Споделена история от Любов и изневяра |
Аз ли съм „лошата
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1011 пъти
Здравейте. Пише ви едно 19-годишно момиче, което вече няма абсолютно никаква представа към кого да се обърне.
От 2 месеца и няколко седмици съм във връзка с едно момче – в началото изглеждаше много мил, уравновесен и добронамерен. Полагаше усилия, за да бъде с мен. Всякакви комплименти ежедневно. Но... след като се събрахме всичко сякаш се промени – аз започнах да съм „водеща“ във връзката, започнах ежедневно да ходя до неговия квартал, за да се видим, като това с градски транспорт (тъй като не притежавам автомобил) отнема 40 минути. Казваше, че няма време да организираме срещи на централно място или в близост до моя дом (което всъщност би ме улеснило), затова и аз трябваше да пътувам, за да се виждаме. Говорихме относно това, а той просто се оправда, че е заради заетост, изпити, нямал време (може би за вас това са типичните червени флагове). Почувствах се доста неудобно, честно казано. Дори собствените ми родители (сами забелязали, забележете и вие, какво се случва) споделиха, че смятат за странно това явление и трябва да имам достойнство, да не тичам подир него (а те са го виждали; смятат, че е нормален и първоначално подкрепиха взаимоотношенията ни).
Започна и да си позволява саркастични коментари, да ме засяга директно и индиректно – първо намекваше, че съм „пропаднала“ заради университета, в който съм решила да продължа образованието си, а после, че съм се занимавала с едва ли не глупаво хоби по глупав начин. От много години творческото писане е част от моя живот и е един своеобразен неизменен спътник, когато имам нужда да се лиша от напрежението. Чувствам се меко казано подиграна и неподкрепена в личните си решения. За капак на всичко, директно сподели, че не вярва в моите възможности (тъй като в момента се боря за стипендия и имам реален шанс според множество преподаватели, а не според своята преценка) – твърди, че тази награда няма да я получа, което също много ме нарани. Амбициозен и целеустремен човек съм, пълна отличничка с награди, грамоти, международно признати сертификати по чужд език. Говорих с него спокойно, не ме разбра, опитах се и на шега, дори бях „лош герой“ за момент и го засегнах, обяснявайки му проблемите във взаимоотношенията ни. Не ме разбира; даже каза, че една връзка не е за подкрепа, а за искреност. Не знам, но на мен изобщо не ми се струва да е искрен; просто сякаш му липсва елементарното уважение към околните.
Следващите няколко изречения със сигурност биха прозвучали комично, но това съм аз и няма да прикривам желанията и очакванията си – не съм имала кой знае какви връзки (реално е била една и преди доста време), признавам, но в нея представителят на мъжкия пол се е сещал кога да бъде кавалер и относно какви поводи. За мен е важно един конкретен ден от месеца да бъде отпразнуван по някакъв начин (дали ще бъде с малка изненада, или по-необичаен жест, няма значение). Свикнала съм и да правя личен подарък с лично послание именно на тази дата. Е, в сегашната си връзка отново се оказах единствената – липсва досетливост (или желание? ). Два пъти забрави именно за това нещо, което (макар и смешно за някои) е важно за мен. Описанието на неловките моменти, в които аз съм с малък, но градящ се на лични усилия, подарък, а той просто е забравил, ще си го спестя. Казах си, че един път е нормално, все пак е момче, но втори път... почувствах се съвсем незначима на фона на всичко друго, което не е наред с нас, а той все пак казва, че съм искала някакви невъзможни неща, желаела съм приказен свят в реала.
След вчера обаче вече мислите ми за раздяла се активизираха. В телефонен разговор всичко опря до темата, свързана със секса. Бих искала да кажа, че съм девствена. Той знае. Първоначално заяви, че не е проблем за него; че ще е търпелив, няма да ме насилва и ще почака. Аз и нямах намерението да бавя и това преживяване заедно с него (просто нямахме „свободен терен“, а и напоследък с цялото си държание май доста ме отблъсква), предполагах, че все пак е възможно да се случи в близките дни, но след вчерашните му думи сякаш видях истината и успях да си обясня сама за себе си неговото поведение. Няма да лъжа, от няколко седмици ме напряга – казваше колко ме искал „на задна“, как ще ме накарал да му правя орална любов, а тези две неща за мен са абсолютно нови, непознати и стресиращи. Аз даже още секс не съм правила, а той ми говори за това. Чудех се от известно време как да му кажа, че засега е хубаво, ако ще правим нещо, то да не включва такива „бонуси“, тъй като съм леко притеснена и не искам да се хвърлям в дълбокото. Е, след като го казах официално, той просто избухна. Думите му бяха следните: „Ооо, не се прави на чиста и на светица, на Света вода ненапита! Всички сте разгонени к*рви, какво се правиш само... ". Като чух това, просто му затворих, написах му съобщение, че вече абсолютно прекали; изключих си телефона. В момента се чувствам толкова гнусно, отвратено, нищожно, че не искам да говоря с никого. Събрах 1+1, както се казва. Доста си поплаках. Не съм спала тази нощ. Изключително огорчена и принизена се чувствам.
Проблемът е, че той с нападките си как „съм желаела много“ и съм живеела за себе си явно е успял да пречупи преценката ми и в момента седя и се чудя дали той няма право наистина и аз съм просто негодна за такива взаимоотношения. Говорила съм със свои приятели, които го познават – те споделиха, че е странен и изглежда като егоистичен тип, чиито действия не се касаят за другите.
Та... аз ли съм ненормална или трябва да прекратим връзката? Благодаря ви предварително, че прочетохте всичко това. Благодаря и на тези, които ще изкажат своето мнение в коментарите!
|
