Първата любов не се забравя!
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 4174 пъти
Привет на всички, добре ли я карате!? Тъй като се четат истории които са много провокативни, и си мислех защо пък и аз, да не напиша нещо което не съм споделяла на никого. Туку виж и моята история бъде прочетена от хилядите души, макар, че не съм много съгласна с това. Смятам, че във всяка история се крие един живот една съдба! Помня първата си любов, онази изпепеляващата, бях на 17години. Не ядох не пих, не ходих на училище, защото той беше моят живот. Бяхме в един Пансион, а той си отиваше при своя баща, в близкото село до града ни. Наложи се, и трябваше да напусне дома срока му беше изтекъл... Бях съкрушена, сякаш въздух не ми достигаше. Плачех във всеки един момент... Имах нужда от него от любавта му, вниманието, дългите разходки покрай реката. Ах тази река и до ден днешен носи спомена, за онази целувка, когато топлите му устни се сляха с моите. Горещата прегръдка с която ме изгаряше... Спомени така приятни и така болезнени. Бяхме разделени от обстоятелствата, но сърцето ми вече му принадлежеше, мислено вече бях с него, сигурна бях в чувствата си. ТОЙ НЕ ЗНАЕШЕ, НАИСТИНА НЕ ЗНАЕШЕ, КОЛКО МНОГО ГО ОБИЧАХ. Дойде дълго очаквания ден не го бях виждала, някъде около два месеца. Два месеца, прекалено дълго за едно обичащо момиче. Беше 5февруари денят в който момчето на живота ми се е родило. Ден в, който беше неговия Рожден Ден, нямах пари а исках да му купя най хубавия подарък. Месечните, които ни даваха от дома не бяха много, но щях да ги прежаля за няколко месеца напред. Това нямаше никакво значение та аз ще го видя какво ми пука... Деня настъпи, пътувайки в автобуса нямах търпение час по скоро да го зърна, да го прегърна и да му кажа, колко дълго е било времето в което съм очаквала нашата среща... бях там в неговата малка къщичка, беше леко смутен и малко несигурен. Не знаех какво става но и нямаше значение, виждах го и само това имаше смисъл. Не бяхме сами, тържеството започна, еуфорията замъгли съзнанието ми още повече. А той дори не смееше да ме прегърне, седеше срещу мен а красивите му, като меченце очи ме гледаха, а след това той нежно свеждаше надолу поглед. Наистина не знаех какво да си мисля.. Вечерта дойде, а къде щях да спя!? Надявах се, че ще е с него, макар и да не знаех какво ще правим, почти не мислех. И да естествено в неговата стая на единственото легло в нея. Всички се бяха прибрали беше време за спане, ама мене сън не ме ловеше. Загасихме осветлението, съблякох се и се шмугнах в белите завивки. Беше една от най дългите ми зимни нощи! Притиснах се до него и почти не дишах, прегърна ме, устните ни се впиха, и усетих, че бях готова. Той беше човека на когото бих се отдала, както духом така и тялом. Дори не помня болката при проникване, така както ми бяха казвали, а и не се страхувах от нея. В този момент телата ни бяха впити, а аз бях още по близо до момчето но живота ми. Малко по късно вече полу изморена неусетно как бях заспала, а ноща вече беше минала. А с нея и утрото.. не исках да се будя, не исках да свършва, но свърши. Трябваше до обяд да съм се прибрала, такава беше уговорката. Качвайки се на рейса, ми съобщи, че не иска повече да се виждаме, заради разстоянието и тем подобни. Не знаех сън ли е или халюцинирам. Той пак го повтори, а аз не казах нищо, само тихо и видимо спокойно се качих и се проснах на седалката. Наистина не знаех какво да чувствам, и какво да мисля. От онова утро, вече не бях аз, беше се вселило друг човек а душата ми беше чужда. Не можех да пролея и една сълза, а всяко нещо в тялото ми се разкъсваше на хиляди парченца. Парченца от пъзела на съдбата ми които не можех да събера. Мъжете за мен бяха една пълна 0 до просто нула, не чувствах не обичах но аз бях много обичана. И сега е така, но защо не обичам, не зная, това е историята ми за моята първа любов.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 6 месеца hash: 0c99550b04

