Върнах си вниманието му, но...
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 855 пъти
Здравейте!
Имаме брак от 12г. Минали сме през доста кризи, като всички семейства, но винаги сме успявали да ги преодолеем.
Бих казала, че когато споделяме един с друг, нещата се подреждат и успешно продължаваме напред, хванати ръка за ръка.
Последното, което ме мъчеше, след раждането на второто ни дете, страдах от липса на вниманието му- той излизаше с приятели, на фитнес, тренировки и може да се каже, че се прибираше, за да вечеря и да заспи. Моментите на интимност не липсваха изобщо, но или бяха прекъсвани от децата или набързо сутрин докато още спят или той беше смазан от работа и заспиваше набързо след това. Разбирах ситуацията, но като всяка жена се нуждаех от ласки- случайно докосване, погалване, а не чиста проба секс. Този период продължи близо 2г., докара ме до непрекъснато мрънкане и укори, до мисли че ако продължаваме така, брака ни ще се разпадне. Взехме решение да наемем гледачка, която да гледа децата няколко вечери седмично, за да имаме време един за друг.
Нещата тръгнаха на добре- започнахме да излизаме заедно, да си отделяме време само за нас, да сме по интимни от преди. Върнах се към нормалния ритъм. Имам всичко, за да се чувствам удовлетворена в брака си.
И точно в този момент, когато отново заявих: "щастлива съм" в живота ни се появи мъж. Този мъж притежава магнетизъм на чисто физическо ниво. Обстоятелствата са такива, че всеки ден прекарваме(и аз, и мъжът ми) време заедно. Не мога да го гледам в очите, лицето ми пламва, когато погледа ми срещне неговия. За да е ясно- не искам нищо от този мъж. Това, което чувствам е неудобство в присъствието му. Ако анализирам това, което знам за него като характер, като качества- нищо не ми харесва и навсякъде слагам минус. Мисля по въпроса и добавям минус, след минус, за да мога да преодолея ситуацията. Опитах се хипотетично да си представя, че изневерявам с този мъж. Изпитах отвращение. Изключвам варианта да се поддам на каквото и да е. Та това е само красива опаковка. Поведението ми е хлапашко, примитивно. Осъзнавам огромния риск и не искам да си докарвам неприятности. Проблемът е, че искам да овладея това положение, да мога да се контролирам в присъствието му, да съм хладнокръвна. В някой моменти обръщам поглед към него, само за да мога да разбера дали имам силите да го гледам без да се изчервя.
Моля Ви за съвет! Как да го гледам в очите без да треперя и да се изчервявам? Припомням, че няма как да го избягвам.