Връзките и доверието
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1594 пъти
Здравейте на всички! Аз съм момиче на 20 години и искам да споделя нещо, което винаги ме е тормозило вътрешно и ще помоля всеки, който прочете историята ми и е бил в същото положение или има опит с връзките, да ми даде съвет и насоки как да преодолея недоверието си във връзките и като цяло в отношенията ми с хората. Всички съвети ще са ми от полза.
Така, аз съм много чувствителна, лоялна към приятелите, които имам и към хората, които си заслужат това мое качество. Студена и отдръпната съм към новите хора, които навлизат в живота ми, може би защото прекалено много пъти ме нараняваха момчета/мъже във връзките, които съм имала, също и от приятелки, които много уважавах и обичах, а на среща получих лицемерие, лъжи, "крадене" на гаджета и хора, към които имах чувства.
До сега никога съм нямала сериозна връзка. Винаги, когато нещата тръгват към сериозност на отношенията, бивам зарязвана. В последните 2 години имах "връзка с 2 момчета, които много обичах. Първата връзка се градеше на празни приказки, обещания от негова страна, лъжи относно колко ме обича и цени, аз му повярвах естествено и БУМ от нищото ме заряза без обяснение. Това е историята за първата ми любов. След това имах краткотрайни флиртове с други момчета, които проявяваха интерес към мен, но се влюбих в едно момче. Излизахме известно време, не правихме секс, просто защото аз не исках да му давам толкова бързо. Една вечер нещата тръгнаха към тази посока, но аз отново се отдръпнах и не правихме секс. На следващия ден човека ме изключи от всякъде. Отново разочарование. След него се виждах с едно момче, което познавам от много време и имаме общи теми на разговор, проблема беше, че той си имаше приятелка и реших, че е по-добре да не си навирам носа, където не трябва. Излизахме приятелски, говорихме си, забавлявахме се, имах пеперуди в стомаха като го виждах, но предпочитах да не предприемам нищо интимно или любовно, просто защото имам засилено чувство на емпатия и се поставих на мястото на приятелката му. Мина кратко време и той ми каза, че са се разделили, от там започнахме да водим интимни и любовни отношения. Бях много щастлива, държеше се страхотно с мен, каза ми, че ме обича и ми го доказваше всеки ден с действия, нооо приказката траеше 3 месеца и край. От общ познат разбрах, че те въобще не са се разделяли. Той поддържаше любовни отношения едновременно с мен и с нея, а и ние с него се виждахме само петък, събота и неделя. През останалото време е бил с нея.
Приключих с него, дори не му исках обяснения. Известно време като се напиеше идваше при мен, извиняваше ми се, казваше ми, че ме обича, просто нея не можел да я остави, защото се познавал с родителите и, и тем подобни.
Както и да е, първият се върна. Тъй като ми беше първата любов нямаше как да му откажа просто да не се видим. Виждахме се месец почти всеки ден само за секс, но не сме започвали връзка, защото той ми беше казал, че бил фокусиран върху работата си, нямал време да ми обръща достатъчно внимание и т. н. Спря да ми пише и да ме търси от нищото, и не след дълго разбрах, че си е хванал приятелка. Ходиха година.
След това се запознах с последния приятел, който имах.
Запознахме се на купон, веднага пламна искрата. Още от първия път като се видяхме и заговорихме усетих химия по между ни. Говорихме си, и разговора вървеше както с никого до сега. Излизахме, първа, втора, трета среща и всичко вървеше идеално. Започнахме връзка, запознах се с приятелите му, той с моите, също и с родителите. Чувствата ни бяха силни, разбирахме се много, връзката ни се градеше на взаимно разбиране и показвахме любовта си с действия, не с думи. За първи път усетих една сигурност и силно доверие. Мислех си, че е перфектния. Заблуда.
Започнахме да излизаме с компаниите ни, всички заедно. От там започнаха и проблемите. Той флиртуваше с мои "приятелки" пред мен, и когато го питах защо, той отвръщаше, че просто бил любезен към приятелите ми и, че съм започвала с ревността. И да, ревнувах много. Опитвах се да не го показвам, но стана неконтролируемо и постоянно се карахме с него. Търсих проблема в себе си, не в него и спрях да му показвам, че ревнувам и му дадох нужната свобода, не че съм го държала в окови де. Мислех, че отношенията ни се оправят, спряхме да се караме, но излизахме по-рядко. И тогава разбрах, че моята най-добра приятелка тогава, излиза с него, когато не е с мен и ходят у тях да купонясват и спи у тях. Питах я защо, а тя винаги лъжеше, че това не е вярно, че това са клюките на хората, докато накрая не видях с очите си, че отиват у тях. Изключих я отвсякъде. Него го оправдах и сега се чудя на акъла си защо по дяволите не го оставих тогава. Мъчех се тази връзка да продължи и го обичах.
Продължихме си връзката и не след дълго време разбрах, че е говорил в компания че аз съм му само за секса. Попитах го дали е вярно и той отрече, каза че иска сериозни отношения с мен. Отново повярвах. Мина седмица, и той се изпари. Спря да ми вдига на обажданията, да ми пише и ме блокира. На следващия ден си хвана нова приятелка. Не беше въпросната ми "най-добра тогавашна приятелка".
Пет месеца по-късно, първата ми любов ми пише всеки ден и ме кани на среща, а този последния се раздели с приятелката му след мен, която разбрах, че през цялата им връзка му е изневерявала и за това са се разделили. Сега отново ме търси и казва, че ме обича.
И ето ме днес, пиша в сайта, с надеждата някой да ми даде съвет как да вярвам на мъжете и на хората, като никой не цени обичта, която даваш и всичко, което правиш. Доверието ми към хората се загуби в последните 3 години. Във връзките винаги гледам да не става скучно и отегчително, винаги гледам да разнообразяваме скучното ежедневие, гледам да угаждам на партньора, секс никога не съм отказвала на гаджетата ми, влагам много любов ако разбера, че е правилния човек. Започвам връзка само с този, който ме впечатли и ми спечели доверието, но стане ли така, после винаги ми потъпкват доверието.
Искам човек, с когото да прекарвам време, да имаме чиста любов, без лъжи, ревност и номерца зад гърба. Искам човек, на когото да споделям, да бъдем не само сексуални и любовни партньори, но и приятели. Искам да имам доверие на някого и рамо, на което мога да се опра. След тези предишни случки не мога да се доверя на никого и започна ли да поддържам контакти и отношения с даден човек се държа дръпнато, студено и не предприемам никаква крачка към сериозни отношения, просто защото ме е страх отново да не бъда отхвърлена и залъгвана. Моля за съвет, как да преодолея това недоверие и как да разбера, че човека отсреща е искрен.
Много се извинявам за дългата история, ще помоля историята ми да бъде публикувана. И много благодаря на тези, които ще ми дадат съвет и ще прочетат всичко написано.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 4 месеца hash: 7b636762b9

