 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Кои са мъжете, които не могат да обичат?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1934 пъти
На една лекция по медицинска психология беше казано, че 1 от 10 мъже не притежава онзи ген, който позволява на човека да изпита истинската любов към друг човек...
Точно от онзи момент насетне в съзнанието ми се зароди сериозен въпрос. Моят приятел, с когото сме заедно от 2 години вече, ми е казвал няколко пъти, че той не е способен да обича. Мигновено той стана десетият в тази класация. И аз, разбира се, съм много притеснена от това.
За сега той е стабилен в отношенията ни - държи на мен (но не защото е влюбен, а защото разумът му ме е оценил като най-подходящата за него), съобразява се с мен... Но той ми казва "Обичам те" само когато знае, че искам да го чуя така ми се струва... Често се случва да ме нарани - понякога и умишлено - и го прави с ужасяващо хладнокръвие. Говорим си истини, от които боли, съвсем пряко. Така сме се разбрали - да не увъртаме като имаме някакви забележки към другия или някакви по-неудобни въпроси. Благодарение на това сме се опознали наистина добре един друг, а той ме учи как да бъда като него - емоционално непоклатима.
Но се боя, че това няма как да стане. Аз съм жена, която чувства, обича, грижи се, страда... Цяло чудо е връзката ни като сме толкова различни двамата.
Питам се наистина ли не може да обича? Защото той се грижи за мен, забавляваме се заедно, но просто нещо липсва! Той не ме поставя винаги на първо място, доста често отстъпвам пред приятелите и колегите му, още по-често пред работата. А може би ревнувам? (тук ще попитам жените - има ли сред нас такава, за която е без значение колко често мъжът ѝ е навън с приятели и без нея? )
За мен той се ръководи единствено от разума и удоволствието, за щастие и от съвестта си. Но наистина все по-често си мисля, че именно чувствата ми липсват и не знам до къде ще стигнем така. Сигурна съм, че някои мъже ще разпознаят себе си в описанието по-горе. Моля ви да коментирате... Най-малкото ми е интересно колко пъти ще преброим от 1 до 10...
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: 74473fe00f |
|
1. "За мен той се ръководи единствено от разума и удоволствието, за щастие и от съвестта си. "
За пръв път ли виждаш мъж?
Знам, че искаш, всичко да е като блудкава романтична комедия, където за 40-50 минути присъствие, двама се влюбват до уши и никй не ти показва, следващите 40-50 години. Но животът не е романтичен филм, а огромната част от мъжете не са нито емоционално отдалечени психопати, нито Райн Гослинг от тетрадката.
Поговори с приятеля си, ако вярваш, че връзката ви не е наред. Да ти кажа, понякога е по-добре, да приключиш рано. И не си мисли "Две години за нищо". Били сте заедно две години - ако са били щастливи две години - Супер, какво се оплакваш? Ако са били нещастни - ами и още 22 да сте заедно, все ще е куцо.
Айде сега - чети си учебниците и не поставяй диагнози, на базата на това, което си чула на лекцията вчера.
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: b177be1388 |
|
3. Имам бивш с подобен характер. Харесвах в него това, че е страшно откровен. В началото ми каза, че не може да обича. Изобщо не го разбрах. Аз също си падах емоционално непоклатима, но вътрешно вярвах, че всеки човек е способен да изпитва любов. Казах си, че ще стане каквото трябва. Изобщо не мислих излишно, водих се от интуиция, а тя ми казваше, че започвам нещо велико. Оказах се права. Обичаше ме и му личеше, просто той е толкова директен човек, че грам не разбира от романтика. Така, пропуснахме цветя, плюшени мечета и шоколади, но в него виждах много достоен събеседник. Можеше да говори на всякакви теми, даваше добри съвети, винаги виждаше повече от една гледна точка, беше грижовен, честен и много умен. И двамата сме силни характери, затова и се карахме често. В един по-жесток наш скандал той ми каза, че имам голямо сърце, но той не е като мен и не мога да го разбера. Тази реплика не ме ядоса, но ме направи тъжна, защото си дадох сметка, че се измъчва за нещо, но и той не разбира за какво. И аз го попитах, защо тогава се кара с мен, ако не му пука. И млъкна. Започнах да му задавам разни въпроси: Как се чувства около мен; приятно ли му е да сме заедно; с какво го дразня; защо ревнува; защо се грижи за мен. И той започна да обяснява, всичко звучеше добре, няколко неща ме нараниха, но не беше нещо трагично. А толкова много ме пазеше, хора, сякаш съм цвете. Казах му да дава глас на чувствата си, ако не знае как да ги изрази, то да ми обясни с думи. Той ме научи да бъда по-директна, да се пазя, да анализирам хората по-добре, а аз го научих да дава глас на чувствата си, да споделя, да се отпуска. Той беше човек, с когото трябваше да се срещнем в този живот, иначе нямаше да си дадем такъв тласък. Ами, обичаше. Нещо повече, аз съм убедена, че друг човек не ме е обичал толкова силно. Отричаше го, но виждах, че винаги ме поставя на първо място, когато види, че съм разстроена и имам нужда от него. Не ме оставяше да се лигавя, не признаваше капризи, не признаваше слабостите ми, не ми разрешаваше сама да реша, че съм слаба. Казвам му, че съм тъжна заради някаква глупост и той ми отговаря, че нямам време за такива неща и трябва да се стегна. Опозна ме до степен, в която знаеше кога е сериозно и кога се депресирам излишно. Беше суров, но беше реалист и промени гледната ми точка за живота. Ако бях по-чувствителна, сигурно изобщо нямаше да го оценя, но аз съм с твърд характер и ми беше лесно да разбера причините му. На онзи етап и аз не бях особено лесна за разбиране. С него се говори директно, иначе не става. Просто е сложен, но бях търпелива.
