Ах тези чувства, или защо вместо да се радваме на най големият дар, ние се раняваме
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 1788 пъти
Здравейте. Историята ми се състои от куп въпроси, защото във основата и стои тя: любовта :), а може би глупостта? :(
Чудя се къде греша във връзката си, която вечно се люшка вече близо година, година и половина, от едната крайност в другата, а именно - бивша/настояща. Вечни събирания и раздели, които ограбват много повече, отколкото напъна да бъдеш откровен и директен, за да съумееш да преодоляваш препятствията преди да се задълбочат. Естествено, за това е нужен диалог и взаимно желание за успешен изход от ситуациите. Колкото и да са различни хората, ако имат взаимен интерес да са в добри отношения, смятам че то те със сигурност биха намерили път и решение. И нещо друго съвсем естествено е, че в диалога мъжът търси предимно някаква логическа идея в разговора, докато жената чува думите и първоначално се отдава на емоционалното им послание, а понякога не стига и по -далеч. Знам и че има жени, които успяват да отсеят и да балансират между двете, но предпочитат като цяло да не им се налага. А без комуникация, не става. Много важно условие за смислен и ползотворен диалог, е това да няма тайни, които биха компрометирали връзката ви, имайте си тайни, но не и такива които са пряко свързани със взаимоотношенията ви, така смятам поне аз! За да повярваш постфактум, че Ана се вижда с Пешо като просто приятели на по вечеря в ресторант или кръчма, да си почешат взаимно егото примерно, или да си говорят за извънземни цивилизации, или пък каквото имат там, това означава че на първо място тоя сериозният и приятел, поне трябва да знае къде и с кого е. Не за да бъде държана на каишка и да дава дословна информация и отчет, а за да има прозрачност и уважение във и към връзката ви. След като има предварително взаимно съгласие за това, този пропуск изглежда умишлен, или така поне изглежда. Признавам си че съм ревнив по природа, но мисля че що годе се справям с това и знам кога да набия спирачки, но едни подобни "пропуски" подплатени с други несъответствия, просто разбиват на пух и прах задръжките ми, а насреща не получавам желание за изясняване и диалог. В най добрия случай получавам обяснение с по няколко думи, които би трябвало да изясняват всичко и аз да съм спокоен. По принцип съм си раздразнителен, но в тази връзка и с тази жена, винаги се стремя да не повишавам тон и мился че съм успявал, да не обиждам, да се опитам да разбера и вникна, да се поставя на мястото на другия. Когато обаче разбера по втория начин примерно, че се вижда с бившия си отново, а той и прави услуги и признания в чувства, когато ми казва че не смята да подържа никакви отношения освен най много за услуга, а това съвсем не се ограничава само до това, като например редовна комуникация по нета.... няма как да не ми прикипи и да не излея някакви упреци, а след поредното нежелание за смислен диалог, слагам в яда си поредната черта и уж късаме, но това трае за два часа, до ден. В момента съм обвинен, че след всяка раздяла, чувствата постепенно изчезвали и вече нямало ПОЧТИ нищо. Добре питам се аз, защо не бях последван нито веднъж, за да се оправим и да се изясним? Ако някой държи на теб, ще те пусне ли да си тръгнеш, ако наистина в основата на всичко стои някаква дребна глупост? А ако чувствата и са налице както твърди, могат ли два часа да ги погубят толкова рязко? Задавал съм тия въпроси, но обяснение не съм намерил за себе си. Може би трябваше да започна с това, че аз съм третият и преди да завалят упреци, ще поясня, че първоначалната инициатива бе нейна, като в последствие остана с мен. След това избра