Споделена история от Любов и изневяра |
Тормоз в училище
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1234 пъти
Значи историята е следната - вече втора година съм в ново даскало и първата (миналата) бях много тормозен. То не бях джендър, то не писаха по дъската сумата и глупости за мен, то не бяха ебавки... много зле беше. Това беше зимата. Съсипаха ми самочувствието. Дойде пролетта и всичко намаля. Дойде късна пролет и до 30 не ме закачиха и веднъж. Тази година историята е подобна. Есента никакви ги нямаше, сега отскоро (2 седмици да речем) пак се почна, но не като преди. Миналата година беше една групичка, която се познават отпреди и явно се имат. Тази година са само двама. Те са най-пропадналите хора, които познавам. Чисти селяндури. Никаква култура и респект към никого. В часовете чалгата на макс, викат, крещят, псуват учителите, правят каквото си искат и всякакви диващини. Някой учител като им пише забележка те го псуват и му викат да не го правят, били правели простотии. Чуват се 2 етажа надолу и нагоре. Диваци. Ама пълни. Днес например единия извика след като се изхрачи на пода "пуу, кой плюл тука, бе, майка му да еба" по най-селяндурския начин. Всеки от класа ги мрази (освен тяхната групичка де), заради тях ние сме на дъното по успех, най-мразения клас сме сред учителите. Миналата седмица единия реши да се изплюе по врата ми. Тръгнах да го блъскам, щях да му забия един, но си викам "той ме оплю, аз ще го оплюя. Ще му падна на нивото, но ще сме квит". И го направих. Викаше, че след даскало щял да ме бие. В началото се бях стреснал, но после се осъзнах, знаех, че нищо няма да стане. Та причака ме и нищо не стана. На следващия ден бая ме заплашва, а другия беше с него. И двамата се гавриха с мене. Отдръпвам се от тях, но те идват след мене. След училище онзи ме повика и каза, че няма да ме бие, но да поговорим малко. И знаех, че няма да посмее. Та след 1-2 мин реши да ме избута настрани от пътя. Обърках се какво става и само видях едни звездички. Разбрах, че се е почнало и се сбихме. Беше ме хванал на ключ и ме задушаваше, но аз го удрях. Явно е усетил, че и той ще пострада и ме пусна на десетата секунда. На следващия ден бях твърдо решен да го набия, поне да му го върна за натъртеното. Обаче той ми показа телескопична палка и се стреснах. Явно е решил да не сме наравно, а той да победи, дори и нечестно. Той се гавреше с мене и онзи другия и той, но знаех, че ако им отвърна, ще ям бой с палка. На следващия ден бяхме разделени на 2 целия клас, защото имаме практика. Онзи не го видях дето щял да ме бие и дето ме оплю, но другия не ме забеляза почти. Само ме пита боли ли ме и то най-човешки. Казах на класната. Тя се скарала на другия боклук и двамата се спряха. Но тази седмица решиха пак да се ебават. Вчера един опит за леко шамарче от страна на онзи, дето тръгна да се бие с мен. Днеска целене със стотинки последния час и разни неща на училището. Те ги чупят и ме целят с тях. После след часовете чух "дай да го изчакаме" и после "няма да го бием". Тези са най-големите боклуци, които познавам. А те решили да се ебават с мен. Бях почнал бокс миналата година и те разбраха. Не им направи впечатление, даже и с това се ебаваха. После спряха. Така че да се бия с тях не е изход. Само неприятности ще си навлека. Ако им викна хора и те ще ми викнат. А не мога да се преместя, защото ще трябва да държа изпити за друг клас или даскало. Пък и не знам дали и там ще ме приемат. Новите не са приемани много добре. От тази година имаме трима нови междудругото. Едвам минали изпитите. Единия изглежда много здрав, много е умен, но с женския му глас хората не могат да го вземат на сериозно, но свикнахме. И него го тормозеха. Питах го как успя да им се измъкне, той вика правилно съм правел, но те са напаст и идиоти. И на мое място не е знаел какво да прави. С другия си паснахме. Страшен пич е, и него леко го дразнят. Той вече е на ръба на нервите си. Третия не е добре и не знам как е минал, явно късмет. Та него го спукаха от тормоз, но той не им е интересен. Сега са изцяло срещу мен. Всички от класа освен тази групичка, дето са с тях, но не ми правят нищо, са им набрали и заради мен и другите, и заради с тях дето се гаврят, но и заради това какви хора са и как се държат, пък и ей тей, профилактично. Значи от целия клас само 5-6 човека дето са неутрални към тях. Останалите са против тях КАТЕГОРИЧНО. А те наистина са идиоти, потресен съм, че има такива хора. Всички са възмутени от тях. Какво да правя?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 72914af716 |
