Не знам какво да правя с живота си
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 8668 пъти
Не знам от къде да започна. Щастлива майка съм на едно прекрасно малко дете и смело мога да кажа, че е най хубавото нещо в живота ми. Най хубавото и от брака който имам. Само това ми остана.. Преди 4 години се омъжих, бях лудо влюбена в съпруга си, направихме прекрасна сватба, малко по късно се появи и детенцето ни. Още от самото начало на връзката ни, чувах подмятания за съпруга ми, как не е стока, да бягам по далеч от него. Дори мои много близък роднина ме посъветва и ми каза, че имам глава на раменете и нека мисля докато е време. Само че любовта е сляпа са казали хората.

Съпруга ми е доста по голям от мен. Преди да забременея работих и от както съм завършила гимназия, не съм взимала и стотинка от родителите си. Просто съм такъв човек, не съм малка и смятах, че родителите ми не са ми длъжни до живот.

Да, обаче моя мъж, въпреки зрялостта си, не мисли точно така. Къде е работил, къде не, теглил кредити и пръскал парите от тях за охолен живот. Това преди да сключим брак. Мислех си.. сега ще има семейство, евентуално дете, ще му се промени мисленето. Аз работих до към 5-я месец от бременноста си и след това финансите опираха само до него. Криво ляво се оправяхме. Не сме си лишили детето от нищо. Докато не настъпи един момент в който аз разбирам, как моя хубавец е откраднал голяма сума пари от мои приятели. Естествено това не го разбирам лично от него а чак когато полицай дойде да го прибере от нас. Бях в шок. Не спях, не ядях, чудих се защо на мен се случва? Парите са били взети отдавна, а аз по никакъв начин не съм ги усетила. Имало е периоди в които примерно не сме имали пари за хляб или веро. Оправданието от негова страна беше "Заради вас с детето го направих". Какво е направил заради нас с детето, остава загадка за мен, поне една играчка да му беше купил. Парите са били пръснати за дрехи и прочие. От нерви се стопих. Казах си.. в добро и зло сме си обещали да сме заедно. Преглътнах го. Между впрочем само да спомена, че мъжа ми е адски труден характер, сприхав е, вечно недоволен все от нещо, единствения ден в който не сме се карали е бил деня на сватбата ни. Отношението му към мен понякога граничи с грубост. Търпях всичко.. и поведението му и постъпката с която ме засрами така. Не само мен а и родителите ми. Моето семейство можеше да бере срам заради неговата постъпка, но темата за това което е направил пред неговите родители беше табу. Защо сега сме щели да ги притесняваме, той много се бил разкаял и съжалявал, нека не разбирали. И тук казах добре. Слушах обещания как това което е направил никога няма да се повтори. Да.. не се повтори до следващия път. Не бяха пари, а предмети. И това преглътнах. И мълчах и страдах и си гледах детето. След като то направи годинка почнах работа и аз. Караниците ни се превърнаха в ежедневие. Нямах търпение да отида на работа, там ми беше единственото ми спокойстие. И тук нещата развиват съвсем различна насока..

Шефът ми е чужденец. Разведен е, с дете и в момента си има приятелка. В началото усещах как не сваля очи от мен.
Не ми правеше особено голямо впечатление. Да, наистина е страшно красив мъж, страшно ми допада, но никога сама не съм дала повод да ме гледа примерно по този начин и да флиртува така с мен. Той знае, че съм семейна, че имам дете, познава се със съпруга ми. Още от самото начало ме обсипваше с комплименти, държеше се адски мило. Това флиртуране и тези погледи продължиха около 6 месеца. Като в началото аз се правих на пълен непукист и въобще не го забелязвах.
С течение на времето, почнах да флиртувам и аз с него, да му мятам погледи. Не знам как се случи.. Защото може би давах всичко от себе си в къщи и никой не ме оценяваше, реално знаех, че вече не съм щастлива въобще с мъжа ми и шефа ми се оказа като спасителна сламка да избягам от реалността, да се почуствам и аз жена, да не мисля за проблеми.

