Тормоз от съпруга ми
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1383 пъти
Майка съм на малко детенце под 2 години. Откакто родих сякаш прогледнах. Обичта към детето ми помогна да видя света с нови очи. Помогна ми да отсея важното от незначителното, помогна ми да знам къде да не пилея енергия, и най-вече да разбера, че никога няма да обичам никой на света колкото детето си. Сигурна съм че всяка жена, станала майка, знае за какво говоря.
Съпругът ми е много агресивен и властен. Живея под постоянни направления и ограничения. След като се роди детето започна да замахва пред лицето ми. Никога не ме е удрял, но започна да си позволява да ме бута, да ми стиска ръцете, да ми спира интернета, да ми взима телефона, да замахва през лицето ми докато стиска зъби и да ми показва, че е на косъм да удари.
Днес бяхме до магазина да пазаруваме. Като се качихме в колата искахме да дадем на детето храна, но се оказа че мокрите кърпички са свършили и не можем да избършем ръцете му. Той попита защо няма и защо не съм му казала, че няма? Аз му отвърнах, че си е в отпуска от доста време и колкото знае той, толкова знам и аз. И двамата ги ползваме. Той каза, че като знам толкова много сега ще чакам в колата и отиде в магазина да купи. Върна се и се заяде, че стоим седнали с отворена врата. Само селяните стояли така. Интелигентните хора и хора с положение стояли на затворени врати и това била груба селска проява. Очите ми се насълзиха, но той не ме отрази. Когато стигнахме до вкъщи да приберем покупките той ми каза да отивам да разходя детето щото нямало да спи довечера. Разплаках се и му казах, че искам да се прибирам. Заяде се и каза да се качвам и че хич и не ме иска с тях и излезнаха. По пътя докато пътувахме детето си играеше с храната и той каза да се обърна да го видя това дете най-накрая какво прави и ми стисна главата и насила ми я обърна назад. Разплаках се. Детето си беше добре. Но не и аз.
Толкова много такива случаи. На няколко пъти щях да си тръгна, но той ме манипулираше да остана и като види че съм готова се променя и започва да се държи мило и да ми обяснява как не съм в час. Аз никога, ама никога не се държа лошо с него. Винаги съм внимателна, дори когато ми е много зле. Но той постоянно ме мачка психически. Дори често ми казва, че ако го зарежа няма къде да отида и никой няма да ме вземе. Може да не съм перфектна, но съм прилична и преди него имах много обожатели. И взех, че избрах точно него. Не знам дали вече има нормални мъже. Започвам да си мисля, че брака и семейството са една тотална отживелица.
Грижите по детето ги отнесох аз. Той само си ходеше на работа две години. Сега си остана у дома за малко и му се вижда много трудно и постоянно ме мачка като му е зле. Като ме смаже и ми прехвърли горчивината си започва да се заяжда с мен защо съм тъжна...
Две години режима ми беше да стана и супер експресно да пусна прахосмукачка, да избърша праха по мебелите, да пусна мокър парцал, да почистя банята, да измия детето и да го нахраня, след това го извеждам два часа вън, после обяд и сън. Почивам докато спи и като стане готвя вечеря. Той се прибира и яде и излизаме заедно малко. Сега докато си е вкъщи крещи постоянно по мен. Не бях пускала прахосмукачка седмица, а пода не беше мит повече от седмица, детето лази, пипа... каза да чистя не в негово присъствие, той мразел шум от прахосмукачка. Не ми дава и пералня да пусна, дразнило го. Всичко го дразни, а мен ме чакат задължения и няма кога...
Толкова нервна станах от този тормоз, че вечер не мога да спя. Стоя и гледам в една точка и дори не знам какво ми е, просто знам че ми е зле. Нямам сили да се грижа за детето. Крещи ми се за всичко.
Варианта ми е да отида да живея с детето в малко двустайно жилище, което е мое и в момента има наематели. Жилището е ново, обзаведохме го преди няколко години с най-евтини, но нови мебели. Ще ми е трудно сама, защото нямам личен автомобил и ако сменя квартала ще е сложно с яслите. Не искам и да бъда разведена жена с дете. Това означава да остана сама.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: 1f70322127

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Мазохистка,не искала да бъде сама Сега с кой си-с детето и с едно гадно НЕЩО Явно избираш по-лошото зло или си с него да се чешиш от време на време

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 82b2d91d23

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   И кой ти го избра този съпруг? Комшиите ли? Искала си семейство и дете с него- ами ето, имаш ги. Тежко ти било, някой да ти е обещавал да ти е леко? Искам да ти кажа, че си в това положение по твоя вина. Като не върви, вземай детето и се изнасяй. Хем тогава и ти ще ходиш на работа и няма да се мъчиш в къщи. Ще си изкараш и пари за кола. И да, сама ще си гледаш детето. Защото мераклии да те чукат ще има, но да гледат чуждо дете -не.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: d14cd22e2a

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Мило момиче, замисли се сериозно дали ще можеш да продължиш напред с този човек. Нещо подобно преживях и аз с моя бивш. Не ме е удрял, но психически много ме тормозеше. Пример: на гости сме на друго семейство. Моето и другото дете са на 3 годинки, играят си около масата, моето се спъна в една табуретка и си удари коляното. Нищо сериозно. Баща му като видя се обърна към мен с думите "ти каква майка си, детето ти се удари пред теб". Що за неадекватна реакция е това??? Обиди ме и ме унижи пред другото семейство. И още много такива случаи. Разведохме се.

 

...

горе^

преди: 5 години, 9 месеца hash: 5b272a1006

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Не смятам, че имаш по-добър вариант от това да се разведеш. Да, важно решение е и да няма да отгледаш детето си с баща му както си искала, но това е по-малкото зло. Отраснах в семейство, в което баща ми тормозеше мен и майка ми и честно казано трябваше да се разведат много по-рано...щях да имам далеч по-приятно детство.. Не обвинявам майка ми, но истината е, че можеше да го предотврати. Разведи се и си намери свестен мъж, който да те обича и уважа, да е мил с теб винаги, а не само когато си напът да се разделиш с него. Каквото казвах на майка ми, това ще кажа и на теб. Заслужаваш по-добър живот, имаш възможност да го имаш, позволи си го. Всичко хубаво ти желая. Обичай си детето и махни токсичните хора от живота си.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 50372447df

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Почни и ти да взимаш някакви решения, а не само да плачеш и да чакаш да ти се каже какво да правиш. Властните мъже не понасят глезодии, рев и сополи, подобни прояви ги дразнят допълнително. Явно е, че не си подхождате като двойка. Не е нормално да посяга застрашително към теб и да ти хваща главата грубо.

 

...