Нещо за живота
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1246 пъти
Здравейте, вчера срещнах някого и срещата ни много ме замисли, за това реших да напиша история тук.
Израснал съм в кофти квартал на сравнително малък град. Гимназията в която учех беше в другия край на града и пътувах с автобус. Сутрин в автобуса почти всеки път на спирката след моята се качваше момиче. Изключително красиво момиче, висока, слаба, със светла кожа, чисто черна коса и тъмни очи. Просто се качваше, сядаше на една от седалките и чакаше спирката си. Аз 15 годишен хлапак стоях всеки път на последната седалка и просто я гледах, бях влюбен, без да сме разменили и дума, дори без да знам името и. И така беше всеки път като се качи, аз стоях, наблюдавах я и ми стигаше. Така известно време, аз ходех на училище, годините минаваха, намерих си приятелка, разделихме се, завърших и през цялото време я виждах там в автобуса всеки път сама чакайки спирката си, а аз ако не друго ми ставаше приятно спирайки погледа си на нея за миг и продължавайки деня си.
След гимназията записах висше в друг град, завърших и почнах работа в родния си град. Бях на 24, един ден след работа минах през едно малко магазинче и бях на опашката, видях същото момиче точно пред мен, беше все така красива, но някак различна, излъчването и не беше същото. Купи нещо и си замина, а аз продължих деня си нататък. Година по късно имах възможност и заминах да живея в Америка. От тогава минаха 5 години, доста неща ми се случиха за това време. Работих здраво, изградих бизнес, не много голям, но ме удовлетворява, ожених се и после се разведох. Животът продължи. Миналият месец се прибрах в България да видя семейството и приятелите. Вчера излизах да се видя с приятели, с колата минавах през същата автобусна спирка и тя беше там, 15 години след като я видях за първи път, на същата спирка, чакаше същия автобус, сама. Спрях веднага, слязох и казах, да не чака автобуса и аз мога да я закарам. Тя ме погледна въпросително и каза, че няма нужда, попитах я как се казва и и казах своето име след което отворих вратата на колата, казах и, че има 30 минути до автобуса и я приканих да влезе. Съгласи се и стана, погледнах я за секунда, същата бяла кожа, но вече със следи от бръчки, същата черна коса, но боядисана от която се виждаше бяла в основата, същите очи и лице, но така празен поглед, на 36, а вяскаш гледах старица, влезе в колата. Попитах я къде отива и я излъгах, че съм тръгнал в същата посока: към супермаркета. Пазарувахме и говорих някакви работи разпитвах я и тя отговаряше толкова плахо и не сигурно. Исках да идем на кафе след това, но ми отказа, каза, че иска да се прибере вкъщи. Закарах я и преди да слезе говорихме може би час в колата, отпусна се и си каза много неща. Какво е искала да учи но не започнала, какво искала да работи, но не започнала такава работа, а вместо това продава кафе и цигари и живее при родителите си, какви мъже е срещала и какви не. След това си замина, а аз останах в колата и си мислех как може животът да накара човек да повехне по този начин.
Раждаме се с енергия и някакъв заряд които ако не се разпалват загасват, а с тях и ние.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 5 месеца hash: 7ebc1a926e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Прочетох историята ти. Много е хубава. Всъщност точно такива неща ме карат да се замислям за това колко е ценен живота и че трябва да го живеем пълноценно. Да се замисляме всеки ден, че сме здрави, че имаме родители, приятели, дом и т. н. Ценните неща. Специално от тази история научих: действай. Имам на предвид, притеснението трябва да се захвърли, щом ти харесва, отиваш и се запознаваш, ако не стане така изчакваш малко и пробваш по друг начин. Със запознанството ви като си бил по-малък си могъл да я избавиш от този неудовлетворяващ кръговрат - работа-вкъщи-работа, без да е усетила колко весел и готин може да е живота, дори с "работа-вкъщи-работа". Разбира се не го казвам като упрек. :D Така е трябвало да стане явно.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 9c58c7d68e

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Добре де, а ти, сигурен ли си, че е имала живец преди 15 години? Не сте говорили, не си я познавал като млада, напълно възможно е да е била същата. По мои наблюдения, един от 10 човека се променят коренно, другите са си все същите, въпреки че годините минават и някои неща се променят, но самите им личности са си същите, на повечето, 9 от 10. Не съм статистик, разбира се, но в една неекстремна среда, макар че България е доста екстремна с тая минимална заплата, но... ако човек е от малко градче, никъде не е ходил, не очаквай промяна, затова и мисля, че е била същата безжизнена жена като момиче, но не си забелязал. Не съм фен на теорията, че животът може да очука някого и да го лиши от живец. Човек сам се лишава от него, губейки себе си. Неслучайно препоръчвам четенето, особено на духовна и окултна литература. Прочистването и подсилването на ума е важно, за да не се загуби човекът, имайки предвид, че всячески ни облъчват с лошотия.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 9c818bafe0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Човек страхотна история! Просто отговори ми братле само на един въпрос. Разказа ли и за всичко което си написал по горе и ако си и казал каква и беше реакцията?

 

...

горе^

преди: 6 години, 5 месеца hash: 5d4f6757c5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ако си я заговорил по-рано, би ли могла тя да е била твоята жена да кажем и да не се е налагало да претърпяваш сватби и разводи.. Наистина колко странно нещо е живота.

 

...