За двама ни :)
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 742 пъти
... и през годините разбрах есенцията... на тази красива думичка "обичам", научих се да обръщам внимание на другия, забравих за несъвършенствата си, напълно готова да опитам от сладостта му, напълно готова да се насладя на това, което е... Той, моят обичан и любим - онзи, с когото не познавах липса, самота.
Имаше дни, в които се поглеждах в огледалото и виждах него... Толкова се обичаме... Толкова е навътре в мен. Все още... Дори след като си отиде от този свят неочаквано, изведнъж, все повече го виждам в погледа си, в начина, по който съм направена...
Част сме от един свят и никога не ни беше страх да мечтаем, колкото и наивно да беше, споделяхме го. Толкова добре го познавах... Винаги където и да беше аз знаех какво прави... какво чувства...
Защо ме остави сам самичка в този студен свят? Защо е такава съдбата ми? Да бродя като сянка, да съществувам скрита зад собствената си форма от увереност и усмивки?
Помощ... Поглеждам телефона си и нямам на кого да звънна... Всички вървят забързано нанякъде и не искат да спрат. Търся топлина някъде другаде дори и да знам, че няма да я откирия.
И тишината е толкова силна... Кънти всекидневно в ума ми и напомня с всяка изминала минута за тази мъртва самота, за насилствената раздяла, на която съм подложена.
Сега осъзнавам напълно каква рядкост е да откриеш човечност вместо глупава наивност, празни обещания и проста полза от статиста пред себе си.
Онова, от което имам нужда е толкова рядко... Онова чистото, преосмисленото зад думите и действията... Пак повтарям... "осмисленото"... "смисленото"
... Ще имам ли смисъл според вас някога отново? На почти 20 години съм, стабилна... здрава, действаща и силна. Страх ме е че колкото и да пътувам няма да открия някой, който да ме впечатли... А искам да бъда впечатлена и заради и въпреки тази мисъл обещах че ще живея и за двама ни. Обещах си да се радвам, да работя, да уча, да се усмихвам и за двама ни. Дори и да не ме вижда... имам амбицията да светя двойно. За нас...
Ще бъда ли... Кажете ми, скъпи непознати читатели? Нали няма да увехна преди някой да се е порадвал на цветовете ми...

-30. 04. 2019г. (00:37)