пак него, а след това аз си я взех обратно, защото до ден днешен съм хлътнал здраво и я харесвам много като човек и жена и мисля че се преборих, но и нещата между тях пак не се развиха цветущо, така че заслугата за ново начало бе обща. Тоест, не мисля че съм някакъв параноик, но като че ли отново и минават мисли за път наобратно, макар да отрича. Дребните премълчавания и противоречия, само засилват напрежението в мен и усещам че психически започвам да се не просто изморявам, а изхабявам. Тя е силен индивидуалист, силен характер, действа по вътрешни усещания, не обича да се задълбочава над проблемите и да търси решение, макар да е вежлива, често приказлива колкото да подмени същественото чрез незначителното, не обича да води продължителен диалог до разрешаване на проблемите. Нещата много често остават висящи. Аз като мъж със скромен опит с нежният пол, само няколко продължителни връзки, винаги съм смятал, че за да вървят нещата, трябва да се търсят и развиват - приятелство, откровеност, уважение, признателност, себераздаване, себеизразяване, толерантност, търпимост, съпричастност, грижовност, нежност, сексуална задоволеност и най вече компромиси. Смятам, че съм успял да постигна до известна степен сам за себе си тези неща във въпросната връзка, но и очаквам поне частичка насреща от всичко това. Обяснението е нещо като изхабяване в интимен план от нейна страна. Аз съответно преди нея бях 2г сам и в мен е насъбрана много емоционална и сексуална енергия, която се подхранва от силните ми чувства към нея. Тя има доста по богат опит от мен. Проблема е че започнах много да омеквам, с желанието си да покажа че е важно за мен нещата да се получат, направо влязох в друга роля. Няма го тоя арогантен човек от по млади години, който не позволяваше нещата да се случват по друг, освен по неговият начин. Не мога да се позная. Претърпях пълна метаморфоза. Но това не се случи толкова заради връзката ни, колкото заради желанието ми от предишен болезнен опит. Сега усещам че съм преминал в другата крайност. Прекалено благо и съобразително поведение. Какво се оказва обаче, че колкото отблъскващо е да те мачкат и доминират, толкова отблъскващо е да си в ролята на доброто емоционално момче. Обаче ролята на полусериозна връзка, със полувниманието на острещният, ме направиха доста слаб и лабилен, появи се страх от това да загубя тази жена. Предвид стреса и напрежението ми е трудно да съм над нещата и на моменти се държа тъпо. Съзнавам че е въпрос като всяко нещо на време, наистина да си поставя цел да я преодолея, но усещам че отсреща не е никак безразлична. Усещам обаче че като се държа по грубо и настъпателно, тогава нещата по се получават. Но трябва ли да бъдеш толкова суров и твърд, да говориш на висок тон, да си леко арогантен, че да те вземат отсреща насериозно? Къде остава уважението в това? Или пак стъпваме на първичността между хората? Къде остава равноправието, партньорството, здравословният синхрон? Когато някога бях груб и студен, нещата по ми се случваха и във връзките и със хората като цяло. Реших да потърся положителната промяна във себе си и живота ми поднесе това. Вероятно ми липсва правилният подход, на един опитен мъж, но.. все си мисля, че ако си истински обичан, този срещу теб ще остане до теб и ще намерите заедно хармония в отношенията си. Заради това което си, заради всичко което ти е коствало да се бориш и да вървиш заедно с него напред. Може би ми предстои да разбера, каква е моята роля - угасваща тръпка, или обичан такъв какъвто съм, а може би вече го знам, или винаги просто съм го усещал със крайчеца на сърцето си...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 9 месеца hash: 8d0eb22b82

