Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Това как ти е около теб отразява как ти е в главата, а в главата ти е страшно разхвърляно... На 24 че следваш още не би трябвало да те тормози, приеми го като инвестиция в бъдещето. Това, че хората си оставят време преди да започнат да следват им помага да изберат правилното за следване.. Колкото до любовта и децата, още си само на 24, не мислиш ли, че ти е малко рано за деца? В смисъл нито си се наживял, нито си успял да изградиш нещо свое... Съвета ми е да си подредиш първо нещата в главата и ще видиш как се променят нещата около теб.. и спри да се сравняваш с другите, ти имаш твой собствен път...

Лола

7.   Ще подкрепя писалите преди мен. Аз самата на твоите години се чувствах по сходен начин, с разликата, че бях започнала университета веднага след гимназията, но като завърших бакалавърската степен, записах магистърска, след това още една по настояване на баща ми и тази последната определено я чувствах абсолютно безсмислена и не вложих кой знае какво от себе си. Имах усещането за празнина в живота си и липса на цел, защото мечтаната връзка с някой, който да ме допълва и да бъде моета половинка, така и си оставаше мираж. Почти 10 години по-късно, с едно детенце и неясни отношения с баща му - пак съм на кръстопът, но този път е малко по-различно, защото я няма онази пареща буца в гърдите. Приела съм, че онзи с белия кон най-вероятно е просто някаква илюзорна представа в главата ми, която не съответства на никакъв реален образ и съм се концентрирала много повече върху себе си и нещата, които обичам да правя, защото животът е това, което се случва по пътя ни към целта... Ако правилният мъж наистина съществува, някой ден животът ще ме сблъска с него, а дотогава не смятам да се свивам и агонизирам в ъгъла, поради неговата липса. Най-правилното според мен е да живеем ден за ден и да намираме поводи за усмивки и в най-малките неща. Така и светът около нас ще ни се усмихва в замяна... Днес ми се случи нещо много интересно. Прибирахме се пеша с детето от градина и по средата на пътя се изля пороен дъжд. Изчакахме го да отмине под едно дърво и продължихме. Пресичайки една пряка, по главния път профуча кола и плисна такава струя вода от близката локва, че направо се чудехме с малкия да се смеем ли, да плачем ли. Попитах го дали е добре (якето му е непромокаемо) и след утвърдителния му отговор продължихме по пътя си. След няколко минути чувам някой тича след мен и ми вика "Извинете, извинете", обръщам се и виждам някакъв мъж да прибилижава задъхан и едвам поемайки си въздух, започва да ми се извинява, че е опръскал така детето ми, че не бил видял локвата и пр. Чак се почувствах неудобно, човечецът отбил и ни догонил по пътя да ни се извинява. Е как да не се усмихне човек на нещо толкова незначително и в същото време толкова истинско. Та така. Съветът ми е да се намери някое любимо занимание, хобита, които да запълват времето с приятни релаксиращи изживявания, като в същото време биха могли да бъдат мястото за среща с правилния човек (ако планинарството е приятно на авторката например, по пътя към върха може да върви и мъжът за нея; ако я влече фотографията, този човек може да е рамо до рамо с фотоапарата на лов за прекрасни гледки и интересни събития... има много варианти), като концентрацията не бива да е в търсенето и очакването на желаната среща, а върху приятно изкараното време и топлината от това усещане. Забелязала съм, че нещата в личен план се случват, когато най-малко ги очакваме и когато най-малко мислим напрегнато за тях. И едно последно нещо под формата на преразказ по интервю към научно-популярен филм: Споделящият обяснява как с негов приятел индианец отиват в пустинята и индианецът влиза в свещенния кръг, за да призове боговете за дъжд, след което постоява мълчаливо няколко минути и излиза от кръга. Разказващият учудено пита своя приятел дали няма да каже някаква молитва за дъжд, на което индианецът отговаря, че нещата не се получават с молитви, защото да се помолиш за нещо означава да признаеш липсата на нещо, а вселената не разбира от надежди и желания, а от сигналите, които й изпращаш - ако ти мислиш, че нещо липсва, вселената ти изпраща липса, когато обаче ти се настроиш да мислиш, как нещо присъства в живота ти, тогава тя ти го изпраща с пълна сила. Затова и влизайки в кръга, индианецът вместо да се моли за дъжд, просто стои със затворени очи и си представя как водата се стича по тялото му и мокри земята, как тя става влажна и прохладна, и нозете му потъват в песъчливата кал... За голяма изненада на споделящият тази история, след няколко минути наистина завалява дъжд в пустинята... Така че, според мен, независимо пред какви предизвикателства се изправя човек, е най-добре е да се живее с мисълта, че се чувстваме добре и животът ни има смисъл - и наистина ще е така! А останалото ще се нареди от самосебе си. Късмет и всичко добро.

