Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   направи си таен профил във фейсбук или там където сте си писали в началото или в сайт за клипчета или някъде в скайп или и трите. Може да има нужда от теб и затова да я търсиш и ти, но да я е страх да те потърси. Потърси я пак като непознат но приятел да й бъдеш. Не се показвай и научи какво става с нея. Не й показвай снимки. Не се прави на жена обаче. Просто потърси контакт и си попишете тайно. Не я мисли новата ти приятелка, а търси това което обичаш, човече. Един път се живее. Съжалявам за толкова директното изказване. Давай смело без страхове. Може би тя се нуждае сйщо от теб.

8.   Ами това си е ужас. Тези чувства. Това е ад. Ад, наказание, поне за мен. Аз например няма да тровя други хора, ако не мога да спра да мисля за човек. Но пък това е живота, трябва да се справят хората, без значение с психолог или без. Предполагам имаш работа, занимания и други интереси. Ако човек няма работа, става още по-зле, в пъти по-зле, защото като няма какво да прави - той още повече започва да мисли за тази бивша. Не мога да си обясня защо сме такива и защо е всичко това, като в крайна сметка организма би трябвало само да отхвърли този образ, когато той вече няма да влиза в живота ти. Той само ти вреди.

9.   Разбирам те по-добре, отколкото ми се иска. Всъщност, разбирам те толкова добре, че искам да ти се скарам, защото можеше аз да напиша твоите редове и тази мисъл ме вбесява. И аз си нося същия драматизъм, но не го показвам публично (нищо, че тук сме анонимни).
Сега всички стихове, любовни романи и музикални балади ти се струват много смислени, само че недостатъчно силни и ясни за чувствата, които са вътре в теб.
Става ми малко жал за теб, както казах, можеше аз да напиша редовете ти. Понеже ти поиска да разкажем за своята любов и защото наистина не искам да те разпънат на кръст и да те обявят за единствен ненормалник в сайта, ще ти кажа не историята си, но чувствата си. Хайде и двамата да сме умопобъркани. Не мога да знам, че тук съществува индивид подобен на мен и да го оставя да е драматичен сам.
Изпитах най-силната любов, а бях малка. Всъщност, бях дете. Тогава не вярвах, че това наистина е любов. Отричах чувствата си и не говорих за тях пред близките си. Беше една малка, мръсна тайна. Не наистина тайна, но определено тема табу. В онзи период бях станала много продуктивна, всички виждаха промяната в мен и на ден по няколко пъти чувах, че сигурно съм много, много влюбена. Хора, аз бях повече от влюбена. Не съм употребявала наркотици, но сигурно е нещо такова. Очите ми се бяха променили толкова, че и сама го виждах в огледалото. Аз греех, движих се по улиците като едно малко слънце. Така се чувствах, така ми казваха, че изглеждам. Не бях просто щастлива, бях хлапашки щастлива. Този (да, ще му викам този) човек ме накара да извадя най-доброто от себе си на показ. С години нямах спирачки, а газта ми беше натисната до дъно. Нищо чудно, че се разбих с бясна скорост в стена. С него се познавахме отлично от ден първи. Побърквахме се взаимно във всеки смисъл на думата. Никога не сме имали идеалните отношения от екрана. Ние се карахме за "здравей! ", само където и на двамата това ни харесваше. Споменах ли, че бяхме на крехка възраст... само да напомня. Предизвиквахме се ежедневно. Той ме караше да надскачам себе си. Даваше ми цел и посока. Превърна се в моя муза. Превърна мен в боец и победител. Накара ме да обикна адреналина, да спра да се страхувам от каквото и да е било, да стана смела и отворена към света. Събуди един звяр в мен, за който дори не подозирах. Никой не беше в състояние да ме нарани, освен той. Нараняваше ме, аз също го наранявах, но и