Разделих се с него , а не мога да го преживея .
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1555 пъти
Здравейте, аз съм 24 и скоро се разделих с моят приятел, който е доста по-голям от мен. Първоначално не отдадох значение на разликата в годините ни, той е на 40, но се харесахме много и се разбирахме чудесно. С времето обаче аз осъзнах, че той тъпчеше цял живот на едно място и трудно ще имам бъдеще с него, тъй като не беше стабилен, а уж твърди че е готов за деца. Откриха ми сериозно увреждане на десния яйчник и се налага да го премахнат, но когато му споделих за това, не почувствах никаква подкрепа от негова страна... сякаш му казах, че нищо ми няма. Видях че не може да ми е подкрепа, защото самия той е перманентно депресиран и все се оплаква за нещо. Взех трудното решение, да се разделим, казах му го, а той го прие съвсем спокойно, сякаш го е очаквал... дори не ме попита защо искам да се разделим и не ме потърси нито веднъж след това. Напълно ме изтри, все едно ме е нямало. На мен обаче с всеки изминал ден ми е все по-трудно и мисля все повече за него и ме боли. Мъчно ми е... Не зная, как да го преживея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: e98fe684eb

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Първо искам да ти кажа, че си постъпила правилно. Не е добре за теб самата да градиш семейство с човек, който не ти е никаква подкрепа и е вечно депресиран. И да беше останала с него, нямаше да си особено щастлива и спокойна. На този етап може да е било поносимо, но след още няколко години щеше да ти тежи далеч повече и щеше да пуснеш тема тук, която никак нямаше да е положителна. Страдаш, защото си обичала. Чувстваш се зле, че той с лека ръка е приел раздялата и не е показал да му пука. Гадно ти е, че не ти е давал подкрепа. Боляло те е и преди да се разделиш с него, сега просто тези емоции имат по-силен глас и ти ги определяш като силна липса. Да, липсва ти, но зад тази липса има много повече, има болка от нещата, които са причина за раздялата ви. Сигурно ти е трудно да приемеш, че не си имала шанса да се изкажеш по темата, да споделиш, че той не е искал обясненията ти. Липсват ти може би повече вашите моменти и образът, който ти си изградила за него в съзнанието ти, отколкото наистина да ти липсва той самия и всичко между вас. Какво ти липсва? Това, че не те е подкрепял, това, че редовно е бил мрачен, че тъпче в едно положение, че не се развива, че не си стои на мястото и няма сигурност? Представи си да бяхте останали заедно и си задай въпроса, какво щеше да се случи, какво е най-логично да се случи? Дай си време да го преодолееш, но вярвай, че си взела правилният избор. Ако не го беше сторила тогава, години наред щеше да се чувстваш самотна, докато до теб привидно има човек. Никой друг не може да разбере болката ти, но щом си го оставила и сега се чувстваш зле, то със сигурност си видяла нещо в него, с което си знаела, че не можеш да се примириш. Направила си нещо трудно, за да ти е по-лесно занапред. Предпазила си себе си и бъдещите ти деца, мъж, който не те подкрепя не е мъж, с когото трябва да делиш живота си. Този може и да си го обичала, но не е бил твоят човек. Ще ти мине, обмисли нещата още няколко пъти, излей си болката и изчакай да дойде ден, в който ще се почувстваш по-добре.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: afb9ee8721

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   В началото е нормално да е така, но не се притеснявай - времето лекува, ще ти мине.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: b1b822d820

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   чакай, чакай - значи ти си го отсвирила, а после се жалиш че той не те търси, не ти лази в краката за прошка, така ли? :) знаеш ли, май е по-добре да си вземеш куче - явно не си чувала за такива неша като чест, достойнство, самоуважение :) животът на жената минава през три етапа: - през първия къса нервите на баща си - през втория къса нервите на мъжа си - през третия къса нервите на зет си :)

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: d46975d7fe

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Лично аз не виждам смисъл в тази връзка при положение, че той може да ти бъде баща на години. Не би трябвало да бъдете заедно. На теб ти трябва някой до 30, не по-голям. Той щом до 40 вече не е женен и няма деца, значи сметни що за стока е щом никоя не го е взела отдавна. Иначе се чувстваш самотна, а не че не можеш да го преживееш. Аз примерно се бях скарала много жестоко с моя приятел и скъсах с него и се чувствах самотна, имах навик да го виждам редовно, да ми е другарче, аз оставих всичките си приятели, за да имам време за него. Като скъсах с него и вече нямаше с кого да излизам, нямаше и друг мъж в живота ми и затова се наложи пак да се сдобря с него и когато намеря друг мъж, тогава вече ще мога да го оставя. Ти в момента си в това положение, не ти липсва самия той, липсва ти това да си с някого. Съветвам те да излизаш с приятели и да се разнообразяваш и да си намериш друг приятел.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 2762ca6ca6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Хм... Отговори си на следните въпроси: Какво ви очаква в следващите 10 години, ако пак се съберете? А ако не се? Какви са критериите, които имаш за човека до себе си? Той каква част покрива? Ако реакцията му бе много драматична и постоянно те търсеше, звънеше, пак ли щеше да искаш да се върнеш при него? Каква е точната причина да ти е мъчно? В последствие си осъзнала, че всъщност го обичаш и си допуснала грешка или, защото си се почувствала нежелана и необичана, заради реакцията му?

 

...