха наяве, ще ни е нужна много работа. Да спечели доверието ми - поне още толкова, ако не и повече. Все още очаквам от нея да ми обясни много неща, най-вече защо трябва да й повярвам отново. Без доверие няма как да продължим. Осъзнавам, че задачката е само за отличници, с поне 10 звездички, но ще трябва да открием решението, някак. Все още съм като в транс и не мога да се отпусна. Всеки жест на внимание, който демонстрира, сякаш не ми оказва никакво влияние. Връщам се назад, светва червената лампа "Това го правехме само седмица преди да разбера всичко" и край, пада решетката, заключва се вратата и сякаш няма как да се пробие защитата. Все още съм на кръстопът.

28.   Авторе, не знам колко и какви видео-материали си изгледал, аз мога да коментирам само моето собствено видео. Предполагам си чувал от женските усти как мъжете около 50 превъртали и тръгвали да си търсят нещо младо за да си докажат, че все още ги бива. Същото мога да кажа аз за жените около 40 - нямам идея защо почти всички жени, които познавам на тази възраст са си втълпили, че животът си отива и е време за действие - нова прическа, нов мъж, нова кола.
Мисля си, че при теб е точно това и ще те успокоя, че за някакви си десетина години преминава, но често не от самосебе си, а с помощта на достатъчен брой мъже, които услужливо предлагат услугите си.
Мисля си и друго нещо, много е вероятно жена ти да не те лъже и наистина да не знае отговорите на въпросите, които и задаваш, болшинството жени не мислят с главата си, нищо, че упрекват в същото мъжете. Често жените не правят разлика между флирт и свалка - в същност и аз не знам къде е разликата, може би флирт звучи по-културно, но в същност си е навирен куйрук, а свалката е по-скоро интерес към определен пес.
Нека не те отчайвам, но положението е безнадеждно - изгледай още веднъж клипчетата от първия раздел и действай. Не е казано, че трябва да се разведете (вие и без това сте вече разделени емоционално), така както описваш нещата ти живееш в стрес от 5 години, че дори повече, след още 5 съвсем ще си се сдухал, съвсем нищо няма да ти се предприема. След още 5 години ще си станал вече кибрит, ще палиш и от най-незначителни неща, ще повдигаш все по-често вече зададените въпроси, ще заораваш все по-дълбоко, ще буксуваш и ще пръскаш кал, но ефектът ще е само това, че ще затъваш по-дълбоко и по-дълбоко в емоционалното си неудовлетворение.
Казвам това от личен опит, а не защото съм го прочел в някоя книжка или гледал на клип - изборът е твой.

29.   Аз се разделих след 20 години с един човек. Направих го за точно 5 минути (или по-малко). Има ли лъжи, интриги, манипулации и т.н....това ще се повтаря отново и отново. Бях толерантна, прощавах, опитвах се да разбирам...но нищо не се получава.
Истина е, че след толкова години, сърцето не иска раздяла. Но заслужава ли си, да останеш някъде, където ще се опитваш да разбереш какво става, да проверяваш, да следиш и т.н. Това няма да е живот.
А живота е хубав. Като мине време започваш да осъзнаваш, колко време си загубил да поправиш нещо непоправимо, вместо да го живееш живота.
Върви напред, не се оглеждай назад.
Знам, че е трудно, но определено се чувствам по-добре - свободна от всички лъжи, съмнения и манипулации.

30.   Като гледам тук сме много със същия проблем. "Моят" човек ме сюрпризира преди година с признанието, че е имал емоционална близост с негова колежка, която е прекратил преди да стане и интимна. Мълчал е като страхлива мишка години наред и нагло ме е излъгал. Самият той не счита това за изневяра, защото не бил я чукал. И продължава да си мисли, че е съпруг за пример, който никога не е изневерил на жена си. Аз обаче не мисля така. Имахме стабилен брак, без изневери и сериозни проблеми. Вече нямам никакво доверие в него. Каква вяра да имам в един предател? Вече гледам на него като на чужд и непознат. Имаме деца, нямам и материална възможност да се разделя с него, иначе бих го напуснала. Животът ни е поредица от скандали, обвинения, неприятни спомени, мълчания.
Едно бих ти казала, авторе - счупеното никога не става такова, каквото е било. Болката от продължената връзка не е по-малка от болката от прекратената. Даже във втория случай имаш възможността да започнеш на чисто с друг човек.