двамата се хранихме от тези чувства. Бих казала, че той ме познаваше по-добре, отколкото майка ми ме познава. Не ни бяха нужни думи, ние се познавахме отлично от ден първи. Действахме си като искра и бензин. Заедно бяхме взривоопасни. Ако в една нормална двойка има баланс, при нас нямаше дори прости граници. Каква ти хармония!? Ние бяхме Нирвана и това няма общо с разума. Вечно играехме на игри, което днес ми се струва инфантилно и смешно. С друг човек не бих играла, наистина не си падам по това, но той ме прави различна. Ние се гонихме. Обичам те- не те обичам, Иди си- ела си, Мразя те- не си тръгвай. Мразех го, ама от дъното на душата си. Не личността му, а това, че беше като корен на дълголетно дърво в мен. Мразех, че не можех да спра да го обичам. Никога не съм го харесвала като човек. Той е нещо странно и различно от всичко, което познавам. Ние едновременно си приличаме и сме крайно различни. Приличаме си така, че да се разбираме без думи. Различни сме толкова, че все да си разширяваме мирогледа заедно. Дразнеше ме, че е като мен. Дразнеше ме, че не е точно като мен. И не ми пукаше, защото си го носих в сърцето... нося го в сърцето си. Може да е всякакъв, но никой няма право да му лепи имена. Вбесявах се от идеята, че има хора, които не виждат колко е страхотен. Още се вбесявам от идеята, че той е неразбран. Ядосвам се, че другите му близки го ограничават и го спират да прави глупости. Тази след мен го балансираше. Благодарна съм ѝ, защото знам, че ще го опази жив и здрав, но я ненавиждам, че го сложи в клетка. Иронията е, че той мисли същите неща за нея. Тя е по-нежна от мен, по-мила от мен, по-спокойна от мен. Тя не се кара, не го предизвиква. Тези неща я правят по-добрият избор за него. Казвал ми е, че му липсва да се караме. Колкото и нелепо да звучи, липсва ми да се карам с този човек. Липсва ми да изпитвам всичко, което изпитвах тогава. Нося го в себе си и до днес. Винаги ще го обичам. Трябва да отстранят хирургически усещането, че неговото сърце бие до моето в гърдите ми. Тя е добра, може да го помоли да спре да кара бързо и той ще спре. Аз никога нямаше да го помоля. Ако ще умираме, да умираме заедно. Знаех, че ще си прави глупостите сам, предпочитах да съм там. Мисля, че докато е с нея, не би направил нито една глупост дори сам. Никога не съм мразила новата му приятелка, напротив, много я уважавам и направо искам да я разцелувам. Тя стори нещо, за което аз нямах сила. Събра го, укроти го. Нямам против, че е щастлив с нея, защото, ами, щастлив е. Нямам против, че тя дойде след мен. Радвам се, че е тя. Мисля, че имах възможност да си го върна. Ние си писахме последно преди около 3-4 години, тогава връзката му беше млада и той още се бореше тихо със звероукротителя си. Не исках да го връщам при себе си. Почувствах, че той ще е по-добре с нея. Ако аз бях бензин, тя е вода. На него му трябва мир и тя ще му го даде. Мисля, че тогава му дадох благословия да продължи напред и май тогава и той ми даде. Казахме си много неща. Например, че ако дадеш част от сърцето си на някого, няма вариант да си я върнеш, нито да я използваш за друг човек. Точно тези думи са моя мантра от 4 години. Втори път няма да обичам така и втори път няма да страдам така. Това с любовта е гадно, ама това с болката е страхотно. Била съм с други след него. Случи се естествено. Първата ми любов си остава погребана в спомен, усещам я като далечен сън и само така успях да продължа напред. Намерих втора любов. Не по-малко красива, но много по-уравновесена. Загубих и нея. Боли, но не и наполовина толкова, колкото болеше първия път. Първата ми любов и всичко свързано с нея е константа. Достатъчно е само да се сетя и избива