Споделена история от Любов и изневяра |
Сега накъде
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 932 пъти
Здравейте,
Преди няколко месеца се разделих с приятеля си, а бяхме заедно 2 години.
Накратко за мен: Никога не съм обичала, той беше първата ми любов, мисля че беше и голямата, ако има такова нещо изобщо. За 25 години съм се влюбвала 2 пъти, тоест, трудно започвам да изпитвам чувства, а чувствата към него прерастнаха и в обич. Връзки съм имала 2, като първата преди него не беше любов, а прибързване, но прерастна в хубаво приятелство. Затова и не влизам във връзки. Не мога да си представя да давам шанс и надежда на нещо, ако не ме е грабнало. Любов насила не става, поне не при мен. Сега съм по- изгубена отвсякога. Животът ми не е спрял. Работя, развивам се, издигнах се дори в работата, защото си го поставих за цел. Но колкото крачки правя напред, тройно по- големи правя назад. Имам чувството, че ако един път тръгна, няма да има връщане назад, а аз искам миналото ми да стане настояще. Ако някога сте забелязвали как малко дете тръгва тичешком нанякъде, спира, обръща се и тръгва назад към майка си, хваща я за ръка, и я дърпа към въпросното място. Така се чувствам аз с миналото си. Водя си го навсякъде. Не живея никога в момента. Постоянно съм разсеяна. Правя някакви механични действия, които после не си спомням, че съм правила, защото в главата ми се върти само някаква фантазия. Обожавам да пътувам, а сега не ми се ходи никъде. Имам чувството, че ако отида на дадено място, ще съм отишла с друг, било то приятелка и местата, които можем да обиколим като се "съберем с бившия" стават с едно по- малко. Твърдо вярвам в сродните души и съм склонна да вярвам, че той беше сродната ми душа. Ние просто се допълвахме във всяко едно отношение и не е защото съм била влюбена, пеперудките отдавна спряха, но чувството за слятост остана.
Някой преживявал ли е подобно нещо, защото търся дори малка надежда, че това се преодолява. Че утре ще се събудя и няма да имам празнота. Не ме разбирайте погрешно, животът ми е хубав, щастлива съм, но съм празна, обезсмислена. Вече дори не плача, не тъжа, но сякаш част от мен липсва и съм изгубена.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 0f812517eb |
|
1. И аз така разсъждавах до скоро. После започнах да обличам дрехите, които пазех като най-хубави да ме вижда той с тях. Започнах да ходя с други хора на местата, на които съм искала да отида и да си готвя и правя нещата, които пазех като идеи да са с него. Спрях да живея на изчакване. Каквото и да е причината за една раздяла я има и възможността никога повече да не се съберете, но това не е повод да спреш да се усмихваш или да си щастлива понякога, колкото и да ти липсва. Другото е просто загубено време и пропуснати възможности. Знам какво е да искаш някого с цялото си сърце, но осъзнавам и че той може никога да не дойде. Не искам да съм затворник на някаква романтична мечта, която може и да не се сбъдне. Мъчително е. И ти не мъчи себе си. Заслужаваш щастие дори когато си сама, дори и без него.
|
|
