Споделена история от Любов и изневяра |
За любовта ми от пръв поглед
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 929 пъти
Любовта от пръв поглед съществува, но дали ще остане само пепел след разгорелия се внезапен огън зависи само от нас.
За съжаление съм на път да изгубя и последните въгленчета от тази любов, преди да разбера дали изобщо сме един за друг, но е факт, че тази любов трае вече 21 години. И като в сапунките сме на сезони.
Някога бяхме на по 23 видяхме се една вечер при моя приятелка, която му е роднина и.... искрата пламна-красиви чувства завладяха съзнанието ми, мислех за него, чувствах се отново красива и жива. Толкова беше мил и внимателен, че се чувствах като във филм от началото на двайсти век-имах най фантастичната първа среща, след която той дори не ме целуна.
Трябва да добаве, че по онова време бях разделена със съпруга си и имах детенце от него, на 2 годинки.
Решихме с моята любов от пръв поглед, да го наречем Алекс, да подам молба за развод, той да ми заеме пари за това и да можем свободно да сме заедно. Пазехме отношенията си в тайна, само семейството на леля му знаеше. До тук всичко добре, но съпруга ми реши, че си ме иска обратно, след като се е находил по други негови приятелки и няма да ми даде развод. И като се започнаха едни разправии, драми.... Накрая кротна и подписа по взаимно съгласие.
И дотук всичко добре, но Алекс е с турски произход и баща ми, а той беше много властен, се възпротиви на връзката ни по всякакъв начин.
Решихме да забавим темпото и да се виждаме отново тайно. Ходехме на безкрайни разходки тримата, сред природата, а когато детето ми беше на градина, аз се прокрадвах на работно място на Алекс и се отдавахме на кратки, но страстни мигове заедно.
Нещата вървяха прекрасно докато след грозна алкохолна свада с майка си бащата на детето ми решил да сложи край на живота си.
Разбира се аз бях обвинена за това от нея. Аз която осигурих дом и семейство на сина и, а той се чудеше с коя да се натиска и колко да изпие, но стига -за мъртвите или хубаво или нищо. Лошото е, че на погребението му тази жена ме кълна много лошо. Тогава не разбирах какво става, но девет месеца по късно баща ми почина, просто ей така изведнъж.
Нещата в живота ми се объркаха допуснах да се намеси бившия ми приятел, а той е чаровен, напорист дори нагъл. И като разбра, че съм с друг просто си направи кефа да ни раздели с Алекс. Аз глупачката се омотах в чара му, а Алекс не се бори за мен, думичка не каза, не каза че иска да е с мен -нищо. Просто се оттегли, остави ме да си троша главата с Нико и се отдаде на мъката си.
По късно с Нико заживяхме заедно, с Алекс подържахме отношения докато му върна парите, които заех за развода и ми се обаждаше по празници.
Нико отсъстваше през седмица за по три дни с обяснението, че се лекува в София.
След пет години при едно отсъствие на Нико аз се озовах отново в прегръдките на Алекс. Продължихме да се виждаме, когато Нико беше в София. Беше ми гузно, че той е в болница, а аз се забавлявам, но не спрях. Алекс казваше"Само кажи и слагам 1000 евро в джоба и с малкия отиваме някъде". Времето минаваше, но той не ни заведе никъде.
Един ден обаче се оказах бременна-"Ами сега от кого е???? "
Пуснах сметалото в действие и разбрах, че е от Нико, но съмнението е като червейчета-проби си път в съзнанието ми, с помоща на разместените от бременоста хормони.
Започнах да отбягвам Алекс, а той отново се скри в черупката си и не само, че не ме потърси, но и отиде да работи в чужбина.
Родих прекрасно четири килограмово бебче и си останах със съмненията -кой е бащата.
С годините приличаше на Нико, но тази очарователна трапчинка не беше нито от моя нито от неговия род. Алекс има прекрасна такава на същото място като детето ми.
Това беше мнооого объркващо.
