Споделена история от Любов и изневяра |
Поредната ни семейна драма за 2400 лева, а е само Вторник...
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1593 пъти
Преди няколко дни се скарахме пак за битови неща, и аз тогава му казах, че не искам да ми плаща здравната застраховка към тази чуждестранна компания повече на стойност 1200 лева/един човек, и че ще унищожа документите си, за да не излезе накрая, че го използвам.
Не го направих, защото в следващите минути осъзнах, че мога да съжалявам по-късно. Казах му, че не съм я унищожила, че съм реагирала доста тъпо и налудничево и егоистично.
Днес, отидохме да вземем новите си застраховки, които са за една година и важат до 2020. Щом седнахме обратно в колата, той каза, че не трябва да унищожаваме старите си застраховки за всеки случай. Аз му казах, че не бих ги унищожила. Тогава той помълча малко и избухна, че съм го излъгала тогава - казала съм, че ще унищожа старата си застраховка. Аз му казах, че не съм го излъгала, а съм си променила мнението, защото съм осъзнала, че ще е глупаво и ще навредя най-вече на себе си.
Така от дума на дума, все още седейки в колата, която той караше към дома ни, гневът помежду ни се усилваше. Аз му казах накрая, че другата след мен няма да го търпи така винаги, изпълнен с омраза и гняв за дреболии. (Той непрекъснато и през други дни ми се сърди защо правя нещата така или иначе, а не по неговия начин, и че аз винаги лъжа за всичко)
Той ме остави вкъщи, каза, че излиза някъде и няма да се върне, аз му отвърнах, че се държи като малко дете, че доста прилича на майка си, която също винаги е изпълнена с омраза към някой и го хули всеки ден. (например мен, другата снаха, съпруга си, синовете си, непознати хора също, като им пожелава смърт, ако те я раздразнят с нещо).
Мисля, че твърде много неща се натрупаха между мен и него, дребни неща, но много като количество. Не говоря за изневери, нито за бой, нито за измами някакви - такива неща не е имало, поне от моята страна изневери не е имало. Иначе той си пишеше по телефона обичам те с непознато за мен момиче преди 5 години, ние бяхме женени също и тогава.
Сега почти всеки ден, всяко нещо в другия ни дразни доста, и преувеличаваме лошите нещата за другия. Аз така и не можах да забравя за изневярата му, колкото и да се преструвам, че е така, когато се сетя за това, ставам гневна и му казвам да върви при някоя друга да го търпи... Аз поне един път в седмицата ставам крива, и му казвам, да си намери някоя красавица манекенка и по-млада от мен жена. С парите, които изкарва той може да си намери всякаква жена, ако иска. от около година и половина, той забогатя страшно много, а ние сме заедно от 15 години, така че, може би една нова жена ще му се отрази добре, а аз не искам да погледна мъже поне година.
Освен това е скука, когато сме заедно и правим нещо, дори като гледане на интересен филм в кино... аз имам усещането, че съм сама, че като че ли, сама съм отишла на кино.
Краят за мен и него? Когато стане грозно накрая, винаги е края.
Иска ми се да бях по-добър човек, иска ми се да върна времето назад и никога да не го бях срещала, иска ми се да не се бях раждала направо...
Но, осъзнавам, че никой не ми е виновен, че аз съм такава егоистка, че той е такъв, какъвто е, че Земята се върти в една Вселена, вселена на която не и пука за нас....
Аз обаче искам да се подобря. Искам да не лъжа себе си, и човека до мен, и който и да е. Искам да не ставам толкова лесно гневна, независимо от причините. Искам да не съм такава егоистка. Как да го направя? Осъзнавам, че дори и да постигна промяната в характера си, съпруга ми няма да ме чака, никой няма време за това, и енергия, нали?
Много благодаря за времето ви и съветите, които се надявам да прочета.
|
