Споделена история от Любов и изневяра |
Раздяла
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1295 пъти
Имах връзка с по-малко от мен момиче и беше първата такава в живота ми. Аз съм на 24, тя на 20. Три години се опознавахме докато накрая пристъпим сериозно един към друг. Аз съм интровертен характер, старая се да съм добър човек, да не задушавам другите и да не преча на никого. Дипломиран електроинженер съм.
Момичето е от добро семейство. Студентка е. Има прекалено буйни черти на характера, които се изразяват в ревнивост и мнителност. Връзката ни продължи 6 месеца. За това време я опознах още по-добре. Бях свидетел на сцени на ревност, изоставяне в ресторант под претекст, че заглеждам сервитьорки и че съм общувал прекалено много с други жени, а на нея не съм обръщал никакво внимание.
Което не е така. Обичам я и до ден днешен, но се разделихме. Разделихме се по моя инициатива след всичките безпочвени мании и обсесии, че някоя друга може да ми се лепне или да я изоставя отново. ( за 3-те години на опознаване направихме 2 неуспешни опита за връзка, които бяха неуспешни заради характера й и в 2-та случая аз сложих край първи).
Сега, след дълъг период на дипломиране и на разделение един от друг, все още я обичам. Макар и да разбрах, че има друг човек в живота й след разговор с нея все още я обичам. Но ме е яд, че бях обвиняван в опити за изневяра и че не отделям време за нея, докато правех всичко аз във връзката в 90% от случаите. Водене, изпращане до вкъщи, отделяне на време и т. н. И докато аз всеки път сам се изправях и си признавах грешките, че съм я скъсал (макар и да не виждам явна вина в това предвид глупостите й) след всеки спор с нея пак аз съм се признавал за виновен, тя така и не успя да разбере, че искам мъничко свобода да дишам и да развивам хобитата си, че не й изневерявам, защото я обичам и защото това е под достойнството ми във връзката. Тя не успя да се промени за мен, не го видях, не го усетих. Не получих това, което исках в замяна за всичките жертви, които направих. Някои може да са малки, други големи, но поне ги направих.
И когато я потърсих по телефона готов да се откажа от всичко, за да съм отново с нея тя ми каза, че животът й е продължил.
Въпросът/ите ми е/са: Аз ли съм виновен, тя ли е виновна, не сме един за друг, тя ли е глупава да не види жертвите ми, аз ли съм глупав постоянно да си признавам вината и да ме обвиняват безпочвено?
Все още я обичам и не знам дали някога ще спра. А болката и съмнението дали съм постъпил правилно ме изяждат и не ми дават мира.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 030d8945ae |
|
1. Отървал си се! Тази е емоционално-нестабилна откачалка.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: a737b4b4f4 |
|
2. Не живей в миналото, живота продължава. Съсредоточи се върху кариерата си и по пътя ще срещнеш правилното момиче за теб.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: aa927653c1 |
|
3. Тука няма правилно-неправилно. Не търси вина, не мисли, а гледай напред. Само така ще останеш човек.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 83e75c8fb1 |
|
4. Какво значение има кой е виновен и кой не когато вече не сте заедно? Минало е, тя си е продължила живота, забрави я и ти. Нали си искал свобода, лично време за хобитата си и т. н. , е сега ги имаш.
|
|
