Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Чета смешните коментари и се хващам за главата направо. Явно едно 80% от хората тук незнаят какво е да обичаш, а просто си влизат из сайта и се чудят къде да оставят следа от просташкото си мислене. Помислете другия път, преди да пишете :)

7.   Всичко трябва да си има граници и най-вече ревността. Само един човек, който се чувства несигурен може да проявява такава болезнена ревност. Уважавам избора ти да му ходиш по свирката, но далеч не го разбирам. Една уважаваща себе си жена не би допуснала такива компромиси заради мъж. Моето мнение е, че трябва да му кажеш директно колко те измъчва и съсипва тази негова ревност, да го помолиш да опита да се промени. Предложи му да си дадете почивка малко един от друг да видиш как ще ви се отрази разстоянието. Освен това МНОГО добре си помисли относно общото ви семейство, това е доста голяма крачка и мъжът до теб определено трябва да си заслужава. Една връзка се гради на доверие, ако то липсва.... липсва и връзката. Успех!

8.   Добре, че №6 знае само как да обича. Ма и за какво ли се е включил оркия/ата. Относно темата - ревността е лош порок и мисля, че с времето нещата ще стават по-зле, ако по някакъв начин не решите проблема сега. Трудно се живее с ревнив човек. Понякога дори невъзможно. Поговори с него, дори му покажи, че никой на никого не е собственост и това не е вид любов. Не му позволявай да преминава границата, за да не съжаляваш ти след време.

9.   Така.. сега и аз да споделя, понеже и аз имах такава връзка. Аз бях ревнивец и комплексар, а тя - света вода ненапита. За всичко ми угаждала, всичко ми споделяла, а аз съм бил психар, защото ме дразнеше всяко нещо, което прави или не прави.
Така погледнато знам, че всеки ще каже, че съм несигурен в себе си, пълен с комплекси и така нататък. Всъщност аз наистина бях несигурен - несигурен, че за нея съм Номер 1. Тя наистина беше откровена с мен и никога не ме е лъгала (предполагам), но истината беше поднасяна по такъв начин, че се оказваше лъжица, голяма за моята уста. Разправяли сме се за бивши, за разни еднократни партньори, абе същото като при вас. Със сигурност мога да ти кажа няколко неща:
Със сигурност го прави от наранено его. Помисли с кое го обиждаш. Има нещо, което го кара да се съмнява в теб и в себе си. Прави му комплименти с повод и без повод. Направи така, че да се чувства, че за теб той е НАЙ–ДОБРИЯТ и ЕДИНСТВЕНИЯТ НА СВЕТА. Това е начина да накараш един мъж да те иска - трябва яко да му галиш егото и самочувствието. Кажи му, че онези са идиоти, че тогава си била малка и не си знаела, че някога ще срещнеш такъв ИДЕАЛЕН мъж като него и бла-бла-бла... схвана идеята надявам се:)

Де да имаше и на моята бивша някой да и каже тези хитринки. Ще видиш, че ако направиш, той дори няма да те ревнува, а ще започне да се гордее, че е с теб. Ще се гордее, че е с човек, за когото той е най-добрият. Това ще рефлектира обезателно. Ще се промени. Мога толкова много да пиша по тази тема, аз живях в агонията на твоя приятел близо половин година, а същото причинявах и на бившата си. Имай предвид, че както и да го погледнеш, това което ти казвам си е вид манипулация. Казвай му истината винаги, но го прави по такъв начин, че да галиш МЪЖКОТО МУ ЕГО!
Това е най-важното за един мъж. Може жената да е невзрачна, дори грозна, да не му пуска, да не може да готви, но ако го накара да се чувства като най-страхотния мъж на света, тази жена за него ще бъде любима.
Поздрави

10.   Да бе, ще му се мазни и му четка егото. Един човек, който е сигурен в себе си, няма нужда от такива неща. Просто нейният тип е комплексар и адски несигурен в себе си. Това са си негови проблеми и е редно да си ги решава сам или да ходи на психоаналитик. Момичето не е длъжно да бъде в ролята на подчинена в тази връзка, не е длъжна да му търпи истериите, нито да му бъде кошче за душевните му отпадъци. И какаво - цял живот тя ще стъпва по паници, че да не нарани егото му. Ами тя къде остава в цялата картинка, ами нейната личност, нейното его, нейното спокойствие? Що за тъпи съвети раздаваш № 9 и в кой век живееш? !!!

