 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Поредният изгубен млад мъж
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 1484 пъти
Здравейте на всички! Пише ви млад мъж на 21 години. Ще премина директно към проблема, който виждам доста е наболял в темите тук. Първо ще благодаря на всички, които ще прочетат, оставят мнение, съвет, критика или каквото сметнат за добре. Проблемът е изцяло в мен, но не знам къде точно и как точно да го разреша. Затова опирам до това да споделя анонимно. Ето и малко за мен.
На 21 съм както вече споделих, висок съм 1, 90-1, 91, тежа около 84-85 кг. Имам синьо-зелени очи и много гъста тъмно руса коса(бих казал двете неща, които страшно харесвам в себе си). Студент съм в София, семейството ми не е възможности, но обичам страшно много родителите си, това което са правили и правят за мен. Работя(за жалпст към момента каквото ми падне), имам доста проблеми около оста университет-работа, но както и да е. Никак не съм богат и с големи възможности, както споделих, но нищо не ми лиспва. Не съм никак "феймъс", с много лайкове във фейсбук и последователи в инстаграм. Спортувам редовно, тренирах 6 години плуване, сега вече го правя за здраве, обожавам да тичам, карам колело, също да играя футбол и тенис. Правя упражнения, тренирам си за здраве, тонус, за да се движа и бъда активен, в никакъв случай не съм планина от мускули и най-здравият мъж, който света е виждал, но се харесвам в кожата си, поддържам си някакъв режим на хранене изобщо правя нещата, които ме карат да се чувствам пълноценен и щастлив. Винаги съм бил и съм позитивен, слънчев, приветлив, определено смятам, че имам чувство за хумор, ирония(и много самоирония). И аз като всеки млад човек излизам с приятели, когао мога, имам двама наистина невероятни такива, за които съм благодарен, че ги има. Имам и две приятелки и двете уникално красиви и изящни. Поне според тях съм много красиво момче, страхотен човек и още хиляда неща, които казват жените на мъже, които са им просто приятели и естествено и двете търсят "някой като мен". И двете си ги обичам, уважават ме, направили са за мен, аз за тях и много се имаме. Е, и двете толквоа са ме гушкали и стискали, когато са били разбити, че сигурно имам белези по мен. Заедно със семейството ми, това са най-близките ми хора. Да премина вече към болната тема - просто съм неспособен да си намеря приятелка или да имам такава, а напоследък така ми се иска да изпитам чувството "любов, тръпка, желание, влюбване" или каквото е там. Когато бях ученик и първата ми година в София хич не си давах сметка за момичета, как се обличам, изглеждам и т. н. Знаех силните и слабите си страни, но си казвах "какво ти пука, никой не е идеален". Е, дойде моментът, в който желанието ми да видя, че предизвиквам искра у някое момиче, че мога да я накарам да се усмихне, че някоя по някое време се сеща за мен с усмивка и ще иска да се видим в мига, в който и се обадя, надделя повече от всичко останало. Признах го пред себе си, имах нужда от любов, да обичам, да съм влюбен, да правя нещо за някого, да ми прескача сърцето от вълнение. Погледнах се една сутрин в огледалото и видях, че много неща не бяха в ред и не говоря визуално. Погледът ми, излъчването ми - просто липсваха, нямаше увереност, нито самочувствие, смелост, абослютно нищо. Реших, че трябва да променя нещо, оправих прическата, облеклото, стила си и се харесах, дори усетих прилив на самочувствие в себе си, но развитието ми спря до там. Бях срамежливо дете и сега съм по-стеснителен човек. Особено сред непознати, особено сред момичета. Имах една приятелка, когато бях на 17, много я харесвах тогава, но ако не беше тя нямаше да се случи нищо, защото тя задейства нещата между нас. Едва на 20 осъзнах, че е имало много неща, които съм знаел, че са били проблем, но не съм им обръщал внимание. Аз не мога да заговоря момиче, не мога да пиша на момиче, не мога да поканя на среща момиче. Осъзнах, че съм тотален инвалид в отношението си към нежния пол, разбрах, че така както съм в момента ни едно момиче не просто няма да ме хареса, а дори няма да ми каже и "здравей", да ми се усмихне или да ми отдели и 30 секунди от времето си. Единствените момичета, които се радват да ме виждат, са двете ми приятелки. Харесвах едно момиче преди две години, но така слабо си изиграх картите и толкова нескопосано и признах, че я разбирам напълно, че ми отказа. Поне беше мила с мен. В университет съм, но страня от всички момичета, срамувам се, на работа горе-долу същото. Не знам от какво ме е срам и защо съм такъв, защо самочувствието ми стига някъде до подметките, защо съм неуверен, защо си мисля, че нямам качества и способности. Постоянно ме връхлитат мисли от типа "защо ще опитваш да и пишеш или да