Такива мъже са способни на любов, но те я показват по различен начин, чувстват я по различен начин. Те не са това, което ти очакваш, но никой няма да те обича точно така, както на теб ти се иска. Моят човек се отпусна с времето. Накрая имах избор дали да замина да уча, или да остана с него, а аз бях толкова влюбена и намерих вариант да изпълня мечтите си без да се разделяме. Спокойно, пак щях да се развивам, просто нямаше да заминавам. Той скъса с мен с думите, че трябва да успея и не иска да застава на пътя ми. Каза ми, че държи на мен прекалено много, че да ме спира и ако единственият вариант е да се махне от живота ми, то ще го направи. Бога ми, каза го със сълзи в очите. Той поставя разума отгоре, направи го за мое добро, което не ми спести болка. И още съм половин човек, още тази тема ми е болна, макар и да са минали години. Искам да кажа, че в дадени ситуации една сложна личност, която "не може да обича, " се оказва толкова по-топла, когато проявиш разбиране и продължаваш да дълбаеш в характера. Смея да твърдя, че опознах и обикнах мъж, който твърде малко хора познават истински, но всеки трябва да го има в живота си. Не всеки, който ти казва, че не може да обича е откровен. Повечето просто не са обичали или не знаят какво точно е любов.
Според мен няма 10-ти мъж и статистиката е пълна глупост. Всеки може да обича, не всеки го изразява по общоприет начин и не всеки е емоционален гении.
Задала си въпрос за чести излизания с приятели. Аз нямам проблем с такива неща. Разбирам, че всеки иска да се вижда с приятелите си, така че ми се струва нормално. Все пак, мъжът прави място за мен в неговия живот, но това не означава, че животът му ще се промени коренно. Той ще продължи със собствените си занимания, нормално е.
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: 10c751f368 |
|
4. Разпознах се, аз също не съм склонен да развия чувства вече, в момента съм на 29, на 25 претърпях ''истинско, но несподелено влюбване''някой хора използват думичката за щяло и нещяло, но душевната болка която те е изяждала от отвътре и образа който ти се явява и още и още, след другите, не бих се подложил отново на това... в смисъл неща де се задължавам към определен човек, и съм много прецизен в отношенията си така че да не ме кара да го правя. За мен синхрона е много по важен от всичко останало, макар че момичета с по ниско самочувствие като ги клъцнеш, го отдават веднага на вида си, стават неприятни, но всъщност липсва подхода ;).
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: 20f469943f |
|
5. А, кои са жените които обичат през парите?
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: d5c4e91034 |
|
6. Според мен няма мъже, който не могат да обичат, просто има такива, който не го показват. Живеят с ясното съзнание, че да си мъж значи да си силен и сериозен, да даваш сигурност на една жена а не празни приказки. Каква полза от романтика, цветя и шоколад, ако човека няма най елементарно мъжко отношение? Каква полза всеки ден да казва, че обича дадена жена а да се държи детински.
Аз живея 12г с мъж, който каза обичам те едва след осмата година, който ми казва че съм красива и хубава, едва след като съм му родила три деца. Винаги е излизал с приятели, но не е пропускал като се прибере да ме гушне и целуне, не ми е дал и най-малък повод да се съмнявам във верността му. В началото на връзката ни и аз недоволствах, че не показва любовта си достатъчно, но с времето като че ли му идва от вътре романтиката.
Мисълта ми е, че има мъже, който не ти показват чувствата си преди да са сигурни в теб, това не значи, че не обичат, напротив тяхната любов е много по силна от тази на мъжете дето ти свалят звезди, подаряват ти скъпи подаръци и не спират да парадират с чувствата си.
.
|
...
преди: 6 години, 5 месеца hash: 3d63cb9902 |
|
7. Мен пък ми е чудно, как жената е лишена от ВСЯКАКВА самокритика. Чудно ти е какъв бил той, а не ти е чудно каква си ти, дето си хванала тоя 1 на 10 екземпляр. Как... хм... медицинска психология обяснява този факт, че жените масово си падат по социопати?
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: a8aa2f1dd4 |
|
8. Ами аз съм точно такъв мъж. За мен емоциите са слабост и абсолютно всичко трябва да се движи от логика и рационаллност. Да, това ме движи на пред с бързи темпове, но честно казано щастието също е емоция, а аз не мисля че някога съм изпитвал истинско щастие, просто временно задоволяване. Което продължава твърде кратко. Чувствам се по-доволен не от постигнатата цел, а от самата борба за постигането ѝ. Със жените съм просто за секс, най - вече физиологична нужда. Чувствам се до голяма степен самодостатъчен. И ако преди години имах нужда от съвет, насоки, близост, да споделя с някой, то благодарение на "добрия" ми баща осъзнах че нямам нужда от тези неща и че се справям по - добре сам. Ако има значение от съвсем малък и майка нямам, тъй че липсата на емоции и силният характер е напълно възможно да са в следствие от детството ми, което реално липсваше. Никога не съм се чувствал като дете, от съвсем малък се сблъсках с проблемите на големите, никога не са ме изолирали от тези неща. На твърде крехка възраст бях обграден от смърт, физически, психически тормоз, самота, потъпкване на самочувствието на малкото останали най-близки хора. Никой не става като описаните от теб мъже ей така, всеки е минал през нещо и повярвай ми за добро или лошо такъв характер е необратим. Но на такъв човек можеш да разчиташ.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|