8.   7, поздравявам те за хубавия и много точен коментар. Наистина така стоят нещата :)
това е закона за привличането: подобното привлича подобно. Ако искаш нещо от позицията на липса и нужда, вселената ти изпраща това - липса и нужда. Защото това привличаш.
За случая с локвата :) ти си избрала как да реагираш, винаги имаме избор. Можеше да избереш да реагираш негативно - да се ядосаш, възмутиш, да напсуваш човека и да го наругаеш, да решиш, че може и нарочно да го е направил... Но ти /като съдя по написаното/ си избрала да реагираш позитивно. Няма упрек, раздразнение... и човека се връща да се извини. Така ти отговаря вселената...
Ако беше изпратила нещо лошо към този човек, той може и да не се върне да се извини. И ти щеше да отнесеш със себе си огорчението... и тогава нямаше да е интересна случката, а...
Наистина от нас зависи :)))

9.   Ок, обръщам се към 7 и 8. Харесва ми това, което сте написали. Аз искам собствено жилище, кола, да уча висше, хубава работа и супер готин мъж до себе си. Искам да имам пари за хобита и дребни удоволствия. Как да го постигна, като нямам пари да се прекръстя? Ще питате от къде имам компютър, ами не е мой, изобщо какво ли имам аз? ! На всичкото отгоре, ако имах някой зад гърба си, щях да кажа ок, нека съм бедна и мизерна, лишена от тези нормални неща, но поне имам някой на който да разчитам. А аз нямам. Нямам никой и нищо. Единственото, което притежавам е един хубав външен вид, за което съм благодарна. Нищо друго нямам. Нямам роднини, или приятели на които мога да се опра. Сама като куче. На всичкото отгоре имам дългове към държавата, които не съм ги вземала аз, но както и да е... дълга и широка... аз трябва да ги изплащам. И от заплата 300 лв, давам 120 на държавата т. е. те ми ги взимат. И аз с тези 180 лв какво точно трябва да направя? Дългът е много голям едва ли до края на живота си ще мога да го изплатя. Вече с лихвите е около 40 000. За някои може нищо да не са, но за мен са адски много, след като нямам нищо. Т. е. аз нямам право на кола, жилище и собствен бизнес. И въобще за какво говориме??? Аз уж бях оптимист човек. Как може човек да е оптимист когато беда след беда следва? Когато живота и хората са толкова несправедливи? Нали след всяка бура, изгрявало слънце? Е, при мене от десетина години е слънчево затъмнение...
Извинете ме, отплеснах се.
Та това ми е въпроса към 7 и 8.

10.   9, не знам какви са тия дългове, които имаш, но със сигурност не е станало без твоето участие и съгласие. И аз живея с малко, но разполагам с това, с което разполагам. Не вземам назаем, нито давам.
Ако искаш материални неща и материална независимост, работи в такава посока. Не пада от небето :)... Така както звучиш - "искам всичко тук, сега и веднага" не става... За да имаш нещо, трябва да си го изработиш, в т. ч. и отношенията с хора, се изграждат.
Така е в тоя свят, дали ни харесва или не. Затова по-добре ще е за нас да ни харесва.