всяко друго чувство в мен. По време на следващата си връзка бях забравила, но след раздялата се сетих. Дойде ми малко ретроспективно. Първата ми любов ми действа като посока и спасителен пояс. Преди живях с идеята, че ще вдигнем къща, ще гледаме 1-2 хъскита и ще се караме, че работата му е свързана с пътувания. След него живея в чест на мечтите, надеждите и любовта. Когато ми е много трудно, чувствам се зле и не мога да се съвзема, изневиделица се сещам за него. Знам какво би ми казал и си го казвам сама. Така се справям с проблемите си. Когато се скарам с някого, също се сещам за онзи човек. Той ми каза директно всичко лошо в мен и всичко добро. Живея с думите му, научи ме на много. Даде ми все нематериални неща, които винаги ще са ми в помощ. Накара ме да порасна преждевременно и с толкова ценни уроци. Мога да плача от благодарност в момента.
Преди 4 години имах избор дали да страдам, или да бъда благодарна и аз избрах благодарността. Не съм се борила с чувствата си, оставих ги да си живеят в мен. Те нямат гласът, който имаха някога. Винаги ще са от значение, но никога отново няма да ги пусна на повърхността. Аз се контролирам, контролирам ги. Казах си, че ако наистина ни е писано, то все някога ще се намерим. Представяла съм си, че ще го среща в малко кафене в Германия. Защото не искам да стъпвам в Германия, защото там надали ще намеря закътано кафене... защото той не би седнал в кафене. Но, нали сме ние, трябва да е на най-малко вероятното място. Вярвам, че беше съдба да се срещнем и да се научим на това-онова. Вярвам, че ако е съдба да умрем заедно, все някак ще стигнем дотам. Научих се да не мисля за него. Понякога го сънувам, Авторе. Различни ситуации, но все ми казва нещо смислено и истинско. Не сънувам паралелна вселена, сънувам приятел. Преди всичко, той ми беше приятел, защото ме познаваше отлично и ме приемаше с всичко лошо в мен. Ако се мислиш за луд, не си. Обичал си и мисля, че разбирам как си обичал. Просто ти е време да оставиш тази любов зад гърба си. Нека чувството си живее с теб, нека ти бъде урок и пример. Както решиш, но приеми, че не е твое бъдеще. Ако трябва да мисля за моята любов, то тя ще продължава да расте с всяка минута и никога няма да бъда с друг човек. Не мога да си пропусна целия живот заради миналото. Да ти кажа, никога не искам да срещам човекът, за когото изписах цял роман преди малко. Ако го видя, години ще се срутят за секунди. Добре ми е да го няма. Появи ли се, край, още няколко години няма да съм способна дори да се загледам по някого. Някога с него си дадохме свобода... не се разделихме, дадохме си свобода да живеем нормално. Един с друг нямаше как да живеем нормално, просто си действаме ненормално. Бяхме токсични, взривоопасни, ужасни... опияняващо е, но не е правилно. С него можем единствено да се храним в пластмасови чинии, щото стъклените ще са счупени, да отгледаме психопати, защото нормални деца не можем да направим, да пътуваме непрестанно, щото заедно не сме кротки и улегнали, да гледаме хъскита, защото са малко като вълци... с него можем да построим къща, за да сме и двамата доволни от имота. Обичаме се идеално, проблемът е, че никога не сме изпитвали само обич. Ние взехме цялата палитра от възможни чувства и потънахме. Още чувствам всичко, още го нося в себе си, но вече не го избирам всяка сутрин. Събуждам се и избирам да не съм до онзи човек, да се запознавам с други, да излизам, да работя... да имам скучен живот, за да може той да е спокоен, жив и здрав. Понеже новата му приятелка ще го опази жив, спокоен и здрав, а аз ще го съсипя и объркам само с присъствието си. Щом една връзка е приключила, то е за добро. Запомни го и продължи напред.