31.   Авторе, вие още се обичате със съпругата ти и още държите един на друг. Ако можете, оправете нещата, въпреки всичко, и не се разделяйте. Ако трябва, посетете и психолог за семейно консултиране. Познавам хора, изпаднали в ситуация като твоята, които се разделиха, въпреки че имаха и дете. Набързо създадоха нови семейства и още деца, но нещата не вървят и в новите им семейства, и съжаляват, че не са си дали още един шанс навремето. И въпреки, че имат други семейства, двамата продължават да си помагат и до днес, но няма как вече да се съберат отново. Как се развиха нещата при теб?

32.   Здравей авторе, и аз ще си кажа мнението като няколко години по малък от теб (по мои сметки).
Първо искам да кажа че напълно подкрепям номер 10.. Вината която изпитвам е смазваща.
Та няма да разказвам за себе си а направо ще ти кажа най правилното според мен. Знам че годините са много и че изглежда страшно но най правилното решение е да я оставиш и да не поглеждаш назад. Първо защото дори не е за 1ви път и второ никъде не спомена за деца? За толкова много години не искахтв ли детенце(надявам се да нямате проблем и да те обидя... ) тоест за мен вашата връзка е спряла до една степен и край...
С две думи откажи се.
Съжалявам за правописа....
Желая ти щастие и успех

33.   Скъпи Авторе! Като човек, който е преминал през ужаса на изневярата, през катарзиса на времето и реалността на настоящето, мога да ти кажа, че колкото и да анализираш, разговаряш, пресмяташ и се изтезаваш, жена ти не те обича вече, даже не те и уважава. Колкото и да говорите, дума дупка не прави. Единствено важни са делата - те са показателя. Тя ти го е показала вече. Неведнъж. Доверието няма да се върне, любовта няма да се върне, емоционалната близост няма да се върне. Жена ти е с теб, само защото и е удобно по някакъв начин. И няма още дълго да е с теб. Ще те напусне първа. Защото ти не можеш. Колкото и да не ти иска сърцето, това е голата истина. Още повече, деца нямате, нямате общи ангажименти - нищо не ви задържа заедно. Разделяйте се мирно, кротко и интелигентно и всеки да поема по своя път. Подготви се да за напускане на кораба. Искрено ти желая успех.

34.   30, не знам дали ще те успокоя, но аз се питам от поне 5 години кое е по-страшно, емоционална или физическа изневяра - нямам отговор. За разлика от теб аз имам финансовата възможност да се отделя т. е. да приключа тази връзка, но незнайно защо не съм го направил до момента - забележи, мъж съм, нямаме общи деца, финансовта страна не е определяща, но търпя защото осъзнавам, че всеки допуска грешки, но някои се осъзнават, а други я карат по допирателната. Ако съпругът ти се е осъзнал, ако се опитва да стопли взаимоотношенията ви, ако се е извинил (а той вече го е направил), добре би било и ти да преосмислиш претенциите си. Ако го напуснеш, дори и да си без деца, дори и да си финансово обезпечена, много скоро ще разбереш, че те търсят само за кеф, бързо, бързо ще прекараш няколко пи. ки през оная си работа и пак ще си в изходна позиция.
Говоря си аз, но знам, че не е никак лесно да простиш емоционалното абдикиране на човека, в който си имала доверие - вероятно ние също имаме участие в това му действие, може с нашите действия или бездействия ние да сме провокирали неговото поведение. Обърни се към себе си, опитай се да разбереш защо той се е чувствал по-добре с друга жена, не бързай да размахваш сатъра, не се заканвай, не се пъни, защото мъж трудно се плаши, дори е много вероятно да те провокира ТИ да кажеш КРАЙ, а той с чиста съвест да си "чука" колежката, нали ти си се отказала.

35.   № 34 - Благодаря, че си обърнал внимание на коментара ми.
За мен и емоционалната и физическата изневяра са еднакво болезнени. Съпругът ми някога казваше, че още докато си я пожелал си съгрешил (точният цитат е „…всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей/ 5). Верно, той ми се извини , съжалява, че ме е наранил и не само го казва, доказва го с грижи и внимание. Но от това не ми става по-леко. Не мога да спра да се връщам към миналото, а то отравя настоящето. Знам, не можеш да вървиш напред с глава, обърната назад, но не мога да преодолея болката и обидата, чувствам се предадена и омерзена.
Благодаря ти за съветите, по принцип си прав.
Към него имам само една претенция - да не ме лъже. Мислила съм дали и с какво съм провокирала случилото се, питах го - казва, че това няма връзка с мен и че вината не е моя. Далеч съм от мисълта да го заплашвам, по-скоро се плаша от себе си - от студенината , отчуждението и гнева, които усещам. Имам тежък характер - не забравям и не прощавам лесно. С недоверието си мъча единствения близък човек, който имам, мъча и себе си и не знам дали мога да спра. Между другото, въпросната му колежка загина...