се запознаваш, защо ще и признаваш, че ти е симпатична, че я намираш за сладка, привлекателна, че просто ти харесва като ще те отреже и после с приятелките ѝ ще ти се хилят колко си смотан и загубен, а и сигурно си има приятел - я по-добре не се излагай, нямаш шанс". Та горе-долу около това се въртят нещата. Казват, че за всеки влак си имало пътници, е не мисля така. Не мисля, че съществува момиче, което ще се занимава с мен, дори не мога да се представя с момиче. Но колкото и да си го набивам в главата това, не го приемам, не се съгласявам с него. Защото мога и искам да обичам, дори да ме наранят, да се разделим, каквото дойде, искам да видя какво е и аз искам да разбера, че не е толкова страшно. Но как да се случи като не правя абослютно нищо. Ако ме заговори момиче, няма да съм дърво, ще бъда усмихнат, ще бъда приятна компания и със сигурност няма да я накарам да съжалява, че ме е попитала "колко е часът", ще бъда себе си, но момичетата не го правят. Затова трябва аз, а аз не мога. И така, превърнал се в заложник на самия себе си, човек сам поставил бариерите си, съм в лека емоционална дупка. Ще споделя и че имам чувства към едно момиче от около година и с нея сме само на здрасти и усмивки и до там, дори я виждам рядко. Съжалявам, ако е объркано, дълго или досадно за четене, но това съм аз. Много чувства и емоции, но никакво отражение на тях. Благодаря отново на всички. Предавам щафетната палка на вас. Споделяйте, критикувайте, стреляйте, каквото е нужно, ще приема всяко мнение.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: efe92a7a3a |
|
1. Емоционално не си окей, братле. Наспиваш ли се? Тренираш ли нещо?
Занимавай се с полезни неща.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: dbc24088e0 |
|
2. Сладурче, стана ми страшно мил. Не сподели повечко за момичето което харесваш. Общи интереси, знаеш ли какво харесва тя? Къде ходи и можете да се засечете за повече време? В подходяща обстановка, дори барче да е ако няма друга свободна маса, освен стол на нейната, няма да е натрапваме да попиташ да седнеш, а след това по-лесно би се получил някакъв разговор. Поне за нещо повече от здрасти след това, може би покана за разходка.
По написаното ми изглеждаш страхотен млад мъж, бих искала да има повечко такива. Не знам защо така си се свил в черупката си и се страхуваш от отхвърляне, отхвърляме досадните началници, простите "всезнайковци" грозновати (няма какво да се лъжем) от вътре и вън, т. н. ти не си сред тях, така изглежда.
Имам идея: повод да поискаш "услуга" от харесването момиче е да поискаш съвет за подарък за момиче с която сте близки "като брат и сестра" нещо такова кажи, а Не, че ти е приятелка. Ще помисли, че ти е гадже. Така ще имате възможност малко да поговорите, тя да те види в тази светлина, а после естествено и "дължиш" почерпка за помоща ;)
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: d0ed4af183 |
|
3. Можеш. Но ще трябва да преодолееш себе си. С действия. Друг начин няма. Иначе както много добре си усетил, си като всички други такива, които изписаха сума си теми тука. И не си мисли, че ако момичетата правеха първите крачки, всичко щеше да се нареди. Тези неща ще се отразят и по нататък във връзката. И на 31 пак ще си като тях, ще са ти виновни жените, светът, всичко, но оправия няма да има.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 241aec68c8 |
|
4. Нещата са до семейно програмиране според мен. Аз например също съм висок, казват ми, че съм хубав, сравнително умен съм (с висше инженерна специалност), правя добри пари, имам хубава кола, живея на хубаво място, имам артистични качества (свиря на китара и съм бил актьор в аматьорски театър), нося маркови и хубави дрехи, жените ме заглеждат и... самочувствието ми е долу-горе колкото твоето. Постоянно се чудя какво една жена може да намери в мен. Какво като съм висок, какво като имам пари и кола? Какво като изглеждам добре? Много мъже са високи, имат пари и изглеждат добре. Само че тях от малки са им казвали да си използват тези качества, за да си постигат целите. Мен моите родителите ме учеха да отстъпвам, да се съобразявам, да гледам да помагам на другите, да не се натрапвам, да не съм нагъл и тн. И хоп в социалната ми среда влиза някакъв долу-горе като мен, но малко повече опортюнист и.. успява да почне да излиза на срещи с момичетата. Почвам да се дразня - на него, но най-вече на себе си, че не съм и аз такъв арогантен опортюнист-наглец. Дори. както виждаш, самите думи, които използвам за да опиша това поведение, са негативни, защото така го възприемам. Т. е. от семейната среда съм програмиран така. Поне при мен е така, предполагам и при теб, защото ти написа как уважаваш родителите си, т. е. и ти си силно емоционално обвързан с тях.
