Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   жените са втория пол и трябва да направят всичко възможно да се харесат на един мъж или ще се оплакват после защо не ги търси и не ги искат за секс.

8.   Жените трябва да са по-настоятелни, така е на запад! Мъжа показва интерес и вече е до жената да поддържа този интерес. Ти се двоумиш, колебаеш и не искаш да се разкриваш, ами като те е страх от мечки не ходи в гората!

9.   Ще ти развия една възможност, която няма да ти хареса, но ми се струва най-вероятна. Не знам какво определяш ти като сериозни разговори, но ако обсъждате само повърхностни неща, които не те интересуват теб, червен флаг. За 2 месеца 5 срещи са среща веднъж на 2 седмици, червен флаг. Разговорите се въртят само около него, червен флаг. Не те е потърсил след първата ви целувка, чака нещата да се уталожат, червен флаг. Мила, той просто убива време с теб. На френдзона ми прилича това и чак се чудя на фона на останалите показатели как има целувка, защото не се връзва. Не се самонавивай на този. И, ако наистина търсиш нещо сериозно трябва да ти е окей да се разкриваш. Иначе подвеждаш и привличаш грешен тип мъже или отношения. И още нещо. Нещо, което жените често забравяме. Това, че един мъж не те иска, не изтрива всички, които те искат. Не означава, че ти има нещо.

10.   Защото темата е зададена като въпрос кой трябва да е по-настоятелен, ще ви разкажа как навремето прелъстих съпруга си. Значи! И двамата бяхме разведени. Запознахме се покрай нескончаемите ремонти на вилата ми, той се занимаваше с електрическата инсталация и прочее неща по осветление, отопление и т. н. Отношенията ни бяха напълно делови: идва, свършва работата, плащам му и си тръгва. Да, обаче веднъж ме свари да копая дупки за рози покрай оградата. Докато дойдат другите майстори имаше време и реши да ме отмени. Справи се за няма и половин час, а на мен щеше да ми отнеме поне ден. Е, почувствах се задължена към този любезен човек, така че когато се обади да пием по кафе нямах очи да му откажа и го поканих. Той дойде с нова... лопата. Да. Не с букет, а с лопата, като каза, че докато ми е помагал, е видял, че лопатата ми нищо не струва и ми носи по-удобна. Така започнахме често да се виждаме на по кафе и приказка. И нищо друго! Изпиваме си чашките, той става, пожелава ми приятна вечер и си тръгва. Това продължи месеци. Някъде по средата на този период започнах да се питам този мъж какво всъщност иска от мен. Не че съм очаквала флирт, но взех да подозирам, че става дума точно за това. Не бях сигурна обаче, защото разговорите ни все се въртяха около някакви неутрални теми, благодарение на които обаче, го опознах като интересен събеседник, добър човек, а и сляпа да бях, пак щях да видя колко красив мъж е. И така, един ден господинът отново пристига с обичайната кутия бонбони на кафе. Вече общувахме по-свободно и той се оплака, че чувства кръста си схванат. Веднага му донесох възглавница да се облегне, но в следващия момент напълно спонтанно и без каквито и да било задни мисли казах: "Всъщност, искаш ли да те разтрия там, където те боли? " "Не - каза той, - моля те, не искам да те притеснявам... " Но в същия миг се усети, моментално хвана шанса за ушите и рече: "Но ако не ти е проблем, може пък това да ми помогне". Така го положих по корем на дивана и започнах да разтривам групите мускули, които се захващат за гръбнака (учила съм пластична анатомия в Художествената гимназия). Така се разтривахме десетина минути, докато той не свали тениската си, за да имам по-добър контакт с кожата. И... останалото е история... Такова вълнение от първа нощ с мъж през живота си не бях изпитвала! Тази разтърсваща емоция ще я помня и в гроба! След половин година вече живеехме заедно. Същата тръпка, между другото, изпитвам и до днес. Да - вече е загубила чара на неочакваното, но пък е още по-хубава, заради спокойствието от сигурността. Спомняме си на шега начина, по който го "прелъстих" тогава и той твърди, че ако не съм го направила в точния момент, е щял да се откаже, защото вече е бил убеден, че или не схващам желанията и намеренията му, или просто не проявявам интерес към тях. Но ето на - направих първата крачка и днес имам прекрасен съпруг, с когото съм щастлива всеки ден и всеки миг. Той пък, горкият, се бил влюбил още когато засаждахме розите. За протокола: тогава бях по нечовешки кален анцуг, рошава, с изгорял нос, съдрани маратонки и избелял потник.