|
1. Съберете се целия клас, причакайте ги някъде, не е нужно да ги биете, но ги сплашете. Може и да им се подигравате, нека усетят какво е от другата страна. Бъдете единни и ще ги преборите.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 4c649cfefa |
|
2. Здравей,
Бил съм в почти същата ситуация като твоята цели 4 години. На първо време се опитай да намериш причината за тормоза. Обикновено когато се преместиш в нов клас много е важно какво впечатление ще направиш на останалите. Ако си мълчалив, прекалено скромен, без никакво самочувствие показваш слабост пред другите и те започват да те тормозят като така се чувстват по силни. Моят живот беше пълен кошмар от 4 до 8 клас, като все обвинявах другите за това което се случваше. Лидера на класа ми който беше тогава се вживяваше за някаква мутра и си мислеше че е най големият. Всичко му се кефеха тогава на простотиите които правеше, аз веднага му се бях набил на очи понеже бях мълчалив и видя слабост в мен и започна да упражнява физически и психически тормоз срещу мен, като настрои целия клас срещу мен. То не бяха побои, пресрещания след училище, разправии, родители класни и всеки път нещата ставаха все по зле. Мислех си дори за самоубийство заради него. Беше ми най големия враг, и аз съответно с детския си акъл си бях мислил многократно да го пресрещна пред блока му с маска и да му върна тъпкано това дето ми причиняваше. Но всеки път се отказвах от страх да не ме разпознае някой, толкова много ме беше стресирал че заради него неможах и гадже да си намеря дори. Търпях цели 4 години тормоза и много пъти си бях задавал въпроса защо го правят и какво толкова им носи удоволствие да мачкат някой и успях да намеря причината за това, и това беше самия мен. Характера ми е бил такъв че той се е дразнил на това че аз мълча, не говоря, не се вписвам в колектива, и съответно е решил да ме тормози. Когато дойде време да се местим в гимназия 9 клас реших тотално да променя себе си. Започнах фитнес, повече излизания на кафета, станах повече социален и правех всичко възможно да преодолея страха в себе си. Ходех и на психолози дори и с тяхна помощ успях да стана дори манипулатор. В новото училище се паднахме с част от бившия ми клас и побойника дори. Тогава не ме питайте как съм се чувствал научавайки тази новина :D. Но реших да се боря да преодолея старото ми АЗ. Борех се за пълна промяна и успях да я постигна. В новия клас бях много приказлив с новите, старите и съответно и въпросния побойник се опитваха отново да повторят нещата с тормоза но не се получи. Видяха промяната в мен и отново се опитваха да ми свалят самочувствието като ми казваха че винаги ще си остана задръстеняка. Веднъж се скарахме с побойника за това че не му подсказах на един тест, и се канеше с другите да ме бият след училище. Тогава го контрирах пред класа и пред господина по история изговорих му едни неща по такъв начин че на него дори му стана тъпо и даже някой започнаха да коментират (да ве брат къв е смисъла да се биете) и съответно му наляха акъл и така той се отказа от намеренията си. Започнах да комуникирам по често с класа да излизаме в междучасията след училище и така се вписах в класа. Водех много диалог със побойника, ако не го бях правил щеше да настрои и новия клас срещу мен, но там поне не беше кой знае какъв фактор като в предния клас но все пак аз се борех за промяна и накрая нещата се обърнаха на 360 градуса. От най големия ми враг, станахме най добри приятели. Днешно време като се видим дори се бъзикаме за нещата които ставаха в ученическите години.
|
|
