Споделена история от Любов и изневяра |
Не намирам сполука в любовта
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1447 пъти
Здравейте, хора. Ще напиша тук това, което ме тормози и може би така да опитам пак да се погледна отстрани. Кой знае ще успея ли, не ми е за пръв път да не успявам да превъзмогна проблеми.
Та, мъж съм, на 28, и ето, досега не можах да случа щастие в личния си живот. Все още не съм имал връзка: харесвах през годините момичета, но къде заети от други вече, къде не искащи мен, къде пък и аз с просто харесване или краткотрайни увлечения към тях.... Истински добрите години за това като че поотминаха. Не че има граница във възрастта за това, ама....
Съвсем наскоро се случи да почна да излизам с момиче (и преди съм бил по някои срещи, които съм уговарял, канил, питал дали искат), но преди дни сложих край. Тактично и много човешки й написах, че не мога да й дам стабилна връзка и че е добре да си останем приятели. Засегнах я със сигурност, но такова ми беше решението. Взех го след почти три месеца срещане с над 8 срещи. Каних я, после тя ме канеше, черпих я, държах се ок и бях искрен, Бог ми е свидетел, че опитах да направя нещо и да си дам шанс, но... тя искаше да тръгнем, ясно ми е, макар накрая от гордост да ми заяви, че няма време за връзка. Аз обаче не можах да й отговоря с нещо повече от приятелство, просто защото не я почувствах по интимния начин. Измъчих се много с нея, защото търсих много в себе си отговор на въпроса какво става, защо вече дори на тази възраст не мога да създам стабилност каквато искам, защо момиче, което ми обръща внимание го загърбвам заради това, че не чувствам интимно привличане към нея? Имам своя база за сравнение и спрямо нея това момиче не можах да го впиша в друга графа освен приятелската.
Защо описвам това? Защото още неща стоят зад тези ни срещи, още емоция от моя страна, даже и от нейна, защото тя е по-малка от мен и на моменти ме подразни реакцията й... Събира се немалко материал. Зад всичкото това обаче откривам, че съм уплашен. Най-вече, уплашен съм от това дали ще се спра на някоя по начина, който ми напира вътрешно, или трябва най-сетне да се смекча и направя компромис и да бъда с някоя просто за да опитам да съм с момиче, без да влагам вече емоции и нужди? Питам се дали не надделяха у мен опасения, че съм по-затворен в себе си и активен само тогава, когато много силно съм пожелал да съм към момиче, което от пръв поглед ме е грабнало с нещо? Въпроси много.
Както и да е, с момичето, за което по-горе говоря, дори не бях интимен, макар че направих известна крачка да опитам да бъда. Но тя, крачката, беше малка, важна за мен, и в конкретното не случване на нещата май излезе по-добре, че нищо не стана. Макар и да се измъчвам отчасти за решението си да я оставя, го направих, защото не исках да я заблуждавам, че изпитвам на този етап нещо към нея. Щеше да е ужасно и за двамата, да бях насилил нещата.
Сега остава терзаещата ме мисъл кога ли ще срещна друга, с която да искам да опитам? Ще дойде ли изобщо? Изпуснах ли вече шанса като загърбих момичето? Дали тя много лошо го изживява, макар че не мога и не съм длъжен да нося отговорност за чувствата на другите, а само за моите собствени? Какво правя, при положение че времето си лети и годинките се нижат още, а аз не изпитвам удоволствие от живота си и само страдам? !
|