Живот
преди: 6 години, 20 дни, прочетена 765 пъти
Здравейте! Пиша това просто за да чуя малко мнения и съвети как да се справя! Не знам от къде да започна чувствам се супер стара а съм на 28г. Наложи ми се бързо да порастна (дете съм от многодетно семейство) и за да уча и завърша висше образование ми се налагаше да работя през всичките години в университета. Буквално се разкъсвах между работа и университет (учех редовно). Гордея се със себе си, че въпреки всичко завърших... успях да се справя сама без помощ от родителите си, та дори и магистратура завърших. Бях малка, но не ме мързеше, не усещах така умората... , но в това време не съм усещала, че съм изтървала много. Моите колеги се забавляваха, а аз постоянно бях на работа. Аз винаги трябваше да се спрявям... така продължи после и в работата( работя по специалността си, но и там за да се докажеш, даваш всичко от себе си. За капак имах и една любов, която ме довърши. После се запознах с мъжът ми и сега имаме бебенце на 2 месеца. (едно не леко раждане) До преди време не си давах сметка, че така ми се е отразило всичко. Не си обръщах внимание ( защото така съм свикнала). И сега имам бебенце на 2месеца, което ме прави много щаслива, но за съжаление аз от сега съм уморена и имам чувството, че съм поне на 40години... а бебенцето ми е едва на 2м. Има дни едва става от леглото. А вечер трудно заспивам Лошото е, че нямам навика да споделям.... всичко държа в себе си... такъв ми е характера, но винаги съм си казвала, че и да споделя това няма да ми помогне. И поради този факт се чувствам доста самотна дори и в компания... и просто исках да си споделя с вас. ( знам, че има и други хора като мен), но има моменти като този, и е дълга вечерта и спомените не са леки!