Малко е сложно,но не спирам да мисля за нея.
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1531 пъти
Здравейте. По принцип не пиша много по форуми, но в тях доста хора пишат за своите проблеми и винаги се намира някой добър човек който може да помогне и да даде добър съвет.

Така... запознах се с едно момиче преди 1 година и половина. Станахме уж най-добри приятели и така, започнахме да излизаме всеки ден. Станахме доста близки, но започнахме доста да се караме. И така накрая отношенията ни приключиха. Аз съм такъв човек, че когато някой се привърже към мен аз започвам да го отблъсквам и се държа гадно. Всеки път го правя и се мразя за това. Аз прекалих доста. Тя също не беше най-добрата, но да кажем че и аз доста прекалявах. Карахме се общо взето заради други хора(нейни приятелки главно)защото те нещо уж я настройваха, моите приятели и те се оплакваха за нещо. Стояхме до късно с нея един мой приятел и още една приятелка и бяха невероятни времена. С нея(въпросното момиче)пък се запознах защото тя ме харесвала, но аз реших че искам да сме приятели само, защото не ми беше до това. Така де на 1 март миналата година излязохме за първи път. Бяхме до едно паркче до река Марица, още в първия път ми направи впечатление. Но не чувствах нещо повече от приятелско отношение. Също и доста я ревнувах като си говореше с други момчета и сега започвам да осъзнавам, че явно съм я харесвал повече от приятел и това се е случило в последствие. Както и да е скарахме се с нея към края на лятото. Отвреме на време и пиша как си и т. н с една дума непознати но със спомени. Не се виждаме или засичаме. Най-много да я видя някъде веднъж на 3-5 месеца. От известно време гледам наши стари снимки и просто се сещам за онези времена. Но от близкия месец си мисля за нея по друг начин, че ми липсва и че може би не ни е било писано да сме приятели, а нещо повече. И така да се каже започнах да я харесвам, защото качва доста сладки снимки. Но е супер заплетено, как ми се иска само да я видя поне. Да и хвърля една усмивка. Мисля си всеки път като легна вечер какво би било? Тя никога не би искала да се видим отново, още повече че има и приятел сега. Не вярвам да се застоят дълго, но аз не съм уверен, че да и кажа, но надали тя изпитва нещо.

Та какво мога да направя или вие какво бихте направили?
Някой попадал ли е в такава ситуация? Как сте се справили?