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей, насълзиха ми се очите докато те четях. Мисля обаче, че ти просто идеализираш човека. Значи, когато му се е приискал секс разстоянието не е проблем, а като си е получил всичко, сори мила, много далече живееш... Е, няма що! Извинявай, че ти го казвам. За теб това са свещени спомени. Но, отстрани изглежда друго. Аз също вярвах, че никога няма да забравя първата си любов, но я забравих. Обичам друг. При теб не се е получило, защото си превърнала човека в идея- фикс. Разбил ти е сърцето. Бил е всичко за теб, затова си го "канонизирала" така. Дано някой ден успееш да се освободиш от този призрак. Древните са казали: "Всичко тече, всичко се променя и нищо не остава същото". Абсолютна истина. Поне за мен няма такова нещо, което да не може да бъде забравено, стига човек да иска. Но ти просто не искаш да го забравиш. Тази любов осмисля, изпълва живота ти - какво ще ти остане, ако се "отречеш" от нея? Повярвай, светът няма да се свърши, ако се откажеш от идола, но надали ще ме послушаш. Не го казвам, защото искам да те поучавам, а защото в написаното видях част от себе си и допускам, че така би се развил животът ми, ако не се бях скъсала навреме с миналото. Желая ти да намериш спокойствие и сърцето ти да заживее отново! Борония

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: cd758e7687

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Номер1, благодаря за коментара ти, аз наистина смятам, че сме на едно и също мнение, но чак сега. Вече събудена! Момчето също е имало чувства към мен, това по късно разбрах. Заради нестабилния живот, който е живял е предпочел да бъде сам, ала беше твърде късно. Аз вече не исках да зная причината. И да осъзнавах, че да спреш времето на живота беше абсурдно и невъзможно, за това продължих напред. След година две се засякохме съвсем случайно и тогава чак разбрах причината за раздялата ни, но твърде късно. Вече бях наранила нечии чувства и там някъде в онзи момент, някой страдаше за мен, а не бях права...

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: 69f300afb5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Борония е права, иначе - и аз така си мислих, дори имах връзка с човекът, но ме нарани много повече даже и от твоят. Първо, отне ми девствеността при любовна игра, макар че му бях казала, че не искам, после разбрах, че е имал паралелна връзка с най-добрата ми приятелка. Нея дори успял да забремени, правила аборт. Аз поне се пазих жестоко. И какво - точно ама ТОЧНО за 2 седмици го забравих и срещнах мъжа на живота си! Номер 1 го смачках като хлебарка, влачи ми се в краката БУКВАЛНО, за да съм се женила за него и ме лъжеше в очите, че уж нямал нищо общо с моята приятелка! Ужас. Така че... първата любов е в повечето случаи само първата грешка. За мен за сега и последната, никога няма да се оставя така в ръчичките на един мъж!!!

 

...

горе^

преди: 13 години, 6 месеца hash: a6a84e068d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Какво значи "първата любов не се забравя"? С какво тя е по-различна, освен че е първа? С нищо. Според мен е важна последната любов, а не първата. Уважавайте хората, които в добро или лошо са с вас, а не хората, които са били с вас за първи път, а после са изчезнали от живота ви. И аз съм имала разни първи любови, като съм била дете, но в края на краищата, като станеш на една определена възраст, си даваш сметка що за "любов" е била първата любов. И това че в главата ти са бушували объркани мисли от повишеното отделяне на определени хормони, поставя на пиедестал хора, които не го заслужават и с нищо не са по-различни от другите. Така че не си мислете за първата любов, нито за втората или за третата, а се отдайте на човека до вас - този човек, който в момента е с вас и който по стечение на обстоятелствата не сте срещнали по-рано. Но това не го прави по-малко важен от първата ви любов, защото, както казах, не първата любов е най-важна, а последната. ПС: Борония е много права.

 

...