Тук е моментът да вметна, че въпреки че осъзнавам "проблема" си, не съм тръгнал да работя по него, защото просто не искам да ставам такъв човек. Не искам да съм опортюнист-сваляч. За мен това е евтино поведение, което го мога, но което не го искам. Така съм научен и не искам да се отуча. Затова и от доста време мастурбирам, какво да се прави. Който подбира - мастурбира. Не съм имал гадже от 3 години вече, а съм на 30. Просто търся жена, която няма да има нужда да лъжа при свалка, с която ще мога да съм конгруентен със своите разбирания, да мога да съм точен и откровен. За съжаление тази моя сериозност идва прекалено много за масата жени, които са свикнали на повърхностното флиртаджийско поведение на масовия сваляч. Цялата култура напоследък предполага към едно такова повърхностно общуване, като пърхане с мигли, при което хората не общуват пълноценно, няма разкритие на душевността на отсрещната страна, има само повтаряне на заучени фрази, извадни все едно от американски ситком.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 8501d8f723 |
|
5. И аз бях свит на 16-17, а мацките зверски ме сваляха но това ме плашеше още повече и се криех в нас и не си вдигах телефона, после едно момиче просто изобщо не ме пита искам или не, просто влетя в живота ми когато харесвах друга, но се притеснявах да и го кажа, а Тя ме свали от раз и колкото да се плашех защото тя просто е Торнадо и Цунами едновремено и започна да ми липсва когато не е до мен.. нейната енергия, усмивка, започнах да я търся и аз и колкото да сме различни-тя е която ми зарежда батериите, аз съм срамежливия, тя е много отворена към всички много дива, и вече ми е гадже от 4 години, просто съм щастлив с нея и тя с мен, покрай нея и аз започнах да излизам повече, да си правя яки прически.. хмм тя ми ги прави с бръснача :) и изобщо тя ме промени, много пъти ми е викала и ми е удряла шамари когато съм бил в “смотаното" ми настроение и ме е вдигала на крака и съм се разбивал от смях с нея, в секса също е невероятна и не мога без нея, а никога не съм мислил даже че съм влюбен в нея. Така се получи, мислех че харесвам друга а тя просто ме превзе с всичките ми бариери и убитащини. С нея усетих и тръпката и желание и любов, а преди ме дразнеше... Искам да ти кажа, че не е до това колко си стеснителен и как изглеждаш, недей да страниш от момичетата това е грешка! И аз странях от нея, а щях да изгубя толкова много, влюбването не го разбираш, не е нещо което да те удари като гръм, с мен мина през много етапи, от страх, безразличие, игра на криеница и накрая осъзнах че съм влюбен в нея, това е чувството на липсата и, когато видиш нейна дреха и усетиш парфюма и когато си е тръгнала и искаш да и звъниш като знаеш че спи просто да и чуеш гласа... пожелавам ти да го преживееш!
|
...
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 12071b0382 |
|
6. Изглеждаш интелигентен, а както се описа съм сигурен че момичетата те харесват и това прави по-трудно положението за тях да те заговорят. Имам не до там симпатични приятели, но с увереност-действия успяват да си хванат някоя. Така че има само едно правилно нещо и задължително ако искаш да промениш отношенията ти с нежния пол, а именно да преодолееш себе си или по-точно да започнеш да говориш с момичетата и "провалите" да не те притесняват толкова. Тези мои приятели да кажем имат повече провали отколкото успехи, но това не ги спира. Попитай за съвет твоите приятелки, щом сте близки, а те толкова красиви и изящни, значи би трябвало да имат достатъчно опит за да ти даде някоя от тях правилен съвет. Успех ти желая, мисля че с много малко опит ще ти бъде даже прекалено лесно с момичетата/жените. Само ми е интересно да не си зодия везни?
