Споделена история от Любов и изневяра |
Какво да правя?
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1332 пъти
Здравейте. Аз съм авторът на историята, , Само с гадже, без приятели ", поствам я тук:
Здравейте. Аз съм на 19 години, студент, редовно. Какво да кажа - с ученето в училище се справях добре, а, за сега поне, отлично(все пак следвам това, което ми е интересно). Но социалният ми живот е пълна трагедия. Не, че не поддържам добри отношения с хората, с които уча, но само на колегиално ниво. Със съучениците ми не поддържам връзка, само дето с двама сме една специалност. Нямам приятели, с които да изляза, да споделям. Добре, че поне със някои от състудентите ми от време ходим по мероприятия и други места. Работа е там, че аз не обичам големите компании, барове и дискотеки, двама, трима, или дори само един другар ми стига, но не намирам такива с моя характер. Участвам и във фейсбук дискусии, но няма реална полза. Разбира се, това много ми тежи, навсякъде да съм сам, но казано, честно, от една година започнах да чувствам по - голяма нужда от това да имам гадже и ми се струва, че ми стига. В една друга тема от този сайт -, , Ти би ли била с мен“, почти всички жени бяха писали, че нямат против да бъдат само с партньора си и, че обичащите си двойки са си самодостатъчни. Но аз се съмнявам, че тези, около моята възраст, мислят така. Пробвах с една състудентка, която се стори, че е горе долу като мен, но тя ме резна. Не, че съжалявам за нея, защото после се оказа, че имаме и значителни различия. Трябва нещо да направя, по въпроса, да се срещам с по - широк кръг хора, като заговарям смело. Принципно, не съм се отказал от това, да си намеря някакви близки приятели, но според вас нормално ли е, че още нямам 20, а чувствам по - голяма нужда от гадже, при положение, че много по - отворени момчета от обкръжението ми още не са обвързани и се забавляват само с приятелите си? Ясно ми е, че момичета, обичащи големите компании, дискотеките и т. н., няма да ме търпят, дори първоначално да ме харесат, затова ще трябва да си намеря такава като мен, която да ме иска. Разбира се, ясно ми е, че няма двама напълно еднакви хора и съм готов да правя компромиси.
Нещата не са се променили. Много ми е гадно, не знам как да си намеря приятели с моите интереси и виждания, явно хората като мен са много малко, разпръснати сме и не можем да се засечем. Дори и да имам само гадже, пак ще се чуствам зле, че нямам приятели, както другите. Освен това, тъй като уча в града, в който живея, съм при баща ми и баба ми( на всичкото отгоре и майки ми почина преди четири години) (моля ви се, само не ми казвайте, че трябва да се изнасям, никой от колегите ми в университета, които са от София, не са излезли на квартира и не искат да плащат наем, при положение, че има къде да живеят, освен това баба ми, вече е и много възрастна, има нужда повече хора да са край нея). Проблемът е, че те ме виждат в какво положение съм, ако искам да се разходя някъде по - далече без причина, най - вече баба, която е постоянно вкъщи, ще знае, че съм сам и затова не го правя. Баща ми, не е много общителен, но все пак има някави приятели, с които се среща. Много ми е зле от тази ситуация, а въобще не знам вече как да намеря изход от нея. Вече ми се струва, че и да си намеря приятелка, пак ще се чуствам гадно, и пред себе си, и пред нея, че не съм като останалите, които имат и приятели, и гадже.
|