След тези 6 месеца на индиректни свалки, една вечер се случи така, че правихме секс с него. Отдавна го исках и се глождех от мисли.. Как ще го направя, ще мога ли? Та аз ще изневеря на съпруга си.. Този за когото давах всичко, а той ме предаде толкова пъти. От тогава почти през ден се виждаме и се чувствам щастлива.. да! Трепет ми е на фона на всичко останало.

Постоянно мисля за него, за мен.. На рожденния си ден остави приятелката си и го прекара с мен. Понякога стоя и си мисля едни налудничеви мисли.. Представям си как сме заедно, как сме едно семейство. Та той се държи триста пъти по мило с мен от колкото собствения ми мъж. Триста пъти повече се интересува от мен. Видели, че съм нещо замислена, намусена.. веднага идва и пита как съм, как се чувствам има ли проблем.. Чудя се какво точно изпитва към мен? И дали изпитва нещо?

Много пъти е оставял приятелката си за да прекара времето си с мен. Ох, ще се побъркам. След поредната ни караница с мъжа ми, сериозно се замислям вече за развод. Единствената ми мисъл обаче е, че имаме дете, аз не искам то да расте с разведени родители. Една моя много близка приятелка ме посъветва и ми каза "Не си мислела преди, но помисли сега за себе си, детето ти без баща няма да остане, има хиляди деца израстнали с разведени родители" А и детето ни вече не е малко,
разбира и вижда как ние непрекъснато се караме. Не знам вече какво да правя. Моля ви приятели, искам да чуя мнението
ви

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 7 месеца hash: 9351805ff3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   От гилдията на моралистите имаш подкрепа. Носиш определено вина за несполучливия си брак, но любовта не е сляпа, а тъпа - така и не разбрах такива момичета - виждат говедото насреща си, но се бухват в помията, сляпо вярвайки, че от жабата ще направят принц. Както и да е, урокът е налице, детето ще е по-добре без баща или с нов, отколкото със сегашния. Само не са ясни отношенията на шефа ти с приятелката му - оставя я, за да е с теб, но не е скъсал с нея, а и не ти е казвал как вижда връзката ви - обецата на ухото от първия брак дано те е научила на предпазливост. Мечо Пух

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: adfe2a91b5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Шефът ти е играч! Внимавай!!!

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: f7459df6fd

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Разводът е добро решение, но трябва да го направиш заради себе си и детето, а не защото имаш надежди и мечтаеш за бъдеще със шефа. До колкото разбирам той има приятелка, а ти не си обсъждала сериозно нещата с него? Наистина той звичи като играч, но може просто да не знае как точно стоя нещата с теб и за това да продължава с връзката си... Погрижи се първо за себе си, оттърви се от този неуспешен и подтискащ брак и чак тогава мисли за нова, сериозна връзка.

 

...

горе^

преди: 13 години, 7 месеца hash: cfa320a17d

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

4.   Не съм сигурна дали шефът е подходящ за сериозна връзка, но и мъжът ти не е стока. Всъщност голяма част от хората са хмм помия, мислеща се за нещо специално. Ако имаш възможност, не се товари с този мъж! Сама ще ти е 100 пъти по-добре. Поне моят скромен опит е такъв. И ухажори има, много! И си щастлива и си гледаш детето, а не се притесняваш какви ще ги надроби боклука до теб. Боклука си е боклук и те влече надолу и теб и детето ти.

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 0fccc569f7

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Ох, аман от родители, които мислят, че ще направят добро на детето си, ако не се разведат... Дреме му на детето ти дали имате брак или не... То още не знае смисъла на този съюз... На детето ти му дреме дали му носите спокойствие и любов! А относно шефа ти- та той изневерява на приятелката си, лъже я, пренебрегва я! От къде знаеш, че в началото на тяхната връзка не е бил толкова внимателен с нея, както сега е с теб? Много е възможно, ако лапнеш въдицата, да се озовеш на мястото на сегашната му приятелка- да ти изневерява и да те лъже...

 

...