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Че те не стават е ясно, те са го показали неколкократно, но уви ти си повярвала отново и отново. Не стига, че са го показали, но като се върнат и искат секс, ти им го даваш без да се замислиш после този човек кога ще избяга за по-хубавата. Те си знаят при кой да дойдат, когато другата ги остави.

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 8e84a32083

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не мога да ти дам съвет, аз като мъж мога да кажа аналогични неща... Харесвам момиче, опитвам се да и бъда приятел, да съм с нея, да и покажа че съм сериозен човек, държа на нея. Но тя или не може да забрави "пеперудите" от предната връзка, или търси следващите... Съжалявам, но от "пеперудите" ви, и скапаните ви връзки с мъже които ви изневеряват, ми е втръснало. Аз придобих комплекс за малоценност, че след като не изневерявам и не ви играя игрички, съм по-малко мъж... Не мога да се сравнявам с плейбоя, който ви е лъгал, вкарал ви е в леглото и се е подиграл с вас. Не беше една, не беше две, все същата психика. И накрая се отказах. Вие го правите това, така сте устроени биологично, такива мъже да харесвате, и докато не го осъзнаете, че от вас идва, няма да се промени... Научете се малко да обичате, ама истински, а не да преследвате емоцията и плейбоите...

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 9f1cbcc5c1

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Обърках се докато четох всичко... :О Сама позволяваш да бъдеш играчка в ръцете на другите! Следователно ,никой от "приятелките ти" и "бившите ти" не е виновен,просто защото миналото си остава минало,а ти тичаш като кученце след нелоялното и горчиво минало. Така и не разбрах колко любови си имала,защото човек може да обича истински макс до 2,3 пъти. Не се доверявай на никого,най - малко пък на бивши хора в живота ти!

 

...

горе^

преди: 6 години, 4 месеца hash: 9021844273

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей, Имам да ти кажа няколко неща.. Моето лично мнение с което не искам да обидя теб или когото и да било. Това е лично мой опит като един 24 годишен и според мен сериозен мъж(работя и се издържам сам не чакам на родителите). 1. Евала че не си направила нищо п докато момчето е имало връзка. 2. Говориш за сериозни отношения.. Аз няма да ти ги броя.. Ти си ги брой с колко момчета/мъже си имала някакви отношения за тези 3 години. 3. Вие такив си ги харесвате.. Масово момичетата/жените харесват такива.. Бройкаджии. Аз не съм такъв и женското внимание към мен е мнооого по - слабо от това към такива хора.. Имам такива приятели и познати които всяка седмица след дискотеката са с нова мадама за едното... И после чао.. Вие си ги харесвате съжалявам но е точно така.. Просто не знаете какво искате.. Особено на тези години.. Пак казвам това е моето мнение и не искам да обиждам когото и да било.. Съжалявам за правописа....

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: f98458f783

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Доверявай се с едно на ум. Винаги съм смятала, че това е правилният подход. Можеш да си недоверчива цял живот, но така никога няма да дадеш шанс на хората да ти докажат, че са искрени и добронамерени към теб. Доверието се изгражда бавно, времето го подлага на различни изпитания, ти трябва само да следиш действията и да си вадиш изводи достатъчно бързо. Твоята основна грешка е, че даваш шансове на хора, които вече са ги пропилели, като същевременно подхождаш студено към непознати. Сто пъти си била с едни и същи момчета, а сякаш все си очаквала различно развитие. Няма нищо, едва на 20 години си и предполагам, че голяма част от връзките ти са били в тинейджърските години. Нормално е тогава момичетата да са по-отдадени, а на момчетата умът им да е другаде. С времето ще се запознаваш и с по-сериозни мъже. Бъди отворена към новите хора. Няма да довериш тайна на непознат, но на непознатия му давай пълна свобода, за да видиш как ще постъпи. Не можеш да спреш някого от изневяра. Никой няма тази сила, никой не е и застрахован, че няма да му се случи. Ревността е излишна, сама си видяла, че неверните са много изобретателни за паралелни връзки. Подозрителността ти може да ти помогне да хванеш гадже в изневяра, но може и да съсипе връзка с отдаден мъж. Сериозните, отдадени и влюбени мъже си личат и от 100км разстояние, те просто излъчват нещо особено. Не ти говоря за гръмки думи и огромни жестове, а за съвсем малки знаци, които ще ти правят огромно впечатление. Не прощавай неща, които после ще ти тежат и ще те нараняват. Намери хармония в себе си, реши какво искаш и ще срещнеш някой добър.

 

...