Споделена история от Любов и изневяра |
Загубих единствената, но още вярвам
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1235 пъти
Здравейте,
просто исках да споделя и излея душата си тук.
Загубих любовта на живота си. Знам, че е тривиална тема, знам, че съм един от многото, но аз вярвам, че ще дойде ден в който съдбата или невидимата ръка на Господ отново, ще ни събере.
Предистория. Случайно отидох на мястото, където се запознахме, случайно бях помолен да отида точно там, където беше тя.
Не случайно се влюбих в нея и тя в мен.
Нито аз, нито тя го искахме, но се случи.
Не бяхме виновни, нито обстоятелствата ни го позволяваха.
Аз тогава отстъпих за да не я разочаровам, бях неуверен в себе си.
Ако знаех, тогава щях да се боря със зъби и нокти.
После се сетих, но уви, направих голяма глупост, която се доразви в неочаквана за мен посока.
После сънувах три поредни сънища.
Първия беше, че е разочарована от мен и аз я разочаровах с глупавите си думи, които никога не са значели нещо за мен или са били истина, но в търсенето на истината, загубих любовта и ако преди съм мислел, че от истината по ценно нещо няма, сега вече знам, че ужасно съм грешал. Такъв човек бях просто, тя в него се влюби все пак.
Вторият ми сън беше, че тя е бременна от друг, но не иска.
И мисля, че и този се сбъдна, а аз само безпомощно заедно с глупавата истина мога да гледам отстрани и да страдам.
Третия беше, че години по късно ходя по една пътечка, а тя ми маха от кола и до там, какво става после не разбрах.
10-ти февруари усетих.
Ако все пак четеш това и се позна, знай, че не мисля, че той ще те направи щастлива и ще ти даде това което търсиш в живота си.
Прости ми, аз имам голяма вина за там където си сега и знай, че освен ако винаги съм бил просто побъркан, когато дойде този ден да те видя пак, нищо и никоИ няма да ни попречат да бъдем заедно. Прекалено много случайности на куп не са случайности.
Аз ще те чакам, ще бъда мъжът, който да те заслужава и саможертви ще направя, защото вярвам и вече уви късно знам.
Обичам те до гроб, друга няма!
П. С. Ти не знаеш, при мен колко против теб имаше, а аз предполагам, против мен колко при теб е имало.
Не съм онзи за когото ме мислиш сега.
Опитвах се да помогна на едно 12-год. момиче да не тръгне по пътя на проституцията и на един мошеник помогнах да живее, там имаше съд, прокуратура, полиция, лекари, юристи, отци, свидетели. На мошеник помогнах, а църква трябваше да построя, после търся помощ от горе, а помощ не давам, глупак съм.
Изтрил съм всичко, не трябваше да го копирам на първо място.
Само чрез мълчание, мога да ти покажа вече, колко те обичам.
|