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 8ab8199dec |
|
7. Момче, ти не си изгубен, ти си загубен. Действай, стига си размишлявал и анализирал. Просто действай! Първата, втората, третата...Проба-грешка...и накрая - бинго! Няма друг начин. Иначе ще стоиш отстрани на живота и ще станеш озлобен единак, на който света му е крив.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: a212af2695 |
|
8. Звучиш ми като готин човек, а и искрен, което е рядко срещана комбинация. Както се описваш, не виждам защо момичетата да не те харесват. Дори за разлика от повечето "изгубени млади мъже" не таиш омраза в себе си, което е впечатляващо. Повечето, които имат проблеми с жените са озлобени, с ниско самочувствие, все някой друг им е виновен. Ти звучиш объркан и наивен, но в никакъв случай озлобен.
Трябва ти малко повече самочувствие обаче. Ето, висок си, хубав, имаш стегнато тяло, работиш и учиш - това са не малък брой извори на гордост (не горделивост, разбира се). Имаш си приятели - и момичета, и момчета, което показва, че знаеш как да се държиш с хората, забавен си, може да се разчита на теб. Тези неща, които притежаваш, твоите физически, умствени и социални качества, трябва да са твоят извор на самочувствие. Когато вярваш в себе си, останалите го усещат. Как хората се държат с нас е огледало на собственото ни себеусещане.
Не се страхувай да говориш с момичетата - най-лошото, което може да стане, е да те отрежат. Голяма работа. Кажи на твоите приятелки да те запознаят с техни приятелки, колежки - не с цел да ви сватосат, а просто да се научиш да общуваш с момичета. Не е толкова страшно.
Успех!
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: bfc50fea78 |
|
9. Авторът:
Благодаря на включилите се в темата. За протокола съм зодия скорпион. Какво да кажа, не обвинявам света, жените и изобщо абсолютно никого, обвинявам само и единствено себе си. За мен не е толкова черен светът и животът, нито пък момичетата. Напротив, точно те го правят по-красиво място за живеене. Както и те правят една празна къща и апартамент по-красива, правят я дом. Писах на момичето, към което споделих, че имам чувства (не знам как се осмелих след година “нищонеправене”). Беше първият ми по-сериозен разговор с нея(писахме си около 2 часа, но не постоянно), защото досега само сме се усмихвали на разминаване по пътя и няколко пъти преди доста време сме разменяли по няколко думи. Питаше ме как съм, какво правя, къде съм на море, аз нея също, имаше и доста майтапи и изглеждаше, че и беше забавно, защото на свой ред отвръщаше на шегите. Е, на другия ден и отговорих на съобщение, което беше оставила в 4 сутринта и след още няколко разменени думи просто “сийна”. Реших да не досаждам и да не нахалствам и сега вече не смея да и пиша повече. Като цяло проблемът ми не е с отхвърлянето(е, освен ако не е от момичето, по което вече съм хлътнал), проблемът ми е, че примерно в една среда (университет или работа) се познаваме всички и ако опитам нещо към някое е момиче и изям дървото, ще се раздуе между останалите момичета в обкръжението и ръцете ще са ми вързани към коя да е друга жена. Защото как би изглеждало да опитваш с едно момиче, тя те отрязва и после айде веднага с другото, което вече е научило за провалът ти с колежката. Ще изглеждам жалък, натрапващ се и опитващ се с всяка, а за мен да се чудиш само на коя да се предложиш не е много правилно. Ще кажете “кой ти е казал с колежки и момичета наоколо, дай някоя случайна, която си срещнал някъде” и ще имате право. Но нивото ми на самочувствие, липсата на опит, дори бих казал на талант в това отношение, отново ще ме поставят в положението на “ти си изгубил преди още да започнеш” и ще предпочета да се запазя поне от някоя подигравка и отново ще се обърна в другата посока. Трябва ми промяна, малка или голяма не знам, но промяна. Но не знам от къде да започна, какво да говоря, как да се държа. Да бъда себе си - това същество трудно ще го харесат, трябва да бъда подобрена версия на себе си, но не знам от къде да нахлуе тази промяна.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 9e3bd065dc |
|
10. Авторе, добре си писал на момичето, ама при първото съмнение биеш отбой. Та тя ти е писала в 4 сутринта! Покани я на среща, кажи й, че искаш да я опознаеш по-лично. Ако не стане, не стане. И какво, като се пробваш с друга? Най-много първата да разбере, че е е толкова специална. Ама то се прави със самочувствие и без да ти пука много, а тебе те гонят всякакви страхове и само търсиш оправдания. За едно си прав, щом ти не се харесваш, което е явно, няма коя да те хареса. От къде да почнеш? Ами почни да се държиш като тази своя верси, която би ти харесала, и без да мислиш кой как ще реагира и какво ще стане!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
