Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   "Не става въпрос за външен вид"

О, не се самозалъгвай драга... Хората са животни (особено някои), и повечето неща са въпрос на гени и външен вид. "Влюбването", "магията" е просто биологична програма, за да съчетае твоите гени, с нечии чужди гени. Не става дума за обич, не става дума за съвместимост на характерите, а просто за създаването на дете което притежава конкретни гени, а след това - на природата и е все тая...

Всъщност жените са още по-взискателни към мъжете откъм външен вид и представяне, поради нещо наречено естествен подбор. Всяка жена се стреми към горните 10-20% мъже. Затова да ви светна - като си изпросите да ви изпердаши някой такъв, той обикновено има още поне 3-4 като вас, и не сте нищо специално и никога няма да бъдете. Проста математика. Моногамността е изкуствена система навремето, за да водим малко по-цивилизован живот. Големо откритие направи модерния човек, че не била "естествена". Добрутро... Отворете ги тия учебници по биология, прочетете какво е "естествено"....

Това нещо дето го описваш няма как да стане. Да си избереш партньор който да ти допада психологически, да има взаимна обич, и да се окаже после, че той не бил това което си очаквала. Не е това, защото никога не си го познавала, и това което ви свързва е просто биология. Жените трябва да схванете, че както мъжете имаме тестостерон който ни кара да действаме по определен начин, така и вие имате естроген, който има много аналогично поведение. Не сте нищо специално. Спрете да се заблуждавате че не сте също толкова първични и елементарни... Ако наистина искате нещо различно като партньор, и вие като нас, ще трябва да се научите да си поограничавате инстинктите, и да започнете да цените у другия пол и неща извън чисто биологичните. Трудно е, няма що да се лъжем.

7.   сега се замисли колко мъже са те посрещали с открит поглед, но ти не се намирала нищо интересно в тях.

такава е женската природа - да търси това, което не може да има, това от което я понаболва, това, което я побърква.

ако мъжът ти беше предвидим, последователен, принципен - щеше да го зарежеш на втория месец - "няма тръпка", "не усещам да ми трепва с него" и т.н. :)

8.   Влюбване,...любов,...обич. Всеки човек си е създал представа за собствения си живот, какво иска, какво търси. Малцина са тези, които успяват да постигнат това ,което търсят...най-вече в линия си живот.Разликата между представата и реалността в повечето случаи е нашия личен живот. Ако не го приемеш изпадаш в депресии, изневеряваш на спътника ти в живота, развеждаш се и търсиш отново.
Много от хората покрай мен живеят със съпруг/а или партньор, но никога не са го обичали, те са заедно само заради това да не са сами. Напаснали са си държанието в семейството и водят едно мирно съвместно съществуване в името на постигнатото ,деца, социален статус и т.н..
Те никога не са обичали, може да са били влюбени, да са изпитвали любов, но...обич, смея да твърдя никога. В повечето от случаите имат друг личен живот ( любовник/ца, хоби ,което не споделят в семейството, работа, на ,която са се отдали, за да не си стоят в къщи). Толкова са си чужди един на друг, но живеят заедно, на ясно са с всичко, не сменят половинката ,защо са уморени от очаквания, знаят си "номерата" и са се нагодили по тях.
В обществото ,те са перфектното семейство!!!, но само те си знаят, че не са.
Ти все още си на ниво търсене и избор... . Ще се луташ дълго, защото хората са затворени, не допускат почти никой до себе си от страх да не бъдат наранени или унизени ...и в крайна сметка ,ако не си намерила подходящия, ще се омъжиш за този, чиито лоши страни можеш да преживееш...и цял живот ще си мечтаеш за твоя идеал.
Обикновено жените се омъжват не за голямата си любов...и цял живот я сънуват и си я представят в най-съкровените моменти. И ако не дай си Боже, тази голяма любов се появи след 10 - 15 години...жените откачат от емоции, защото те живеят с "голямата си любов" всеки ден и са готови за момент "щастие" да пожертват всичко, деца, съпруг и т.н.

9.   Четеш прекалено много любовни романи.
Аз не съм романтична по натура и с хората, с които съм чувствала някаква химия никога не се е получавало нищо. Много по-ценно е да имаш партньор, с който да имате общи интереси и да ви е приятно заедно.

10.   Да се влюбиш в някого е като да намериш част от себе си в него. Някакъв взаимен елемент. Но винаги съм приемал отсрещното подобно, на хората, както и на сегашния ти приятел, отношение, за различно. От тяхна страна, това за мен не е любов, а просто някакво временно влечение или симпатия. Описала си го - любов е да приемеш половинката си с неговите отрицателни черти, любов е да си имате вяра, пълно доверие, да държите на казаното. Тежко е, когато си влюбен/а, в подобна ситуация, когато изпитваш любов към този човек, но същевременно и тревога, съмнения, несигурност в това дали ще го задържиш или ще го загубиш. Любовта е да дадеш на половинката ти цялата свобода, да не притискаш и задушаваш, но.. да обичаш, означаваш и да се откажеш, когато забелязваш, че смисълът на тази връзка се губи. Това е част от живота на човек, който не завършва при подобни моменти, а си продължава. Рано или късно, търпението ти ще бъде възнаградено - в това бъди сигурна.