Надя -бебето ми-много плачеше. Денонощно се занимавах с нея, с домакинството, другото ми дете ми помагаше много и така се справях, а Нико.... Той беше все така с галямо присъствие в живота ми, но започна да пие уж да свали напрежението от работата. Така се стигна до половин литър на ден и литър като имаме гости. Започна стабилно да ми посяга. Аз незнаех какво да правя-майка ми ми се присмиваше, срам ме беше да го изгоня/нали вече съм с един развод/
Беше се постарал да нямам приятелки-изобщо безизходица си мислех тогава
В един момент Вселената започна, всъщност е почнала отдавна, но аз като съм сляпа за това. Та Вселената ми пускаше СМСи, за да се усетя какви ги върши Нико. И... УЖАС-това дето съм го гледала само на филмите беше в моя живот-Нико водеше двойнствен живот. Болница в София-друг път-бившата ми с дете по малко от нашето.
Не вдигнах скандал, просто страдах тихо и исках само да поговорим, за да решим какво ще правим, но получих побой и заплаха, че ще се самоубие ако не се оженя за него. А малко преди това ми се закле в детето ни, че няма нито дете, нито друга.
Ожених се за него. Бях като декор на сватбата, а тои като крал. Никой дори не подозираше какво става. За всички той беше голямата работа, а аз невзрачната половинка.
Двайсет дни след неговите клетви Надя се разболя от автоимунно
заболяване и попаднахме срещу болницата, в която Нико уж ходеше.
Грижите край детето ме превзеха и всичко друго остана на заден план. За моя радост и общи усилия Надя стана по добре и аз си отдъхнах малко, тя вече беше на 5годинки.
Живота ми продължаваше да се върти около семейството ми, правех се, че всичко ми е наред.
Едно позвъняване на вратата промени живота ми-незнам дали ме обърка или допринесе за щастието ми. Беше роднината на Алекс. Каза, че се е върнал замалко от чужбина и иска да ме види. Първоначално отказах, но после дадох номера на телефона си. Викам си -кво пък ще се видим за малко и после всеки по пътя си. Да, ама не-той беше станал още по хубав, беше се установил добре в чужбина, но все още сам. Покани ме с децата на гости, а аз нищо не казах. Чувствах, че нямям право нищо да искам или вземам от него.
След мен е срещнал бившата си, тази преди мен. Тя му се радвала много, а на него колко му трябва и вече беле заедно, въпреки съветите и грижливите изказвания на близки и приятели той се събра с нея. И започнало едно харчене на парите събирани с години...
Та е красавица голяма, но обича и много парите.
След месец той се върна в чужбина сам, продължихме да се чуваме, говорехме дълго. Беше ни добре.
Аз събрах пари и заминах на екскурзия при него. Отседнахме в хотел, а после у тях. Ходихме навсякъде където поисках, правехме всичко, което ни харесваше.... Отново бяхме щастливи и влюбени. Беше красиво като в приказка, но само четири дни.
Отново решихме да се съберем, но той не смееше да се раздели с приятелката си, а съпругът ми си го изкара на децата.
Така продължихме няколко години -тайни срещи.
Той се раздели с приятелката си , но нещо пак не се получи да се съберем. Наложи се да взема важно решение-колкото и да ми беше трудно, напуснах живота му, за да не го обърквам и да намери половинка, с която да създаде семейство.
И това стана. Един ден след около година ме завладя странно чувство на страх и тревога. И въпреки че не бях чувала и виждала Алекс с месеци, усещах, че нещо лошо става с него. Много се
уплаших, но реших, че си измислям. Чувството обаче се засили. Реших да погледна във фейса и.... ето той вече беше женен. Сватбата е била в същия ден, в който аз усетих неприятното чувство. Странно, но той не изглеждаше щастлив. Изражението на лицето му казваше"Ето вече съм женен спрете вече да ме питате кога ще го направя"
Този път вече дадох воля на чувствата си и плаках, ревах виках и...
страдах мнооого страдах. И все пак бях доволна, че Алекс има това, което искаше, макар че въпросителните си останаха без отговор.
Минаха няколко месеца. Разбрах, че той живее в чужбина, а тя тук.
Много исках да я видя от близо. Знаех какво работи, но не знаех. Не ми беше фикс идея да я видя, но съдбата все пак ни срещне.
Един ден, с Нико както си оглеждахме тук -таме, за туй -онуй, той се изгуби за момент, говореше с една служителка. Доближиж се и.... това беше тя-съпругата на Алекс. Главата ми забуча, ушите ми запищяха, напрежението беше точно все едно ще ми се пръсне главата от напрежение. Имах чувството, че светът е спрял и Вселената ми покозва какво е изпитал Алекс, преди години, когато ме е видял с Нико. Справедливо мисля.