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Свободен си да напуснеш.

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 2232db6363

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много просто и житейско схващане:Искаш жена-Вселената ти я дава, за да станеш по силен и подвластен на силата й. За теб -жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му и му придава красива и нежна форма. Ппиеми тази твоя участ и бъди БЛАГОДАРЕН! Жената е твоето огледало и учител! Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи й да те покори, защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш, , , Дано схванеш мисълта, , , :]

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 3e93fb0fe0

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Любовта си е странно нещо. Преди не ревнувах, не се карах, не мрънках, бях абсолютно спокойна жена, способна да пръска само положителна енергия. Била съм влюбена и преди, имала съм две дълги връзки преди настоящата, дори в спорове не съм губила самоконтрол и не съм стигала до сълзи и сополи. Да, но в момента съм в най-сериозната си връзка до този момент, тук говорим за желание за семейство и от двама ни. И, познай, ревнувам. Ревнувам по начини, по които никога не съм предполагала, че мога да ревнувам. Преди месец бяхме на крачка от късане, пътувахме и в колата се разви такъв жесток скандал. Спирахме, за да слезем и да постоим на метри един от друг за едно кафе време. Това беше една кулминация от всичките ни малки и големи проблеми, обсъждахме раздяла в продължение на час. И, познай, бях бясна, бях наранена, треперих, което никога до този момент не ми се беше случвало по време на спор. И се разревах, но не си представяй стичането на две сълзички, колкото очите ти да блеснат леко и да настъпи мир, аз си поревах качествено. Така си отиде едно пакетче носни кърпички и цялото ми самочувствие, че съм мъжко момиче. Но пък и приятеля ми загуби самоконтрол, викаше, отбиваше, излизаше от колата, той ми е повишавал тон само два пъти преди този случай. Е, викахме си в продължение на 230км и това беше първата вечер, в която си пожелахме лека нощ в лоши отношения. Та, така де, 230км имах невероятното желание да го нараня, 230км исках да го оставя, да му пречупя характера, да го науча на "ценен урок". Изобщо не се гордея, дори напротив, срам ме е. Но сме заедно от години и се обичаме, в тази ситуация не можем да бъдем безпристрастни, не можем да сме спокойни, не можем да не ревнуваме, не можем да сме кротки по време на спор. Любовта понякога прави такива неща, доближава двама човека толкова близо един до друг, че лекото подухване на единия се струва като ураган за другия. Не го мисли, границите се размиват, колкото по-силно обичаш, толкова по-лесно можеш да намразиш. Едно е приятел да ти каже съвсем сериозно, че не струваш, а друго е да го направи непознат. От кого ще заболи повече? Тази жена е с теб от доста време, ти я чувстваш близка, ще те наранява, защото си се открил пред нея и нямаш черупка, която да те защити. Ще се карате и после ще се сдобрявате. Ще забравяте, че любовта е блага, мила и нежна и ще я превръщате в скандал със сълзи, викове и желание да се откажете и нараните взаимно. Колкото и лош да е скандала, отдели 2 минути да си представиш, че утре ще се събудиш сам и следващата седмица ще правиш всичко без нея, без да я докосваш и виждаш. Нещата много бързо се променят, ако просто помниш, че всеки един спор може да бъде последен. Иначе, да, връзките изискват да си откровен. Аз лично нямам тайни и смятам, че така е по-добре. Може би истината е предпоставка за кавга, но поне не е омазана лъжа. Не искай нищо, което сам не можеш да дадеш. И не реагирай лошо на истината, ако сам си я поискал.

 

...

горе^

преди: 6 години, 9 месеца hash: 60bad1365d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Хаха номер две даже и не ме притеснява, така красиво и е написал/а това, макар и невярно нещо. Анализ на света до сега съвсем ясно и видимо за способните на именно този елементарен анализ показва как реално трябва да стоят нещата. Или може би не разбирам скрития изключителен замисъл на номер две, но като гледам как пише Вселена с главна буква ми стана ясно, че "мъдростта дъновистка" е преизгладила нещата там където не е толкова правилно. Същия който каза че имаме нужда от ново Евангелие, понеже други времена дошли. Надявам се е ясно че отговарянето на някой друг коментар не може да бъде квалифицирано като хейт, понеже е израз в случая на мнение, пък било то и различно от номер две. България е държава в която за съжаление различната гледна точка бива платена от тези занимаващи се по сериозно с това, така че макар и този сайт да е част от нещата, то е хубаво че още има и места където не сме длъжни да бъдем в рамките на "коректността".

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: f6fa2da557

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Пейо Яворов Павлета делия и Павлетица млада Пенчу Славейкову Неотседнал още коня доралия, и заудря порти непознат делия. А веднъж удари, дважди виком вика: „Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика! “ — Кой е? — „От Павлета, чак от Цариграда много здраве нося, хубавице млада. “ Дявол се измамник в мъжка гръд потава; ясен глас трепери и се не познава. — Грешници проклети, станали от гроба, и зломисли хора бродят в късна доба; карай си низ пътя, слушаш ли, човече! Или да повикам деверите вече? Блесна орлов поглед, блесна халосия, гръдно се провикна непознат делия: „Порти да целуна, ще избухне пламък. Либе, отвори ми! или си от камък? “ А сърце играе, чудом в гръд остава… Ясен глас трепери и се не познава. Шепотом Аглика, като в люта жажда, зад кована порта бърже се обажда: — Клетнико, лъжата нека бъде с мяра; ако си Павлета, как да хвана вяра? „Пет години ходих…гряха ми в премежди две очи небесни под гайтани вежди. “ — Тия, що ги знае селото ни цяло… Па кое да бъде, за Павлета гряло! „Бялото кокиче — тебе на лицето и снага топола — сам-сама в полето. “ — А, за тях ли… колко луди са лудяли и попара жежка на прага ми яли! „А на гръд отляво луна кадифяна… И венче над луна откога остана? Първа нощ, Аглика! първа и по слава: нели ръб на устна имам оттогава? “… Скръцна тежка порта, сепна се делия и увисна либе на юнашка шия.

 

...