Споделена история от Любов и изневяра |
Аз съм приятелка ама в кавички.
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1529 пъти
Вече 1 път написах история тук "Предателка ли съм? " нещо от тоя сорт. Не ви обясних всичко там. Ще нарека най-добрата ми приятелка Теодора. Сега ще се опитам накратко да опиша приятелството ми с Теди.
С нея се запознахме в детската градина. Не станахме приятелки там. Тогава бяхме познати. Тогава в детската градина бях тормозена и нямах приятели. Като почнах училище пак бях тормозена. До 5ти клас нямах надежда, че ще си имам истински приятели, защото дори да бях много тормозена пак си имах 5, 6 приятелки които ме предадоха ужасно гадно. С тези 5, 6 приятелки се познавах от 1 клас. Те почнаха да ме предават в периода 4-7клас. Тогава осъзнах, че са ми приятели само за да ми се подиграват и да ме използват. В 5ти клас от нищото с Теодора почнахме да излизаме често и за едно лято станахме най-добри приятелки. С нея най-много си говорих и писах. Нямахме много общо, но винаги сме били заедно в трудни моменти. Тя ми е давала съвети как да се справя с тормоза в училище. Никой не правеше това за мен. Нямах тайни от нея. По едно време почнахме да пазим диета, защото и двете сме пълнички. Един път нямах избор и трябваше да наруша малко диетата. Като и казах тя ми изчете конско с това, че съм имала избор да откажа, ама аз съм срамежлив човек който не може да казва не. Отказах се от диетата в край на сметка и тя ми каза "Твое решение. Ще видиш как в 10 клас ще си 100кг и няма да имаш гадже до тогава". Не само затова ми се караше. Понеже съм непохватна и правя бели без да искам тя доста често ми се кара, а и го заслужавам.
В 6ти клас се запознах със сестра и Тамара. И с нея станах-горе долу добра приятелка. По едно време повече си говорих с Тамара повече от колкото с Теодора. Теодора ми се сърдеше за това и ми казваше неща от сорта "Ти май нещо взе да ме забравяш и да излизаш повече със сеста ми". След тези нейни думи се нараних, защото аз съм чувствителна и дори някой да ми каже "ех глупачето ми" аз ще се обидя.
Спрях да си говоря често с Тамара, но когато учебната година почна аз почнах да излизам с нейната групичка. Звучи нелепо момиче 6ти клас да излиза с лапета от 4ти клас, ама го правих. Тамара ме запозна с Даяна. Тя е готино момиче. Като излизах с нейната групичка забелязах, че това момиче има подобен на моя характер. Пратих и покана в социалните мрежи и така почна нашето приятелство. От тогава почнах по-малко да си пиша с Теодора. С Даяна се опознахме добре.
Теодора забеляза, че и пиша по-малко и тя ми се разсърди. Като ме попита за Даяна аз и казах, че не си пишем много. Първата лъжа която казах на Теодора. Аз за всеки случай изтрих голяма част от чатовете ни с Даяна. С нея се разбирах повече от колкото с Теодора. Както казах непохватен човек съм и всеки път като се видим за нещо ме съди. Тя понеже върви бързо, а аз за да се движа в нейната скорост трябва да бягам тя ми казава да не бягам. Като не бягам съм зад гърба и и тя се сърди и ми казва "Застани пред мен за да аз ти се мотам зад гърба да ти мрънкам нещо което не се чува да видиш приятно ли ще ти е? Е то бива бавно ама толкова много е прекалено". Аз се обиждам и крия мъката си. Сега 2 години по-късно в 8 клас с това момиче Даяна станахме като най-добри приятелки. За тези 2 години почнах да лъжа Теодора за всичко само и само да не ми каже нещо лошо. С Даяна станахме толкова близки, че и казах за Теодора. Тя ми каза нещо от сорта "Ужас. Как може Теодора да се държи така с теб? ". Аз защитих Теодора като казах "Не. Тя не се държи гадно с мен. Тя ми казва истината. Това, че ме боли от нея е друг въпрос". Нашите не знаят, че понякога Теди ми говори такива неща, защото не им казвам. Те и без това не я харесват и си мислят, че тя ме използва, което не е вярно, защото ако ме е използвала до сега да ме е изоставила. Все пак преди 3 години тя разбра, че не ставам за "използване". Нашите понякога я мислят за по-трудолюбива и ученолюбива от мен и аз до някъде и завиждам. Като завършихме тая година аз имах 4. 70(и нещо ама не помня и колко), а тя имаше 5, 20. Като разбра първо каза "Поне и двете завършихме с 5. Ама ти в такова просто училище в което лесно могат да ти пишат 6 ти се чудя как нямаш 6. " Като завърших 1 срок с 4. 15 тя направо каза "Въх ти си много зле! Как може в това училище да имаш такива оценки? ". Постарах се 2 срок да докажа на родителите ми и нея, че мога да мина с висок успех, ама се провалих. Винаги като съм при нея ме е страх да не кажа нещо неправилно или да не издам някоя моя лъжа. Понякога дори забравям защо сме приятелки, но после се сещам, че е защото само тя ме прие такава каквато съм. Тази седмица излизахме и вчера буквално нямаше за какво да си говорим. Зарадвах се, че нейна групичка приятели дойдоха, защото тя като отиде при тях ме забравя и аз там си слушам. Имах един страх обаче. Тези месеци като излизам с нейна групичка тя все ме пита "Зщо не говориш? " и аз и казвах, че нямам за какво. Четвъртък обаче като ме пита пак същото и аз като и казах, че нямам за какво тя ми каза "Ами защо тогава излизаме? То тогава цяло лято да не излизаме. Всеки път като сме в групичка с мои приятели ти все казваш, че нямаш за какво да говориш. Просто ми писна. Знам, че си срамежлива пред хора ама то на човек му омръзва. Ти ако не почнеш да говориш с хората то ти вечно ще си такава. Ама аз какво да ти обяснявам... Айде аз се прибирам. " И дори след това не каза чао. Стана ми тъпо и като се прибрах у нас се наревах без нашите да разбират и почнах да пиша тук, ама явно не са ми одобрили историята.
С Даяна все още сме доста добри приятелки, ама тя си има друга най-добра приятелка и не и пиша много вече, защото тази нейна приятелка после ми пише "Стига си си писала с Даяна. Омръзна ми тя да си чати с теб докато аз съм у тях". След това спрях. Тя Даяна не харесва тая нейна приятелка и чака да стане 8 клас, че да се отърве. Тази нейна приятелка доста често я забърква в проблеми и я кара да плаче и ми става гадно за Даяна. Последните 2 месеца обаче и двете се държат наистина като най-добри приятелки. Даяна не се оплаква. Обаче това момиче като ме види ми се провиква. И ми вика по гадни прякори. Когато аз се видя с Даяна и тази нейна приятелка дойде тя все ме гони. Аз за да двете не си спорят се махам. Знам я Даяна тя ще спори с нейната приятелка. Аз не им преча вече, но все още сме добри приятелки. Не искам да развалям приятелството им както аз развалих моето. За жалост обаче Теодора не го осъзнава и ми е гадно. От предатели избягах и предателка станах.
Тези които ще ме защитавам. Недейте. Аз съм лоша приятелка. Кой лъже най-добрите си приятели и едва едва не ги заменя? Предателите, а аз съм такава. Теодора е права за обидите си към мен.
Моля ви модератори одобрете тази история. Имам нужда от съвет и критика. Аз знам, че съм ужасна приятелка ама ми дайте съвети как да се оправя.
|
