Споделена история от Любов и изневяра |
Токсична любов , която ме убива
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1722 пъти
Здравейте, историята е банална, но ме мъчи от почти година. На 18 години срещнах любовта от пръв поглед, изглеждаше, че и той залитна, защото след първата ни случайна среща веднага ме потърси. Запознахме се покрай общи приятели и просто от самото начало всички бяха изумени заради начина, по който се гледахме, усещаха искрата във въздуха...
Боже за първи път през живота си усещах такава силна емоция, онези пеперуди, онова сърцебиене. Какта и Да е... излизахме около месец-всяка среща за мен беше вълшебство.... И едни ден просто спря, спря да звъни, оставяше ме на сийн дори при въпроси от сорта на как си.... почувствах се толкова унижена.... скоро разбрах и причината... оказа се, че всъщност бившата му приятелка отново го е потърсила и са преспали заедно... Но не са се събрали.... изживях го изключително тежко... мислех си къде е проблемът в мен... с какво тя е по-добра, сравнях снимките ни, подценявях себе си, обвинявах се, Че аз не съм достатъчно добра За него, че не ставам... така мина 1 месец и случайно се видяхме.. извини ми се И ми се обясни в любов и просто ме целуна.... И разбира се отново изчезна... Не го потърсих повече.... Но не спирах да мисля за него. След седмица реши да ми напише 5 реда в които се извинява и обяснява, че сега не Иска никакви отношения с мен... абе с две думи си каза "Айде чао"
Лелле... Не знам това толкова ме нарани.... направо част от мен умря... знам, Че е изключително тъпо да страдам за такива хора, но може би причината е, че бях хлътнала като луда за първи път, а и нямах опит. И така минаха 9 месеца.... 9 месеца, в които се опитвах да не мисля за него, но постоянно нещо ме караше да проверявам профила му, а само произнасянето на името му караше сърцето ми да бие лудо.
Преди 1 месец отново го видях случайно и той се изненада, Че ме вижда... приближи се, обърна се да ме погледне, после още веднъж и още веднъж, но нищо повече.... както и да е тази среща ме накара направо да припадна...
По същото време в живота ми изневиделица се появи друго момче-пълна противоположност на този-добър, грижовен, човек който всяка вечер ме пожелава лека нощ, а всяка сутрин ми казва добро утро, човек който ми показа какво означава някой да те цени и наистина да му пука за теб... признавам си, колкото и смешно да е... той е перфектният... е дори е невероятно красив, иска сериозна, , връзка с мен, но мен ме е страх вече.... Но просто този първият, който ми разби сърцето не ми излиза от главата... не знам какво дда правя.... Не искам повече Да живея в миналото... искам да продължа напред, но просто не се получава...
Какво да правя???
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 5 години, 10 месеца hash: 31ff65445d |
|
1. Просто порасни и всичко ще си дойде на място :)
|
преди: 5 години, 10 месеца hash: 658234870c |
|
2. Може би истинска любов, затова няма логика. Човек не може да заповядва на сърцето си кого да харесва и кого да обича. Или казано по друг начин: ако знаеш защо обичаш някого, значи не го обичаш.
|
преди: 5 години, 10 месеца hash: 5cbd678495 |
|
3. Това не е токсична любов. Това е несподелена любов.
|
преди: 5 години, 10 месеца hash: f029bd1941 |
|
5. Трябва ти време, за да го преодолееш и да продължиш напред. Остави тия приказки за истинска любов, пеперуди и прочие, това е влюбване, не любов. Освен това ти е за пръв път, което внася още драматизъм в ситуацията. На всеки му се е случвало да се влюби в неподходящ и да страда. Сигурно няма човек, който не е бил зарязван. В такъв момент говори и нараненото его и човек е склонен да преувеличава "чувствата" си.
Ще ти мине, колкото и странно да звучи в момента и дори ще се чудиш какво толкова си му харесала на този
|
преди: 5 години, 10 месеца hash: 95a60ee3b5 |
|
6. Жените си падат по мачовци, после ревът. Нормално.
|
|