11.   От 9 : Номер 10, защо пък да не му го изчетка, какъв е проблемът, за теб това е под достойнството ти ли? Няма мъж, с които да се държиш като с пън и да те търпи - колкото и да е самоуверен и сигурен с в себе си да е, ще ти бие шута. В крайна сметка никой не е идеален. Моят съвет е за в случай, че момичето наистина иска да бъде с този мъж и да го задържи. Ако не се чувства добре, като следва моите препоръки, тогава да не го прави или направо да си обира крушите. Това е най-лесното, а и тя май натам се е запътила и без това. Опитваме се да спасим каквото е останало. От всяко дърво свирка не става. Всеки си има своите комплекси и несигурности, а ти номер 10, нямаш ли си ги? Или ги приемаме барабар с човека и се опитваме да извлечем най-доброто от тях или пътя, чантата и... Явно момчето в историята има нужда да се чувства специален за нея... че кой ли не иска? ! Да намериш мъж, който да не е на седмото небе, че жена му го смята за най-добрия на света, е това и да го видя, няма да го повярвам. Естествено, четкането трябва да бъде взаимно. Въпросът е кой да направи първата крачка. Мисля, че по-скоро жената е тази, на която нашето общество налага стереотипите да разпали нежността във връзката. И тук на всички еманципирани и феминизирани девойки, които ще скочат срещу написаното от мен в по-горния ред, ще кажа - а представете си, че не беше така.

12.   Авторката: В написаното от номер 9 има доста голяма доза истина. Винаги съм се чудила защо постъпва така. Хубав и харесван мъж е. Умен е. Напоследък се поуспокоиха нещата(да чукна на дърво :) ) или поне не казва и прави нищо пред мен. Явно наистина трябва малко да "почеткаш" самочувствието на мъжа за да може ви е спокоен живота. Нима с нас жените не е така? !

13.   ние с мъжа ми отначало се разбрахме за старите връзки дотук и тва е. някои път говоренето помага. и нещо друго към авторката що го лъжеш като резултата е същия в краина сметка пак скандал

14.   От номер 9 : Трябва и двамата в една връзка да се чувстват сигурни в половинките си и в себе си - да се чувстват добре. Това е задължително условие за успеха на една връзка. А какъв по-приятен начин да го постигнем, от взаимни комплименти. Четкането е голяма работа - вярвайте ми! Няма да забравя едно момиче.. бяхме гаджета преди 8-9 години и продължи няколко месеца, а я помня и до днес. Това момиче се възхищаваше на такива супер дребни нещица в мен, какво съм направил или казал или... абе супер незначителни на пръв поглед. Тази девойка ме караше да се чувствам като Супермен. Супергорд и супервлюбен в нея. Такава беше нейната тайна - скоро го осъзнах. Може би го е правила без да съзнава какво точно прави. Тя четкаше моето его. А аз се чувствах уверен. Естествено, че това ме караше да се държа с нея по същия начин. Просто бяхме млади, направихме грешки и затова се разделихме, но иначе друга жена и досега не ме е карала да се чувствам така. А относно идеите на номер 10 и другите, които мислят като нея - ако не можеш да намериш за какво да похвалиш партньора ти, ако в него не намираш нищо хубаво и забележително, ако си толкова самонадеян, че е под достойнството ти да покажеш любовта си... ами за какво си губиш времето с този човек? ! Успех на всички.

15.   Ааа.. и нещо друго да добавя. Няма мъж, който да не ревнува. Просто има жени, които знаят как да се държат с мъжете си, така че да държат дявола под контрол. Най-лесния начин съм описал по-горе. Това е поне което би направило мен щастлив и уверен. И бих дал всичко от себе си за човека, който ме кара да е чувствам така. Дано съветът ми е полезен на някого.

