Споделена история от Любов и изневяра |
Душата ми кърви
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 1451 пъти
Не знам откъде да започна.
На 17 години съм, не съм имал сериозна връзка досега, само някакви забежки и приятелки с привилегии. Няма любов, няма ядове. Такъв ми е бил принципът. Началото на лятото на 2017 се запознах с едно момиче, което тъкмо беше прието в моето училище. Две години по-малка от мен, ей тей по фейсбук ѝ писах, да я избъзикам нещо, защото ни бяха добавили в някаква обща група.
След това, почнахме да си пишем все по-често и по-често, като до края на лятото вече бяхме стигнали дотам, че си казвахме почти всичко. Аз, разбира се, я приемах просто като момиче, с което си пиша и си правя кефа. Умна, красива, разбрана, обаче си казвах "не е мой тип". Сигурно от страх за любов, бях изградил бая високи стени, след като ми разбиха сърцето... в 4-5 клас.
Прекарахме повече от година в чатове, от сутрин до 2-3 през нощта. Приемах я за даденост. Не осъзнавах всъщност какво влияние има върху настроението ми. Обаче спазвах дистанция - само чатове и на училище като се засечем. Усещах, че по едно време има силен интерес към мен, ама аз глупак, за какво ми е. Абе да ви кажа, този интерес май беше почти година някъде.
Лято 2018. Чатовете продъжават. Аз все още съм с изградените стени. Живея си тийнейджърския живот. Август месец идва. Викам си "айде пък, що да не излезем веднъж". Поканих я да отидем да ядем суши, че от много време ми обясняваше колко вкусно било и че ще ми каже точно от кое да ям, че да ми е вкусно. "Съжалявам, на тренировки съм тогава, пък за другите дни просто не знам какво да кажа на родителите ми. " Тука жестоко ме удари в сърцето, или по-скоро в егото, не знам. Много се ядосах, оставих я на сийн, докато после не ми писа дали ѝ се сърдя. Казах ѝ не и продължихме постарому.
Или поне аз си мислех, че е постарому. Някакви тъпи игрички почнах да играя, с максимално бавене на отговори и всичко. Все едно я свалях и не исках да ѝ показвам, че съм обсебен. В продължение на две седмици бях в кофти настроение, защото едва ли не ми е отрязала предложението. Малко преди да почнем училище обаче излязохме 2 пъти. Имах чувството, че съм се влюбил, заклевам се. Първия път всичко точно, беше наказана и имаше вечерен час, затова не продължи кой знае колко, час и половина. Личеше си, че се кефи на компанията ми. Изпратих я, каза ми "беше ми много приятно, пиши ми тези дни пак да се видим".
Седмица след това я поканих на едно спортно събитие заедно с мен, защото имах билети. Съгласи се, дойде, донесе ми бонбони и някакъв сок. Колко сладък жест. Обаче аз исках единствено нея. Тъй като бяха два волейболни мача, за втория мач дойдоха някакви нейни приятелки, голяма работа, си казах, само да не са в една посока на прибиране.
Свършва мача, казвам ѝ изчакай ме пред залата, имам една работа и идвам. Излизам аз после, и гледам, че приятелките ѝ са още там. Благодари ми много и каза, че е време да си ходи, обаче ѝ отвърнах, че няма да я оставя да се прибере сама. Почна там нещо да се обяснява, приятелките ѝ били с нея в една посока, нямало нужда наистина да се разкарвам, и аз просто казах, че не се коментира и ще те изпратя. Имах ясната цел да я целуна пред тях. Както и да е, минахме десетина метра и ми вика "ще ти се разсърдя, наистина остави ме". Бях съкрушен. Пожелах ѝ лека нощ, както и на глупавите ѝ недосетливи приятелки и си заминах.
Минаха почти два месеца оттогава. На училище вече сме две смени и рядко се засичаме. Боли ме друго. Вече е с много по-хладно отношение, ама разликата с това отпреди е огромна. Вече сякаш го няма човекът, с когото мога да си говоря нон стоп, до късните часове на нощта, а това ми липсва изключително много. Позволих да се привържа и то какво стана. Болката е опустошителна. На два пъти ми отклони предложение да се видим, с някакви тъпи оправдания. Не я искам за връзка толкова, колкото искам да си върнем старите отношения, да знам, че можем да си пишем с часове, за всичко, да си споделяме. Гледам старите ни чатове, снимки и т. н., кръв тече от душата ми. Толкова години бях безсърдечен, а сега какво? Наистина не знам какво да правя.
Не знам доколко успяхте да ме разберете, ако има нещо неясно, в коментарите ще го разясня.
Благодаря ви!
|