Та, тя бе много приятна жена, силно се надявах да го направи щастлив.
Следващите дни не се чувствах добре, колкото и да се стараех да забравя всичко. Много исках да видя Алекс само за малко, само да го видя. И... желанието ми се сбъдна. Без да му су обаждам или пиша, пристигнах в града, в който живее. Слязох от автобуса, събрах смелост и набрах номера му. След три набирания -не отговори.
Казах си, че трябва да се запътвам към хотела и в този момент той звънна. Когато чух гласа му застинах за секунда, после се опомних и му казах, че съм в града му. Първоначално той не повярва, после вълнението в гласа му беше неконтролируемо. Уговорихме си среща и затворих. Аз бях на седмото небе. После му звъннах, за да ми помогне да се настаня в хотела, а той ми каза, че ще остана при него. Много учудена го попитах как ще говори с жена си по скайп, все пак са женени, не искам да правя нищо против брака му, а той веднага направи сценарий, с който всички да са доволни.
След час вече бях на уговореното място за среща. Радостта правеше лицето ми още по свежо и младо, въпреки годините ми. Той дойде и... спонтанно се хвърлих в прегръдките му, а той ми отвърна с такава страст каквато не мислех, че още има между нас. След кратък миг, в който бяхме забравили къде сме се качихме на метрото и отидохме до магазина да купим храна. Той знаеше, че ям малко, но специална храна и не се поскъпи нито цент, за да ми е добре.
Когато отидохме у тях бях шокирана-всичко беше както преди, както го бях оставила. Преди време, когато за малко живяхме заедно бях създала своя атмосфера у тях. Превърнах това място в дом, който ухае на мен. Въпросителните продължаваха да се множат в главата ми, но ги оставих за друг път.
Приготвих вечеря, наляхме вино в любимите ми чаши/пихме в тях вино на брега на реката/И.. потънахме в разговори. Не се бяхме виждали повече от година и имахме много да си кажем. През цялото време си държахме ръцете, като влюбени, гледахме се като такива.
А после... се оставихме на телата ни да говорят вместо нас и изключихме разума. Няма такъв друг момент, забравихме за всичко и всички. Това е момент, който не се повтаря. Ние не бяхме спирали да се обичаме, само бяхме сложили чувствата си под тежък камък и сега го бутнахме.
Като се прибирах плаках почти през целия път. Не разбирах що за гавра на съдбата е това.
Като се правех луд секс с мъжа си представяйки си друг. Мислейки за Алекс лицето ми грееше. Имам снимки от тогава-уникални са -аз съм лицето на щастието.
Бях напълно объркана и имаше защо.
Няколко месеца по късно Алекс стана баща. Очаквах по голям ентусиазъм от него, но сигурно ще дойде с времето.
Година след това, съпругът ми подписа развод по взаимно съгласие, заради... просто го притиснах. Нещата са както преди с тази разлика, че ми е бшвш съпруг. Не сме казали на децата и не мисля да го правим, засега.
И като свободен човек си зададох много въпроси. Реших да не търся Алекс, а и той не ми пише. Много ми е криво, но... няма да го притискам. Щуро е, но помолих Вселената за отговори т. е. как да продължат отношенията ни с Алекс. И ето какво се случи
-тръгвах ме на някъде с Нико, той извика такси и пристигна таксито, колата, която караше Алекс и в която се любихме.
-На следващия ден отидохмие да обядваме в едно заведение и там беше жена му с детето. Съжалявам че ще го кажа, но той харесва друг тип жена, а детенцето им е много сладко. Почувствах се много объркана.
Всъщност продължавам да съм объркана, незнам как да тълкувам тези послания, въпреки че си ги поисках от Вселената.
Преди години останах с Нико, защото заплаши децата ми, заплаши и мен, а аз не можех да им го причиня. Те вече са големи и разбират, че между нас с Нико нещата не вървят.
Истината е, че обичам много Алекс, никога не съм спирала. Но знам че Нико ще ме преследва не, за да ме обича, а за да ми е гадно.
Засега се справям, но годините си летят, децата ще си хванат пътя, а аз-все още ли ще съм онова нерешително момиченце или ще се превърна, най-после, в уверена жена.
П. П. Няма да редактирам, така че мола за разбиране ако имам грешки
Благодаря
|
