Не знам ще мога ли да го преживея
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1312 пъти
Здравейте бях писал на скоро тука но душата ми не намира покой каквото и да сторя, записах си час на психолог и така нататък та да си дойда на думата. Пиша за момичето което рсзби живота ми сърцето ми, и ме накара да потъна до такива, тъмни предели на душата си че никога не съм мислил че, ще опозная сънувам я всеки ден мисля я всяка секунда имаше ме, но май аз не съм я имал. Днес ще дойде за багажа си въпреки всичко което е сторила искам пак да а, прибера да си живеем заедно не си представям живота без нея, не виждсм смисъл да съществувам аз спрях да съществувам, беше бременна и хвърли бебчето и тайно се надявам всичко да е лъжа, всичко да е един фарс или един лош сън. Момичето е с лоша слава имс много лоши приятели, не ме е страх от никого бяхме мъж и жена до скоро мамка му, не трябваше да си търси такива причини знам че съм слаб, и мъжете обичаме и страдаме. Татковците същщо страдат за убитите бебета та онова създание заслужаваше живот умолявах я да го роди само, аз щях да го изгледам не я виня нито плюя, била е много лош човек и не е имала морални ценности, но въпреки всичко изгарям за нея, за гласът и ръцете и, очите и преди нея не знаех какво е да бъдеш с толкова гадно и лошо момиче, не я исках защото исках да се, самозапазя като е била на 14 се е принудила да проституира от своя глава, отделно селото където живее е известна и е спала, с супер много хора днес стават точно 11 дни от както не съм сложил залък в устата си...
Знам че ще намери щастието другаде предадох си принципите, останах без приятели не мога да се позная, също ми е изневерявала много всичко съм потъпкал за да бъда с нея, и на работа не мога да отивам поради причината тази моя депресия, остави ме под предтекст че ми беше писала някаква там дето не познавам. Тайно крия надежда че ще се върне някога но няма смисъл да се самозалъгвам чуствам се нищожество защото тя ме остави мрази ме, не мога да я плюя искам само любов да и дам и всичко което имам въпреки че нямам много. Виждам я на всякъде чувам гласът и чуствам ръцете и, проклинам деня в който ме остави проклинам денят в който я срещнах не знам що да сторя, днес ще дойдат техните за багажа и също ще ми върне годежния пръстен, телефона не желая да върне нищо а да св върне тя самата но уви тя няма да го направи. Тотално не виждам смисъл към живота си.... желая ви лек ден и до скоро споделяне хехе :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 1 месец hash: 4f55d50521

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Защо ти липсва тази зла жена? И да се върне при теб, ще минеш наново през същия ад, само че този път ще си загубил доста годинки, нерви, пари и енергия по някой, който ти забива нож направо в сърцето.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 3322ccbde2

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   И аз се сблъсках с един кофти човек, когото много обичах, но вече мога единствено да мразя. Усещам, че след омразата ще дойде безразличие, а любовта остана минало. А тя може и да бъде с друг, но няма да е щастлива. Такива хора никога не са щастливи, все нещо не им е наред. Дерзай, че си се отървал, продължи напред и не си хаби живота по такива хора.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 09594d4ebe

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Знам как се чувстваш, защото всички тези страдания ги преживях с бившия с когото бях почти 10 години, от 15 годишна тръгнах с него. И аз бях така като ме заряза, плаках, не ядях, не спях, нищо не правех. Дори от леглото не ставах, завесите на стаята не дърпах сутрин. За нищо нямах желание, едва не си провалих учебната година, можех и работата си да загубя. Щях и на живота си да посегна, в нищо не виждах смисъл. Накрая не издържах и отидох на психиатър. Този човек буквално ми спаси живота, защото ако не ме беше видял и не ми беше предписал лекарства, на следващия ден щях да се самоубия, така бях решила. Е, започнах да си пия хапчетата, почувствах се по-малко зле, след няколко месеца се почувствах дори по-добре. Продължих с обучението и работата, през лятото пътувах из Европа... Само да ти кажа че бившия се върна, след дълго умуване от моя страна се събрахме, но вече нищо не беше както преди. Толкова ме накара тогава да страдам, че вече дори и да исках, не можех да го обичам по същия начин. Най-обидно ми беше че цялата тая драма не беше породена от нещо сериозно като изневяря, а от битови глупости и недоразумения с майка му. Та в крайма сметка прпдължихме известно време заедно, но това вълшебно чувство на любов се беше изпарило. След време се и разделихме. Посше аз се влюбих отново. Какво искам да ти кажа с това? Ами че от всяка дупка има излизане, само трябва да има желание и много воля от твоя страна. Аз нямам право да съдя останалите хора, никой не е перфектен и всеки си има проблеми и мъки, понякога постъпва неморално и наранява близките си. Все пак си помисли какво добро ще ти донесе да бъдеш с човек който ти изневерява редовно. Мисли трезво, какво би ти донесла тя? Повече щастие или повече мъки? Еднакво от двете? Помисли си и вземи решение. Знам че когато човек обича е склонен да прощава всичко. Но не бива да бъдеш глупак. Ако мислиш че има надежда тя да се промени, опитай се да говориш с нея. Желая ти успех, каквото и решение да вземеш. И не забравяй че първо трябва да обичаш себе си, достойнството си, и чак тогава ще можеш да дадеш пълноценна любов на друг човек.

 

...

горе^

преди: 6 години, 1 месец hash: 7536e8e78d

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Браточка, когато Тя ме заряза ми побеля косата, кръвното ми беше 240/120, психологическото състояние... смятам ясно ти е. Но минава. При мен за 2 години. Просто една сутрин се събудих и любовта си беше отишла. И беше толкова хубаво. Това беше преди 30 години. Оттогава се влюбвах още 3 пъти, но с нормална, човешка любов, не с тази лудост, която беше първия път. Преди 10 години намерих истинската, досега съм с нея и с нея - докато смъртта ни раздели.

 

...