10.   Никога, никога не започвайте връзки със свестни хора, ако не сте преодоляли дефицитите си, в това число и чувствата към бившите. Не е честно, със сигурност новите "партньори" се чувстват като заместители. Никой няма нужда от емоционално счупен човек, който се левкува с нас.
Но, провокирана от тази тема и от разговори с приятели, имам въпрос към мъжете-вярно ли е, че онази любов, голямата, идва само веднъж при вас?

11.   Кажи ѝ всичко това които си написал. Веднъж се живее и трябва да си с човек който обичаш.

12.   Драмата и историята - окей. Когато, обаче прочетох "преудолея", "пропатувал" и други подобни... напълно подкрепям момичето в избора си да не бъде с автора.

13.   За да я мислиш, сънуваш и т.н. значи, че има нещо незавършено. Не си затворил страничката, авторе. Или е останало нещо недоичказано, нечо недовършено, за това и подсъзнанието се занимава с това. А може и ти сам да си втълпяваш, че ще я сънуваш като чуеш името на въпросната дама.. Може би си повтаряш, край, ще я сънувам и ето, сънуваш я.

Ако има нещо недовършено, не започвай нещо ново, не хаби времето на човека до теб, ако не го обичаш наистина. Губиш само нейното и твоето време...

Лола

14.   Тук пишат най-вече жени. Мъжете сами си решават проблемите. Случва се да получиш коментар и от мъже, но доколкото виждам ти дават авторитетни съвети да си отрежеш топките и да слухтиш анонимно живота на горкото момиче! Всичко отдавна за нея е свършило и това, че сънуваш неуспехите си е кошмар, който явно искаш да изживееш и на живо! Със сигурност щастието не се сънува, а живее! Липсата на топки помага само ако ще ти правят масажи на простатата!

15.   Никога не започвай връзка или спи с друг човек преди да си прежалил предния. Да, може да имаш нужда от секс, може някоя да ти харесва, но дали ще може да я обичаш? Особено, ако някъде в главата ти е още бившата, и не я намираш за привлекателна? Да не се получи, че тази новата е просто ей така, за да не си сам и да имаш секс, а реално да искаш предната. И новата ти връзка да се провали, защото си емоционално неподготвен за нея. Сексът е едно, нови чувства съвсем друго. Случвало ми се бивши веднага да се втурнат в други връзки, и после да ме търсят, казвайки ми, че още съм тръпка. Е, кому е нужно това? Да прецакаш нов човек, защото си егоист и искаш секс. Да лъжеш себе си и новия, че е голямата любов. Аз винаги съм си давала време да се отърся, колкото е необходимо. Сексът не ми е бил приоритет. В нова връзка се влиза с чисто сърце, и когато предния не те привлича вече.

16.   Пет години? Забрави! Щом сте се разделили, значи си някой който вече не я вълнува и не си и голямата любов. Стой там където те понасят и не рови, защото от два стола, накрая ще си натъртиш задника като се изтърсиш на земята. Жените не са прости и истински е този който стои до тях, а не този които се сеща че съществуват, когато му се явят в съня!

18.   Ще пиша точно, кратко и ясно. Тук съм защото имах сън, който ме разклати за часове.
"Елексира" ти авторе, е не психолог а психиатър, който да ти изпише антидепресанти, които от личен дългогодишен опит гарантирам, че няма да ти позволят никога да изпиташ любонва мъка или терзания по отминала такава, но всичко се завръща щом ги спреш.

19.   Това е толкова нечестно спрямо другите ти партньорки! Толкова е аморално... Хората не са ти някакви изтривалки, които да залъгваш, нараняваш, счупваш и за да използваш, за да преживееш нея, "великата богиня" и голямата ти любов... Тези, на които губиш времето и ги използваш като изтривалки, някъде другаде може да са голямата любов и причина за сънища и силни чувства ТЕ!

21.   Чудя се как е възможно мъж да обича толкова много една жена и да остане пасивен и примирен.
Разделих се с мъж, с който бяхме лудо влюбени, заради подобни отношения, но не можех да го забравя, сънувах го постоянно година и половина, и точно, когато сънищата станаха твърде реални, го срещнах случайно и всичко между нас пламна отново. Някои се сбъднаха с поразителна точност, все едно бях прочела мислите му.
Женени сме вече от 20 години.
Не всички бивши остават бивши.
Някои са твоята съдба
Вместо да изживяваш драми, действай!
Мисля, че я сънуваш, защото тя също те сънува.
Не губи време, направи нещо!