36.   35, ако твоят характер е тежък, то моят би трябвало да е оловен, но много често зад тежките характери се крият най-нежните души, така че много добре разбирам за какво говориш, особено в тази част "Не мога да спра да се връщам към миналото, а то отравя настоящето. Знам, не можеш да вървиш напред с глава, обърната назад, но не мога да преодолея болката и обидата, чувствам се предадена и омерзена. " и тази също "от студенината, отчуждението и гнева, които усещам". Сигурно ще те разочаровам, но на мен не ми е минало дори след повече от 5 години, съмнявам се да забравя и след още толкова, но трябва да се живее, трябва да се търси и пази хубавото, защото гадното и миризливото сами ни намират. Силен съм в съветите защото ми е широко около врата, всеки един момент мога да кажа чуш на магарето, но като си помисля, че без магаре не може и че следващото може да е по-дръгливо... запирам се.

37.   #36 -Благодаря, че си ми писал и извинявай, че не отговорих по-бързо. Каквото и да пиша - до голяма степен ти е познато. Никога не съм вярвала, че времето лекува, поне при мен също не е така. Мъча се да си спомням и прекрасните неща, които сме преживели, пътуванията, дните край морето и т. н., но другото, негативното взема връх. Мислиш, че създаваш връзка, дом, семейство, а разбираш един ден, че си създал своя собствен ад. Жан-Пол Сартр има една мисъл "Адът- това са другите", в моя случай адът съм самата аз.
Съжалявам, ти имаш достатъчно болка, а аз те занимавам с моята. Още веднъж благодаря за вниманието.

38.   37, няма за какво да ми благодариш - понякога е освежаващо да разбереш, че не си последния Мохикан, но това е само понякога. В случая не се чувствам натоварен от чужди проблеми, не случайно чета в този сайт - къде истински, къде фалшиви историите са показателни за случващото се около мен, а от там си правя изводите, че е рано да лягам и умирам от раните си, има и доста по-ранени, които оцеляват на пук на разпасалите се егоистично настроени индивиди. Не всичко е радости, но далеч не всичко е неволи, тренирам мозъка и очите си да забелязват само хубавите неща, не бързам да ритам съграденото в годините, но ще бъда безкомпромисен ако случките се повторят.

39.   За мен също е полезно да видя и да се поуча от чуждия опит. Особено като толкова съм зациклила и съм обсебена от някаква натрапчива идея. Ти очевидно си по-мъдър от мен, макар че "в много мъдрост има много печал". Пожелавам ти всичко добро.

40.   Не бих се определил като много мъдър, може би само съм малко повече живял, видял и преживял. МОЯТА истина е, че рано или късно настъпва момент, в който си даваш сметка, че е безсмислено да прескачаш от трън та на глог. Не знам как бих могъл да го обясня, но ако сега си разочарована, вероятно (без да е задължително), следващият път ще си по-разочарована - нямаш никаква гаранция, че ако сега не се справиш със ситуацията, следващият път ще имаш по-голям успех. Сегашният ти партньор поне е бил откровен, споделил е нещо, което понякога е трудно да си признаеш дори сам пред себе си - потенциалният следващ партньор може да се окаже изкусен лъжец, да те върти, да те мотае и никога да не узнаеш по колко и какви се е увличал.
Пожелавам ти никога да не ти се налага да разбираш колко кух се чувства човек след прибързано решение.

41.   Много повече от разочарована съм. Част от мен просто я няма. Жива съм, но не съвсем... Следващ няма да има - не мога и не искам. След като този, за когото уж бях най-специалната жена, постъпи така, какво ли пък ще е с някой друг? На моменти съжалявам, че съпругът ми си призна (най- вероятно той също). Когато не знаеш нещо, то не може да те нарани. Преди вярвах, че каквото и да направи ще му простя, оказа се, че не мога. Не съм нито толкова силна, нито обичта ми е по-голяма от честолюбието ми. Мъча се да се държа що-годе нормално, но трудно овладявам злобата и агресията в себе си. Вече не ми се и говори с него, нито ми се излиза, по-добре ми е да стоя сама и да чета, това е моето бягство.