11.   Сама го каза, че не ти трябва много, за да си с някого и лесно намираш нещо красиво. Но си противоречиш, защото след тези думи имаш изисквания за мъжа до теб и се разочароваш. Затова има време на опознаване в една връзка, което преминава на много етапи. От теб зависи колко ще задълбочиш подобна връзка като виждаш сама дали партньорът ти е подходящ за теб. Само че като сме с някого сме в една еуфория и едва ли гледаме трезво на събитията и всичко е цветя и рози. После има един период на напасване и непоносимост и ако не може да се преодолее лесно трябва да ти светне една лампичка и да решиш така ли ще остане или ще си намериш човек, с когото да си в синхрон.
Относно любовта, тя е вечна ама само към децата, влюбването има кратък ефект, но ако се подхранва може и да е за цял живот.
Ж28

12.   Бих казал, че точно външноста те е съблазнила - нормално, това е химията. Всичко останало са качествата които ти търсиш в перфектния мъж.

13.   Тука бих казал че но. 2 е много права. Да се влюбиш или да се привържеш е едно, да обичаш е съвсем друго. Майка или баща обичат детето си. Приятелите се обичат един друг. Даже и бившия си можеш да обичаш. Но да се превържеш е друго. Младите обикновено се привързват един към друг и даже и после се малтретират един друг психически и физически дори, пак се събират и нямат смелост да се разделят, заради страха от самотата. Привързването е резултат от взаимното хранене на комплекси. Комплексите които родителите ни натрисат с техните очаквания към нас, сравнения с другите деца и тн.
Веднага давам пример: има момичета, които обществото би възприело за не толкова красиви, но на тях не им дреме. Други обаче въпреки че са сравнително красиви постоянно имат нужда някой да им го казва. Когато срещнат един подобен мухльо, който нищо друго не умее, освен да прави комплименти, момичето се привързва. Тя има нужда от неговото внимание. Той нищо друго не може да й даде и тя беснее защо изобщо се хванала с него, но не може да се отърве заради собственото си пристрастяване към вниманието. После даже става по зле. Ако тя си тръгне ще трябва да признае пред себе си, че цялото внимание което й е давал е било глупост, трябва да признае пред себе си че е била идиотка и затова на инат стои. Той също би бил така, т. е. и двамата са във празна връзка, мразят се, но от чист егоизъм стоят.

При любовта обаче е друго. Тогава само се раздаваш и нищо друго няма значение. Може и да е между гаджета, но тази любов обаче умря някъде след студената война и всички от '83 насам едва ли разбират за какво говоря.

14.   Любовта и виждането за нея произлиза от романтизма, който се промотира по филми и маркетинг реклами.

Любовта е метафора, като нейното съществуване е да създаде противоположност на хроничната самота и чувство за неразбраност.

Любов се дефинира като психологическа и емоционална връзка между индивиди. Всъщност от там произлиза и това психологическо и емоционално чувство за търсене на това с което сме израстнали, или емоционални аспекти от израстването.

15.   Проблема е в теб - имаш високи очаквания. Високите очаквания са причина номер 1 за разделите. Това е синдрома на принцесата - тя смята, че е специална и заслужава, не защото е положила някакви усилия за това а просто защото е принцеса, страхотна, уникална и неповторима сама по-себе си - най-доброто. Дори един вид "да не иска много" тя пак очаква от другите да се вместят в образа, който си е изградила и "да не я разочароват". Това няма как да сработи, дори да има някой, който да се постарае да удовлетвори претенциите ти, рано или късно ще се умори да играе роля или пък ще му намериш недостатък. Още повече дори и да има такъв, който пасва на идеалите ти и големите ти очаквания дали нещата ще са равнопоставени? Ти отговаряш ли на съответния брой изисквания, които имаш или смяташ, че си специална и трябва да те приемат такава каквато си и да те обичат безусловно без да имат претенции? Виждаш ли как не стават нещата?

16.   Споделям казаното от 2., но с една поправка. Точно когато двама трептят с една и съща честота има любов, сплотеност, стабилност. Авторката и мъжа до нея и много други не трептят в една честота и се разминават и разочароват. Обичам жена си, но химията на влюбването бе към друга с която, обаче не бяхме на еднаква честота на вибрация и нямаше начин да се получи нещо с нея. Аз считам, че влюбването и любовта са различни неща и фази в осъзнаването на глобалния приоритет на човек да продължи рода си.

17.   Здравей, авторка Обръщам се и към номер 4-домошар съм, но като се стопли времето, отново ще си нося камерата по концерти и церемонии-в онези лисичарници не ходя, няма да им правя оборот я! А и съм на 36 вече, не съм на 15, че да ходя там! Всичко с времето си! Не че и преди съм ходил, де! По-добре да си взема влака, че да се разходя до някое близко село! От Варна съм, обичам концертите и церемониите, свързани с националните ни празници! Трябват ми само 2 лева за отиване и връщане! А и предпочитам да си гледам телевизия и да си слушам радио, а не вечерта да ходя в онези лисичарници, че и пари за такси да давам!