Пропуснaт живот
преди: 7 години, 1 ден, прочетена 1483 пъти
Здравейте!
Не знам откъде да започна, нито къде ще завърша.
Всеки живот има начало и край, а между двете има някакво съдържание- малко или голямо.. Съжалявам за много неща в живота си, които съм направил или не съм направил по една или друга причина. Имам чувството, че моят край приближава, обективирaн от проблеми със здравето - проблеми със сърцето, половата система, мозъка, ушите.. Просто още не мога да повярвам, че живота ми се разруши за по-малко от 4-ри месеца.. Не мога и не искам да повярвам, че всеки мой ден е един малък ад, но уви реалността е такава.. Имах голямо желание да се изуча, да живея нормален живот, да се боря, да работя, да се интегрирам пълноценно в живота, но...
Все по-често се връщам към миналото.. може би защото настоящето е толкова черно... просто не ми е ясно как ще продължа да живея при настоящите параметри на здравословния ми статус -меко казано нетърпими, а лечение няма... За един от проблемите ми докторите казват, че не знаят каква е причината (и аз мога да го кажа същото без диплома за медик), а за другия проблем решение днешната медицина няма.. чудо трябва да стане, а това е много трудно.. Чувствам се сам на света, нямам приятели, нямам си никого... Все по-често ми идват мисли за самоубийство.. това ще е решението, ако нещата се влошат още.. много ме тревожи този факт, че просто всичко ще се свърши в един момент.. и това ще е краят, а след него само мрак и тъмнина... Реално аз съм от хората, които са утайка за обществото-ненужни и незначими за никого.. Не ми казвайте, че всичко си зависи от човека- има неща, които така могат да те пречупят, че... въпреки, че според мен всичко е въпрос на избор.. всеки избор, който човек прави, е с последствия -положителни или отрицателни -и тн. н...
Все по-често моменти от миналото ми минават като на лента през главата. Не знам.. Тези дни все по-често си спомням за времената от гимназията и колко по-различно щеше да бъде, ако бях по-отворен, а не "сдухaн зубър", но сам съм си виновен.. Тогава съм бил "богат" човек- имал съм здраве, сила, жизненост, светлина в живота.... но колко грешки съм направил е друг въпрос... Имах една голяма плaтоничнa любов, която ме промени немалко и в положителен аспект.. все още когато видя нейна снимка нещо в мен... но това е друга история...
Истината, хора, е, че "най-важен е животът на нашите мечти, защото той продължава и след смъртта ни" Коко Шанел....
Сега нещата се обърнаха много... май всичко ще свърши за един миг..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 6 часа hash: 98ace906ef

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей! Като те четях, усещам примирение, самосъжаление и самообвинение. Проблемите със здравето наистина са нещо сериозно - но можеш да започнеш оттам да лекуваш душата си - от черногледството, от съмнението и от съжалението. Трябва ти друг поглед над нещата - да решиш какво искаш и с малки крачки да започнеш да вървиш по пътя си. Да повярваш в себе си - дори да е наивно клише - ако не вярваме и не обичаме себе си, нищо няма да се получи. Трябва да сме приятели преди всички на себе си - и да си угаждаме, и да се глезим понякога, но и да сме дисциплинирани. Като цяло намери нещо, което искаш или което ти доставя удоволствие - и се насочи към него. Трябва да изпитваш удоволствие от живота. Не съжалявай за нищо - грешните избори също са ни помогнали да станем малко по- добри. Не се съсредоточвай върху болестите - моли се, искай да оздравееш, прави малки добринки всеки ден - дари нещо, помогни на някой възрастен да пресече улицата, нахрани някое улично животно.... Така ще намериш покой в душата си. И най вече прости на себе си - прости си, че не си перфектен, прости си, че понякога не си намирал правилния път, за това, че не си правил нещата по "правилния начин". Не трябва да се презираме, а да търсим начини да се подобряваме - в това е целта - да се развиваме, което става със загърбване на лошите навици, да се спрем да се отдаваме на лошите настроения - като се опитаме да даваме от себе си.

 

...

преди: 7 години, 6 часа hash: f13aeb6e01

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Това, което описваш, ми е познато. Изпаднал си в трайна депресия. Отдал си се на слабостта си и продължаваш да се хлъзгаш надолу. Опитай да бъдеш силен. Трябва да търсиш нещо, за което да се хванеш, за да се удържиш от това неконтролирано спускане надолу. Някакво хоби. Или четене. Върни се към ранните си години, опитай да възстановиш, за какво си си мечтаел тогава. Най-важното е да се разсееш от тъжните мисли. Не с алкохол и наркотици, разбира се. Спортът много помага. Успех!

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: b282e993c3

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Имаш слаба психика Най-лесният изход си е самоубийстното, но това го избират само слабите

 

...

горе^

преди: 6 години, 11 месеца hash: 30bac2abd5

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Привет :) Аз се разболях също от доста неща на веднъж и аз мислих като теб. И за мен хапчета до живот... Но уви почнах да търся всякакви варианти и се заредих с надежда и година по късно мога да кажа че се чувства по добре от миналата година. В живота всеки съжалява дали ще е за едно второ или трето всичко е така просто идеята е да приемаме нещата и да вървим направо :) Помисли и вземи решени да направиш всичко което искаш и което желаеш и да се бориш или да се спотайваш... Избора винаги си е твой. Съдбата ни е била такава ние решаваме как да приемем и какво да направим!

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: ccbbd68941

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   И да се е прецакало тялото ти, основната част от тебе, съзнанието, няма да умре. Повярвай ми! Този период е голямо изпитание за теб! Ако се справиш добре, всичко ще отмине и замине, сякаш никога не е било. Ако не се справиш, ще "умреш" (в биологичния смисъл), но това не бива да те притеснява осбоено... Има хора, които просто не могат да се справят със задачите, които са им определени, и с които те са се съгласили да поемат върху себе си. На всекиго се случва да не се справи с нещо, което си е планирал да постигне. Успокой се! Ако имаш време сега покрай "боледуването" си, поинтересувай се и прочети езотерична литература. Или книги на съвременните изследователи на живота и отвъдното. Може би те ще ти дадат идеи и сили как да продължиш? Защото много е лесно да се отпуснеш и да кажеш "майната му! ". Трудното е да станеш и да продължиш, дори когато виждаш, че тялото ти отказва... Помни: животът е вечен, съзнанието е безкрайно! Както енергията и материята в природата не се губят, а само преминават от един вид в друг, така и съзнанието не се губи - променя формата си на съществуване, не си остава... съзнание.

 

...