42.   Права си че "Когато не знаеш нещо, то не може да те нарани. ", но няма как да се капсулираме и да нехаем за случващото се около нас - все пак не сме щрауси. За мен някак си е по-важно как ще научиш неприятната новина, едно е дтето да дойде и да ти каже, че е направило беля в училище, друго е "Моля Другарката" да те извика на спявка, трето е случаен човек да те информира за беладжията. Пренесено в конкретния случай, съпругът ти е бил поне честен и сам си е казал за белята, а не е чакал да научиш от чужди уста. Хипотетично, може да се е чувствал застрашен, че някой ще го "изпее" и е решил да подаде "изпреварващата" информация, но може и да е осъзнал грешката си и да не е искал да живее в лъжа. Пак хипотетично може да е искал да те провокира, да предизвика в теб малко ревност - много от хората започват да полагат повече усилия когато усетят, че нещо им се изплъзва. Примерно, човекът до мен започва да полага много повече усилия в секса когато е станало дума за друга жена, която той възприема като потенциална съперница. Вариантите са много, но решението (в общия случай) е едно - спокоен разговор, без нападки и упреци, а просто за изясняване на ситуацията. Поне за мен затварянето в черупката не води до нищо добро, рано или късно на отсрещната страна и писва, става и безразлично и махва с ръка.
Моят скромен съвет е да не оставяш нещата недоизказани, сподели му как ти се чувстваш, изчакай го да те успокои, но не нападай, не говори като от трибуната, провокирай диалог, а не всеки с неговия монолог. Аз предпочитам да съм на ясно, ако ще теглим каруцата заедно, нека да я теглим по най-добрия начин, ако ще сме като орел, рак и щука, по-добре да няма каруца, а всеки на своя сал.

43.   Каква нежна душа бълнуваш, 36? ! Излагаш се!
И дръгливото магаре ти е много щом стоиш с него от страх хич без магаре да не останеш... Хак да ти е, от това по-голямо наказание надали ще получиш - женомразците сами си го просят... и си го получават!

44.   43, познаваме ли се? Имам усещането, че не се познаваме, а и не изпитвам нужда да познавам словоблудци. Не те знам мъж ли си жена ли си, а може да не си нито едното, нито другото, но изказа ти е на дълбоко засегнат човек, който по някаква причина се отъждествява със съвсем други персони. Нещо повече, липсва ти елементарното възпитание да не се намесваш в разговора на двама души, освен ако не си поканен. Дали съм нежна душа, дали съм женомразец, дали до себе си имам дръгливо магаре го знаят само тези, които са до мен, около мен, с мен - ти къде се видя сред изброените?
Благодаря за пожеланията ти, няма да падам до твоето ниво и да ти пожелавам "тъпкано да ти се връща", но съм сигурен, че дъхът ти е лош и това се усеща от километри. Запази злобата си за собствената "корава" душа, справяй се със собствения си живот и не си пъхай носа в чужди взаимоотношения и разговори. Ако си жена, бъди сигурна, че ще бъдеш изритана по най-нежния начин, ако си мъж, бъди сигурен, че женомразец не означава мъжелюбец и вероятно ще ти бъде смачкана яката на ризата, а папионката ти ще е сложена напречно.
В общи линии излагането е от твоя страна, но преценката за това ще оставя на другите.

45.   36, брей, много се засегна!
Значи коментарът ми просто е бил в десятката:))
Нали от истината най-много боли...

От 43

46.   45, каква ти е истината, че не схващам? А и каква ти е целта - искаш някого да го боли от коментарите ти - очевидно съм познал, че си някакъв вид злобен човек. Защо злобееш, какво целиш, нахрани ли си егото?
Грозни са ти похватите и надали някой ще ти се върже - аз просто не обичам да оставям магарето си в калта, но си ми безлична персона и надали ще се занимавам повече с теб.