16.   Аз съм с подобен човек и не е лесно, но се окроти след време.
Направила си грешката, че си споделила за бивши - това не се прави просто!!!
Жените никога не бива да говорим за бивши, а ти отгоре на всичко си казала, че си и изневерила - сега той с право вече се оглежда, щом си го правила - пак ще го сториш!!!
Съветвам те НИКОГА ДА НЕ ГО ЛЪЖЕШ. Всичките неща от компютъра си ги съхрани на външни носители и си ги скрий в някаква кутия, може да ги гледаш след 20 години. Не го провоцирай по никакъв начин...
След време ще се научи да ти има доверие. Моят човек е ужасен, но малко по малко го кротнах.
При мен е така, че той като младеж е ходил с обвързани мадами и е бил свидетел как се подиграват те на приятелите си - сега го е страх сам да не стане жертва на тип като себе си!
Престани да му разказваш и за мъжки приятели - кой какво казал и къде си била... така е по-добре.
След години, ще кротне, но условието е да не го лъжеш никога!

17.   Аз също имм подобен проблем и не знам как да постъпя... нямам право да излиам с познати мъже или приятели! Чувствам се виновна, че непрестанно трябва да искам позволения от приятеля си да изляза навън с приятелки и ако случайно тези приятелки са довели познати или техни гаджета и познати мъже- става страшно! Веднага започва да си мисли, че не го харесват и искат да ме сватосват с някой друг!!! За мен това поведение не е нормално и е принзак на ниска самооценка, самовлюбеност и нерелана представа за партньора и живота! Любовта е висша форма на обричане един на друг, но не и на БОЛЕЗНЕНО ОБСЕБВАНЕ И МАНИИ! СЪЖАЛЯВАМ, НО ТАКИВА ВРЪЗКИ РАНО ИЛИ КЪСНО ЗАВЪРШВАТ И ТО НЕ С ХЕПИ ЕНД! АЗ ВЕЧЕ СЕ ИЗМОРИХ ДОРИ ЗАПОЧНАХ ДА ПРИЛИЧАМ НА ПАРТНЬОРА СИ, КОЕТО Е УЖАСНО! НЕ ЖЕЛАЯ ДА ЖИВЕЯ ТАКАМ ПОВЕЧЕ! ЛЮБОВТА НЕ Е РАВНА НА БОЛНА РЕВНОСТ! РАБЕРЕТЕ ГО! АКО РАЗГОВОРИТЕ И ОТКРИТОСТТА НЕ ПОМАГАТ, НИЩО НЯМА ДА ПОМОГНЕ....

18.   Мила, имаш огромен и много сериозен проблем.
Ревността е ужасна, тежка и почти неизлечима психическа болест.
Описала си една типична история.
Да, мъжът е чудесен. Той е готов на всичко за теб, той иска най-доброто за теб.
Той иска....
Иска да съответстваш на неговите изкривени представи за човешки отношения.
И ще иска от теб все по-абсурдни неща и никога няма да е доволен, каквото и да направиш.
Просто защото такава му е болестта.
И ще те съсипе, задължително.

Това е като алкохолизма. Започва невинно, изглежда невиино, задълбочава се и.... знаеш последствията.
А ревността е много по-сериозно психично отклонение от алкохолизма.

Проблемът идва от това, че ти вече си влюбена в този мъж.
А той се чувства обвързан с теб.
И започва.... да ревнува.

Намери сили да го махнеш от живота си.
Непременно поговори за това поговори с жени, който имат ревниви съпрузи.
Ще чуеш история точно като твоята и продължението й.
Как никоя от тях не се е справила с този дребен наглед проблем, ревността на съпруга си.
Нека те ти кажат колко ужасно се чувстват, колко съжаляват, че не са се оттървали в самото начало.

А да, аз съм мъж, не ревнувам и не ме ревнуват :)
Но понавам хора пострадали тежко от тази уж невинна... ревност.

Бягай надалеч от този човек... докато още можеш.

Y D

19.   Аз ще ти кажа две неща:

1. Малките проблемчета преди брака се оказват ОГРОМЕН проблем после.
Ще ти дам примерна ситуация - цяла нощ не спала, заради бебето; цял ден чистила, готвила, кърмила, изцеждала, ставала на маймуна, той се връща и се почва разпита...

2. Никога не разказвай всичко. Това е пагубно за всяка връзка. Може да иска да знае, но никой мъж НЯМА нужда да знае. За това са майка ти, приятелки, дневник, сайтове.