11.   Съветът ми към номер 9 е да се опитва да казва, ако не повече, то поне също толкова позитини неща от живота си, колкото и негативни. Ето го законът за привличане в действие - от всичко изброено от теб, единственото позитивно, което прочетох, беше за външният ти вид. За да започнат да ни се случват позитивни неща, трябва първо да започнем да гледаме позитивно на света. В случая с дълговете е добре да се мисли позитивно в смисъл да се вярва силно, че ще се появи вратичка, възможност, информация, която преди не е била налична и която ще даде положителна развръзка на тази трудна ситуация. Т. е. силно вярвай, че има разковниче и то ще се появи... Също така не акцентирай толкова върху усещането за самотност, а за това, че дори когато си сама със себе си, ти можеш да се почувстваш добре, т. е. независимо кой присъства в живота ти, ти си си ти и въпреки трудностите заслужаваш да се чувстваш добре и затова ще намираш поводи за усмивка във всяко дребно нещо. Негативните мисли са най-лошия ти съветник. Човек абсолютно сам може да се вкара в депресия и абсолютно сам - да излезе от нея по-силен и по-слънчев като човек от преди... Физическият свят откликва на нашите мисли и ни предоставя възможности и ситуации според нашите нагласи... Ще приложа един линк за англоговорящите: http://www. osho. com/main. cfm? Area=Magazine&Sub1Menu=HaveATaste&Sub2Menu=EmotionalEcology&Language=english&CFID=6270126&CFTOKEN=90352023 А за тези, които нямат достъп до този език в кратце - законите на науката гласят, че има причина и следствие. Причината би могла да бъде посаждането на семето, следствието е израстването на дърво. Законите на вярата гласят, че има следствие и причина - следствието е щастието, което изпитваме вътрешно и последващата причина е появата на човек, приятел, който ни кара да се чувстваме добре... т. е. първо сме се отпуснали и сме се почувствали добре, а после се е появил правилният човек, който на свой ред ни кара да се чувстваме щастливи и така кръговратът причина-следствие се затваря. И научният подход (1. Причина-следствие) и принципът на вярата (2. Следствие-причина) са валидни и действат, но пърият се отнася за нещата извън нас, над които нямаме контрол, докато вторият се отнася за нещата вътре в нас и ние притежаваме изключителните права да направляваме този процес. Първият действа много по-бавно и трудно във времето от втория. Важно е кой ще изберем да завърти колелото - а от там нататък нещата следват едно от друго. Трудността идва от това, което са ни учили цял живот, че има само един принцип причина-следствие, ако успеем да променим мисленето си, ще променим и начина си на живот. Всичко най-добро от мен още веднъж и много късмет (който е подвластен най-вече на втория принцип).

12.   е не си първата дето е в затъмнение от 10 години. при мене продължи 12 години аз имам и дете. ха представи си и ако трябваше и за дете да мислиш. тъи де ако искаш повече пари се хващаш и почваш втора и трета работа ако трябва та да си позволиш и тва и онова. само с оплакване и жалване не става. тва не ми харесва на нашия народ ревеме и чакаме от господ. има една поговорка господ дава ама в кошара не вкарва. тъи че стегни се и захбащаи ако искаш по добър живот хаиде.

14.   Миличка уважавай себе си, вдигни си главата и гледай само напред... не си губи времето в тормоз и самосъжаление... изпуснатото не се компенсира с нищо и никога, затова смело върви напред... желая ти много успех и никога не се връщай назад

15.   Към авторката: Не се отчайвай... аз също като теб съм на 24, живея с майка си и баба си, доскоро нямах работа и бях доста отчаяна, но с отчаяние абсолютно нищо не става. Сега започнах работа, не е кой знае какво, разбира се не е по специалността но важното е че имам някаква работа, благодарна съм за нея. От тук нататък имам цел да взема шофьорска книжка... да, за някой това може да е много тъпо, но аз просто досега съм нямала възможност да изкарам курсовете, след което евентуално да започна доходна работа, за която разбира се книжката ми трябва :). Мисълта ми е, че се започва отнякъде, просто едно по едно започваш да нареждаш нещата, малко по малко, тръгваш от нулата и вървиш напред. Най- важното е да си поставиш цели и да вървиш към тях с всички сили. И един ден като се обърнеш, ще видиш че никак няма да е малко това, което си направила. Към номер 9: с тази твоя нагласа доникъде няма да се докараш! И аз бях отчаяна до такава степен, че физически и психически не се чувствах никак добре. Но се стегнах, даде ми се възможност да започна работата и сега мисля доста по- положително за бъдещето. Търсете радостта в малките неща, хора. От тях се започва, за да стигнем по- далеч! Успех на всички! :)

Doriana