47.   Мислех, че вече никой друг не пише в темата, но както и да е, няма значение.
За случилото се той ми каза донякъде случайно, въпросната не беше вече жива. Всъщност случайност на пръв поглед, така е трябвало да стане – истината излиза наяве все някога. Премълчавал , защото не го смятал за нищо, нямало развитие (неговите обяснения). Не очакваше, че ще го приема толкова драматично. За мен това беше нокаут. И броенето продължи дълго. Вбесява ме, че ме е коментирал с нея, можел е поне това да ми спести, казал ѝ е неща, които е казвал на мен. Усещам интуитивно, че има нещо недоизказано, прикрито, затова вече не му се говори по темата. Оттогава го гледам с други очи, като непознат, чужд човек. Ревнива съм, не съм го показвала, а и той не ми е давал повод, но сега не се сдържам, понякога избухвам само от една дума. Той, естествено се обижда, защитава се и…ясно ти е нататък. Преди сме се карали, но ме успокояваше с внимание и ласки, сега това не ми действа. Съветът ти е добър, опитвала съм и с по-спокоен тон, но не издържам дълго. Не мога да се накарам да потърся пътя към него, не знам и доколко искам. Каква е стойността на всичко между нас, щом толкова лесно го е загърбил за да бъде с някоя си? Очевидно не особено голяма… И така, нашата каруца, ако използвам твоето сравнение, подобно на андрешковата затъва в блатото, но аз съм в нея само физически. Всъщност е станало по-добре, нали истината ни прави свободни? Аз се освободих от заблудата, че съм била обичана , че съм имала добро семейство, че той е бил моят човек. И че въобще някога съм имала някого. Не мисля, че самотата е затваряне- духът ти е свободен, не дължиш нищо на никого, имаш само себе си и тогава си най-силен.
Пусни си в you tube „Я свободен”- песента на Валерий Кипелов, ако не знаеш руски, има превод в нета. Всичко добро!

48.   Понякога в дребните детайли е закодирана най-важната информация. Беше ми странно как така някой ще отиде и ще си признае без бой за белята, която е направил. Сега вече съм малко по-наясно - ако момата беше все още жива, признание нямаше да има, вероятно истината щеше да лъсне по друг начин, но нямаше да е по-безболезнено. Кофтито ми усещане обаче е, че признавайки ти, съпругът ти се е освободил от гузната си съвест и е натоварил теб със сбърканите си чувства. Не вярвам да го е направил нарочно, по-скоро не е очаквал ти да се вторачиш толкова много в нещо, което за него е нормално и още повече минало. Чувал съм, че голяма част от изневеряващите изгарят от желание да си признаят - не знам на какво се дължи този синдром, може би е подобно на привързването на жертвата към насилника си. Много неща в човешката психика нямат еднозначно обяснение, но в случая той се е освободил, а не ти, той вече си е признал и няма какво повече да добави, един вид съвестта му е чиста и темата му е безинтересна, вероятно затова мълчи и избягва разговори, изчаква да отмине бурята и отговорността за изхода от ситуацията е в твоите ръце.
Ако аз бях на негово място щях да приема поканата за откровен разговор, щях да бъда максимално честен и детайлен с идеята да си върна доверието и с ясното съзнание, че загубено доверие не се връща с един разговор, със зашеметяващ секс, обещания и заричания. Доверието се възстановява с изчистването на всякакви съмнения, а за чистенето не е достатъчна само метла за замитане под килима и парцалче за замазване на положението.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но скромният ми опит сочи, че всичко си има срок на годност - откровеният разговор е трябвало да се състои преди ти да започнеш да пишеш тук, някак си моментът е пропуснат, а там където се настани отчуждението не остава много място за други неща.
И все пак, пожелнието ми е за успех, имаш право да научиш истината, именно тогава ще си освободена, ще можеш да сложиш точка или да използваш друг препинателен знак - аз съм на ниво удивителен, въпросителните съм ги изчерпал.

49.   Честно казано, вече ми е все едно какво точно го е накарало да си признава, колко гузен или виновен се чувства, какви разговори, сексове и заричания биха върнали безвъзвратно загубеното ми доверие към него. Прав си, всичко има срок на годност. Срокът на връзката ми с т. нар ми съпруг е изтекъл, още когато е предпочел да бъде с друга. Няма смисъл да я реанимирам, нямам и особено желание. Изстрадах достатъчно заради баналното му, пошло служебно романче. За да разбера, че някой може да те нарани толкова, колкото му позволиш. Отношенията ни в момента са близо до точката на замръзване. Но децата винаги ще ни свързват, какъвто и да е, той е добър баща. За сега живеем като съквартиранти, чувствам се по-добре и по-спокойна. Какво ще става занапред не знам, но в едно съм сигурна- няма повече да позволя нито той, нито друг да ме нарани.
Светли празници ти желая!