22.   Авторе, защо се разделихте? Кой кого остави? Бяха ли чувствата ви еднакво силни или това беше едностранна любов? Това са важни детайли, които си пропуснал и от които зависят евентуалните съвети на анонимните психолози ;) Говориш за Нея сякаш не знаеш къде е или сякаш си е заминала от този свят.
Аз чух за любовна история, в която жената оставила приятеля си и се омъжила за друг. Бил с разбито сърце…любовта на живота му, но си облизал раните и си намерил свястно момиче, което да търпи всичките му чудатости и да му дари дете. След повече от 20г първата му голяма любов го издирила в социалните мрежи и започнала да му пише. Вече живеели в различни държави, всеки с дългогодишен брак и семейство, но събудили искрата виртуално, докато в един момент жената се разболяла, спряла да отговаря на съобщенията му и от общ познат той разбрал, че е починала внезапно. Така разбила сърцето му за втори път, но този път без да го иска…

Обратно към теб и твоята любима, ако чувствата ви са били взаимни, потърси я! Сънищата не са случайни. Аз вярвам в тези знаци. Както казва #7, може и тя да има нужда от теб, но да не смее да те потърси.

23.   Авторе, защо се разделихте? Кой кого остави? Бяха ли чувствата ви еднакво силни или това беше едностранна любов? Това са важни детайли, които си пропуснал и от които зависят евентуалните съвети на анонимните психолози ;) Говориш за Нея сякаш не знаеш къде е или сякаш си е заминала от този свят.
Аз чух за любовна история, в която жената оставила приятеля си и се омъжила за друг. Бил с разбито сърце…любовта на живота му, но си облизал раните и си намерил свястно момиче, което да търпи всичките му чудатости и да му дари дете. След повече от 20г първата му голяма любов го издирила в социалните мрежи и започнала да му пише. Вече живеели в различни държави, всеки с дългогодишен брак и семейство, но събудили искрата виртуално, докато в един момент жената се разболяла, спряла да отговаря на съобщенията му и от общ познат той разбрал, че е починала внезапно. Така разбила сърцето му за втори път, но този път без да го иска…

Обратно към теб и твоята любима, ако чувствата ви са били взаимни, потърси я! Сънищата не са случайни. Аз вярвам в тези знаци. Както казва #7, може и тя да има нужда от теб, но да не смее да те потърси.

25.   Човече съчувствам ти и те разбирам напълно дано се оправиш! Не го пожелавам на никой това си е голямо наказание.Всеки ден борба да забравиш, всеки ден тъга, питаш се ами ако беше станало така, ами ако ако бях направил това вместо онова... ужас е! И най-лошото е, че няма с кой да споделиш приятели, роднини никой не те разбира или всички са уморени да слушат мъката ти! Всеки ти казва Е кво толкова, ще си намериш друга и ще забравиш! Разкарват те един вид да не се занимават защото не е на техен гръб но когато минат години и ти още си в тая гнусна кал? Незнам дано се оправим по някакъв начин.

26.   И аз съм така авторе, няма ден, в който да не мисля за него. Какво ли не анализирах, разкостих в ума си връзката ни, ту обвинявам себе си, че съм сбъркла, че влезнах в нея за втори път, ту го мразя и обичам едновременно. Ние имахме с него на два пъти в живота ни отношения през интервал от десетина години и двата пъти завърши с раздяла и този път дано да е завинаги. И двата пъти аз се принуждавах да го оставя, обичайки го до болка. Какво ли не ми минава през главата, от това, че той никога не ме е обичал и аз съм била много наивна, до това, че все пак не може да е било илюзия.. никога явно няма да разбера какво бях аз за него, въпреки че ми казваше, че ме обича. Дадох си сметка и всеки ден се опитвам да си го втълпя, че нас явно животът не ни срещаше за да ни събира, а за да научим нещо за себе си един чрез друг, някакъв урок. Толкова много ми се иска да мога да се освободя от тази тежест, като карма е. Най-вече се страхувам, че с това чувство ще живея цял живот, не мога да споделя на никого, нито някой ще ме разбере, нито ще помогне.. явно имам да отработвам нещо в себе си, дано се освободя някой ден. Не знам при теб каква е била причината да се разделите, може ако нещо е останало неясно между вас, да не си успял да затвориш страницата. Пожелавам ти да го преодолееш, само не стой с друг човек до себе си, ако не можеш да се пребориш с това, няма да се чувстваш щастлив, а и жената до теб също.