Споделена история от Любов и изневяра |
Колкото и да ми харесва толкова и се срамувам от факта че съм аутсайдера на класа и попринцип.
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 851 пъти
Здравейте хора. Може би заглавието на тази история ви се струва станно и се чудите как може някой изобщо да харесва факта че е аусайдер, еми и аз не знам. Като започнах тази учебна година си намерих доста приятели но от началото на 2019 ме изоставиха и от тогава се чувствам някак си добре от факта, че съм аутсайдер и нямам приятели, обаче когато ги гледам другите да си говорят и като почнат да се смеят и аз почвам да се смея и мисля, че изглеждам някак странно да се смея сама. Аз и през 2017 имах много приятели (не от училище защото в училище съм тормозена) но ме изоставиха и пак си бях аутсайдер. Някак ме кефи цял ден или на компютъра или на телефона, или пред учебниците да седя. Аз имам само 2 приятелки едната е на моята възраст, а другата е сестра и, която е 2 години по-малка от мен. Те са ми единствените приятелки от детската градина но от толкова думи като "нямай им доверие", "бъди внимателна" и т. н. от нашите, аз взех вече да им имам по-малко доверие. Просто нашите мислят, че са предателки защото все като се уговорим те все казват "може ли след 10 минути че имам работа", "айде по-късно че сега ме мързи", "айде да излезем друг ден защото днес не мога, просто имам работа" и все такива, ама това не е проблемът ми.
Сега ще ви кажа рутината ми през учебен ден и почивен. Учебните дни ставам, обличам се и тръгвам на училище сама, понякога с най-добрата ми приятелка, защото само с едната ми приятелка учим в едно училище. След училище се прибирам, обядвам, почвам да пиша домашните и след като свърша съм на компютъра или телефона. А през почивните дни събота съм на телефона и компютъра, неделя си пиша домашните и си уча уроците.
Кажете ми това нормален начин на живот ли е? Другите тийнейджъри са повечето време навън с групички, а аз нямам приятели и съм вкъщи. Нормално ли е да обичам самотата и да обичам да съм незабележима? Аз просто обичам да съм никой, може би няма да се променя но искам да знам дали е нормално.
|