И накрая, според мен, това НЕ е твоя мъж. Каквото и да ти говори, колкото и да се обичате (любовта си прави доста шеги). Да даваш отчети, обяснения, да си измисляш, само, за да заобиколиш поредната сводка, не води до нищо добро. Готин, свестен, умен, уверен, но не е за теб. Действай напред. Връзките трябва да са градивни, а не обяснителни, ако ме разбираш.

Другото, също важно е, неприкосновеността. Ако те уважава, ще я спазва. Ти си отделен, независим човек, който дори наказателно е защитен от навлизане в личната му територия. Ти си ти, не придатък на някой.

И накрая, за да не звуча, толкова песимистично, мисля че трябва да му кажеш, че ти тежи, мъчи и, че има проблем и да иде на психолог. Ако не иска, си направи изводите и действай напред. Поне да си знаеш с какво се захващаш.

20.   Браво на номер 18!!! Аз съм в същата ситуация и вече не мога да направя нищо, абсолютно нищо... започнах да се побърквам, не мога да спя, не мога да дишам, не мога да си върша работата качествено, не мога да съм щастлива.. Това не са признаците на щастливата любов! Ревността е пагубна за любовта и я убива, рано или късно. Това чувство не се лекува, и никога няма да се излекува! Болните мисли за притежание, не са признак за нищо добро! Не може човек, който твърди, че те обича да изпада в състояния на дива ярост да те обижда, недай си боже да те малтретира физически, да те кара да се чувстваш, като затворник, да те потиска, да те смазва да те обвинява за всичко, което е в болното му въображение. Аз съм с такъв човек до себе си, не сме женени, но май няма да стигнем и до брак, защото това няма да донесе щастие нито на мен нито на него. Такив ахора трябва да се лекуват, но никой мъж не би признмал че е болен, дори д апризнае той никога няма да отида на психолог. Сле дтази връзка аз определено имам нужда от терапия и разбиране... Толкова го обичам, но той никога няма да го разбере- никога!!!! :( примирих се с факта че на 31 ще си умра сама и няма да имам льбовта за която винаги съм мечтала, нито детето което бих искала да родя и д аотгледам.. просто съм мъртва отвътре... Мъртва... ето това може д адонесе ревността на хората, болка, болка и само болка... не знам дали съм била полезна на някой, дано всеки от Васм намери пътят към щастието, аз не мога да вървя повече... просто падам и край с мечтите ми....

21.   Здравей авторке, как си?
Пише ти една бивша ревнивка.
Когато бях на 17-18 започнах връзка с по-възрастен мъж.
Бях точно копие на твоят приятел - болезнена ревност, ровене, обвинения, той съответно послъгваше, което съответно ме изкарваше извън кожата ми.
Много се стараех да му вярвам - ама не можех. Не можех и да си обясня защо. Презирах се заради поведението си, чак се чудех как пък се извъдих такава параноичка?
И така около 5 години. Научих се да прикривам своите подозрения към него, но въпреки това те останаха.
След раздялата с този мъж имах други връзки - къде кратки, къде сериозни. Странно, но не ревнувах по този болен начин.
Дълго време не можах да си обясня защо така се получи в тази моя първа връзка.
Но наскоро си го обясних. Въпросният господин се свърза с мен. В рамките на 15 мин чат той се опита да ме изманипулира по 5-6 начина.
Инстинктивно аз започнах да изпитвам същото чувство на съмнение в него и в това което казва. Уж не е казал нищо особено, но червената лампичка в главата ми светна и отказа да загасне. Всяка негова дам бях склонна да подлагам на съмнение.
Тогава осъзнах какъв голям манипулатор е този човек и как аз съм била сляпа за манипулациите му. Удари ме като гръм. Той някак си все успяваше да ме убеди, че вината е изцяло моя, че аз съм болна от ревност.
Но фактите говорят - не съм пренесла този модел на ревност върху нито една следваща моя връзка.
Та този човек имаше един много голям талант - той успяваше да изкара най-лошото от хората. Това важи за кажи речи всички с които общува. Нали знаеш онзи начин по който децата опъват нервите на родителите си за да видят докъде могат да стигнат? Е той го владееше до съвършенство. Докато бяхме заедно аз се презирах съвсем открито, заради това в което се бях превърнала (ревнива, безволево, с липса на амбиция, смачкана от живота, подозрителна, отритната).
Иначе за цялата ни връзка не го хванах да ми изневерява или в нещо уличаващо конкретно. Но през цялото време знаех, че има нещо нередно. Години след това разбрах, че съм била права и в някои други мои подозрения спрямо него.
Не искам да кажа, че задължително ти предизвикваш проблема с ревността. Но ако наистина той е ревнив само към теб и не е е бил такъв в предишните си сериозни връзки - ами нещо не си пасвате като двойка, нищо, че по всички други параграфи сте отличници.
Успех ти пожелавам авторке и да си разрешиш проблема.

