Изгубена съм
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 3200 пъти
Скъсахме. Всичко приключи. С това сякаш и живота ми приключи. Не ми се прави нищо, не ми се живее, нито мога да спя спокойно, нито мога да изляза да се разсея мисълта за това ме преследва навсякъде, където и да съм каквото и да правя! В последно време спрях да излизам с приятелите си, прекъснах всички контакти заради него. Излизах само с него, чаках по цял ден само за да се видя с него, бях толкова влюбена и сляпа, че загърбих всичко останало и ето, че сега когато ме заряза заради една глупост се чувствам изгубена и по сама от всякога.

Нямам истински приятели, нямам дори такива за забавление, каквото и да правя знам, че нищо няма да ми помогне освен времето... Лято е, време за купони, а аз седя вкъщи сама и тъжна, по това време трябваше да сме заедно, всичките ми планове бяха свързани с него, за миг дори не бях си помислила какво ще правя, когато него вече го няма... И ето, че този момент вече дойде, този път се разделихме окончателно, нито аз го потърсих, нито той мен... Осъзнах, че това е наистина краят и ще се опитам да го приема и асимилирам колкото се може по бързо за да ми е по лесно... Какво да правя с живота си, накъде да поема, кой и какво ще бъде стимула ми за живот, който ще ме кара да продължа напред? Всичките ми мечти, планове, желания, всичко в което съм вярвала и мислела, че ще стане се срина... рухна... Не смятам, че някой ще ме разбере или ще ми влезе в положението по простата причина, че повечето са някви непукисти... Аз обаче съм различна от тях, винаги обичам с цялото си сърце, силно и докрай!!! Затова винаги аз съм заебаната щото никога не оставям, винаги те мен оставят и се питам защо при положение, че давам всичко от себе си каквото мога и не мога, раздавам се и се разливам докрай, а получавам само гадории и накрая резачка!!! Правиш всичко за един човек-той се ебава с чувствата ти, прави се на интересен, когато вече спираш да правиш всичко за него и разбира, че те губи тогава забравя за държанието си и си разменяте местата-сега той прави всичко за теб... това е тинейджърската работа! Пожелавам ви по скоро да пораснете и да осъзнаете нещата. Приемам всяка раздяла много тежко и всяка една се е отразила и повлияла на живота ми по много гаден начин, но всяко зло за добро, да се надяваме, че е така. Ще цитирам нещо, което смятам за вярно и с което винаги се успокоявам, когато ми се случи нещо гадно и когато изгубя някой :
"Бог не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда. Да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш".
Надявам се все някога Господ да ми даде поне 1 човек, който искам...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 7 месеца hash: e7e13eb3e7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Излиза, че си живяла заради него... А за себе си кога ще живееш? И аз съм се чувствала така и ти предлагам ако си от София да вземем да станем приятелки. Ако ти не си или нямаш желание чак за такива неща, да си початим в скайп. Знам, че тук не трябва да се разменят лични данни, но защо не. Не ти ли се излиза малко по женски? Ако не с мен, то с някое друго момиче. Представяй си, че участваш в някой сериал, в твоя сериал и просто очаквай следващата серия. Оставям скайп, дано администраторът разреши - shonned