22.   Да ме ревнува мъж, който НЕ харесвам и ми е противен и безразличен, и ме дразни с присъствието си, общо взето мъж който няма никакъв шанс, мъж който НЕ ми харесва-е дразнещо и адски досадно, много досадноо.
Но мъж, който харесвам ако ме ревнува не е лошо. Но в нормални граници. Все пак доверието е много важно.
А връзка ако имаш, доверието е на първо място. И ревността трябва да я има в малка степен, колкото да ти доказва обичта си и че държи на теб.

23.   До авторката, можете ли да споделите какво се случи все пак. Знам, че е минало доста време от тогава, но все пак... Аз съм в същото положение, само дето стана нетърпимо и придружено с непрестенен психически тормоз, някакви изблици на ярост и заплахи срещу мен и срещу себе си да се самоубие. Не знам как да се измъкна от този ад.

24.   За тези, които още се двуомят как да постъпят, бих посъветвал да потърсят информация годишно
колко убити от съпрузите им жени има в БГ. В 100% от случаите причината е ревност.

25.   номер 9 твоите думи са наистина стойностни. Моят приятел също ревнува понякога прекалено много, но интересното че ми харесва. Знам, че не е правилно както ми каза "недей дърпа дявола за опашката", обаче сякаш имам нужда да чуя, че ме ревнува. Разбира се, не му говоря за бивши, знае само за един от тях, но просто тогава се запознахме когато се разделях с бившия и още живяхме под един покрив с него. Аз знам че това е супер голяма грешка да искаш да си чесна и да споделиш за всичките си прегрешения, които си правила в миналоо на сегашния ти. Не си струва, освен ако нямаш излишни нерви и време. Но има моменти, малки моменти в които нещо ме подтиква / и аз не съм сигурна в себе си и недообичана от мама. А както някои знаят за това какъв е човек днес търси причина в детсвото с родителите си и предимно с майката/,та го подтиквам да ме изревнувам по моите си методи. В началото не знаех защо е такъв цупи се мълчи и ме кара да бъда виновна после разбирах защо се държи така и ми беше кофти. Сега знам кое след кое следва и просто като изревнува се наслаждам на чувството, сигурно изглежда ужасно. Но предимно както номер 9 каза му четкам егото, какво ти без никаква трудност намирам малки неща и жестове в него, които ме радвам много и му ги казвам и той - виждам го колко е щастлив.
Но си има нужда и от малко лютива чушка /ревността/, за да е по вкусно ястието.:)))Да вметна че и аз го ревнувам, а никога към никого не съм проявявала това. Не знам но сякаш по този начин се ценим повече взаимно.

26.   Начи първото - ревнивци не ти трябват - ревността е несигурност, слабост. Точно ревнивците най-много изневеряват и от двата пола - щото мислят, че и другите са като тях. Харабежен пич не ревнува, щото има по-важни неща в живота от турските сериали. Не съм се унижавал никога във връзка да ровя в личното пространство на други - мъж ли съм или "букова шума", както казваше баба ми... Тя една жена като те обича си личи, като спре, пак си личи - само че няма никога да ти го каже, щото маймуната и клона... Трябва ти да се усещаш. Ако те обича, ядове няма.

Второто - според мен е лоша идея да се говори за минали връзки с настоящия партньор, да споделяш за изневери, ето как си се опетлала "не спя с непознати", хайде, хайде, това ако го кажеш на мене ще се изсмея. Всеки е имал свалки, еднократен секс, авантюри, краставици на краставичаря ще продаваш...

Изобщо много фалшименто ви е целият цирк. Търкулнало се гърнето... Не хейтя, просто ме дразни как всичко може да е наред, но хората сами се прецакват.