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 0b86dd85ee

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Сигурно ти е много трудно и едва ли намираш смисъл в нещо тези дни. Когато човек е минал през някаква съсипваща връзка, светът му се струва чужд, хората са далечни и нереално щастливи. Сякаш ти си в друго измерение, иска ти се да се влееш в общия безгрижен недокоснат от болка човешки поток, но не можеш. Поне засега. ако това е някаква утеха, бих ти казала, че повечето хора поне веднъж са страдали като теб, били са разочаровани, неспособни да доближат границите между желанието и онова, което им се "предлага" в реалността. Не знам дали търсиш някакъв съвет или просто намираш утеха в споделянето тук. Не видях въпроси (освен един - защо). Може би отговорът се крие в самия въпрос. Прочети го пак :). Все пак бих те посъветвала да имаш търпение и да вярваш, че с края на връзката за теб е започнало лечението. С всеки изминал месец болката ще се разрежда. Сутрините след време ще идват с повече обещание за спокойствие и смисъл в дните ти. Би могла да използваш времето и да помислиш какво наистина ти доставя удоволствие, с какво би искала да се занимаваш. И да се насочиш в тази посока. Отделяй повече време за себе си, помисли за пътуване (смяната на обстановката е доказан лек срещу лошите настроения :). И не се предавай. Имай предвид, че болката, която не ти дава мира, е също и начин да видиш света по нов начин. Тя променя светоусещането ти, кара те да възприемаш детайлите около себе си по-цветно, защото сетивата ти са изострени. Тя дори те прави по-чувствителна и съпричастна спрямо чуждите проблеми. Не пишеш на колко години си. Предполагам, че си сравнително млад човек, който все още избистря за себе си смисъла на любовта и търсиш партньор, който най-пълноценно да отговаря потребностите ти. Разбирам само, че това не е първото ти разочарование. Защо не помислиш дали и ти не допускаш грешка някъде по пътя към хармонията? Може би трябва изцяло да смениш нагласата си към дадено партньорство. Може би грешката е, че даваш твърде много и очакваш някакво разбиране, някаква възвръщаемост на "вложението". Мисля си, че в едно партньорство на първо място хората са равнопоставени. Всеки прави онова, което му идва отвътре и което сам иска да направи за другия. Ако се чувстваш щастлива от онова, което си дала, с което си допринесла за да сте заедно, то тогава не би трябвало да изпитваш никакво съжаление или обида. Всичко останало е мазохизъм и въртене в омагьосан кръг ( ама аз толкова дадох, а нищо не взех). Направи равносметка на онова, което е било, опитай да извлечеш отговорите, които ще са ти нужни в бъдеще. След това затваряй тази врата и продължавай напред. Желая ти късмет и хубаво лято! Ел :)

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: c2c6b95029

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Мила, не се заблуждавай, не си единствената жена, която се раздава за мъжете с коите е и влага всичко от себе си, а най - накрая бива зарязана, обидена и разбита. Не си единствената която винаги страда и губи желание за живот след поредното и поредното и поредното и т. н. такова разочарование и нараняване. Това да си мислиш, че никой няма да те разбере е огромна грешка, никога не знаеш къде може да намериш подкрепата и утехата от която имаш нужда. Така че не бъди толкова крайна и се опитай да включиш и други хора в живота си, особено сега. Няма да те баламосвам с глупости като "опитай да се разведриш малко" защото всеки който е преживял такова нещо знае, че има период в който си се киснеш в собствената си мъка и няма какво да се направи освен да чакаш сутринта в която ще се събудиш и ще бъдеш малко по- добре. Време е да помислиш за себе си, успех!!!

 

...

горе^

преди: 13 години, 7 месеца hash: 10fdf95e69

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Привет! Едва ли някой може да те разбере по-добре от мен. Аз съм в подобно положение, дори още по-лошо. Винаги съм се раздавала в любовта и после всеки път ме нараняваха, и именно с надеждата веднъж завинаги да се освободя от тази болка се омъжих за човек, в когото не бях влюбена той беше прекрасен- красив, умен, с прекрасен характер, отнасяше се добре с мен, но имаше един проблем- сексът не вървеше. Въпреки това аз никога не съм мислела да му изневерявам, но срещнах един мъж, в когото се влюбих и дадох много от себе си в тази извънбрачна връзка. Беше голяма грешка, защото той се оказа не това за което се представяше, но както и да е. Най-лошото от всичко е, че съпругът ми разбра, че имам връзка и аз прекъснах отношенията си с този мъж. Съпругът ми беше съкрушен. След 20 години брак, той ме изостави с две деца. И се оказа, че от два стола паднах на земята. Не мога да ти опиша какво преживявам- от една страна страдам за изгубената любов, защото аз все още много обичам този човек, с когото имах връзка, но той се оказа семеен и прекъсна всякакви контакти с мен, а от друга страна изгубих човека, който даваше всичко за мен и когото нараних много. Неописуема е болката, разбирам те много добре, ти поне нямаш вина, аз се налага да живея и с вината, защото допуснах много грешки и сега не зная как да продължа. Аз съм на 42 год и по-голямата част от живота ми е минал, но все пак имам надежда, че не всичко е изгубено. Не разбрах ти на колко години си, но не трябва никога да се предаваме, трябва да сме силни, можем да се справим!

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 580bf87ea3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Идеята на Шонката е много хубава. Като си поговориш с някое момиче със сходна съдба, да споделите една на друга, ще се почувстваш по-добре. А и кой знае - може чрез сайта да откриеш истински приятели.

 

...