Любов и/или изневяра
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 2725 пъти
Влюбих се в съпруга си преди около 4г. След като се обяснихме и разбрахме, че и двамата имаме чувства един към друг, след две седмици заживяхме заедно. Чувствах се свободна с него, душата ми беше свободна, заради тежка предишна връзка. Вече не мога да кажа със сигурност че съм го обичала. След време мисля че ме приемаше за даденост. Държеше се грубо, странеше доста често, бях започнала да чувствам липса на внимание от негова страна. Една година по-късна се оженихме, а след още половин година, в живота ми се появи друг човек. Случайно в нета. Може би се оправдавам, дори сама не се разбирам. Но знам, че ми липсваше внимание, уважение, разбирателство и любов. И този от нета, започна да изпълва липсата. Говорехме на дълго и на широко за какво ли не. Коментирахме, спорехме и... се влюбихме.

Осъзнавах, че не е редно, но като заговорех с мъжа си и почувствах грубостта му, си казвах "още малко, само още една седмица поне с другия да общувам" Истината беше че с тази виртуална любов, аз получавах повече, отколкото с реалния мъж до себе си.

Другия обаче се оказа женен Без деца, като мен.
Започнахме да си обещаваме, че ще се съберем. Аз бях искрена с него. Казах му че не бих направила крачка напред без той да ме "побутне" той обещаваше че ще го направи. След може би година и половина общуване виртуално с другия се срещнахме. Беше невероятно и за двамата, но беше за ден и после пак в реалността. Аз с мъжа ми той с жена си. От тогава сме се срещали може би 6 пъти.

Имала съм моменти когато съм чувствала че изневерявам на другия, а не съпруга ми.
Нормално че аз охладнях доста към мъжа ми и това го промени коренно. Започна той да търси моето внимание и да се чувства самотен. Аз съм внимателна и мъжа ми не подозира че имам друг, но ми е много тежко, измъчвам се невероятно много, защото ми се иска да съм искрена, да сложа картите на масата и да му кажа всичко. Но той сякаш не иска. Сякаш не иска да разбере, че нещо не е наред в отношенията ни. Аз прекарвам повечето време на компютъра, как веднъж не се осъмни, как веднъж не каза дай да поговорим. Страх го е да не ме изгуби, страх го е че ще се разделим, но това да сме заедно на цената на какво.

Аз иначе съм директен човек, но такъв като него не съм срещала. Той е търпелив и мълчалив до болка. Вярно че се промени към мен, но любовта ми едва ли ще се върне. Аз съм приказлива, обичам да разговарям на всякакви теми, а той е безразличен към всичко. Аз съм емоционална и се радвам и на дребни неща, а той пак е безразличен. Казвала съм му много пъти да се разделиме, че нямаме сходство в характерите, не ще и да чуе. Почти не правиме секс и пак рядко казва нещо.
Истината е че не го разбирам, толкова ми е абстрактен и всъщото време мисля че ако го оставя, ще го разбия тотално.

А с другия се ревнуваме, мразиме, обичаме. Говориме, мечтаеме и все сме до никъде. И той е почти в моето положение със жена си, с малката разлика че тя се интересува от него и адски го ревнува от мен когато общуваме. Но и той и е казвал, че не я обича вече, но тя не та не.
Но след толкова години, виртуално общуване, някак си не вярвам на тази връзка.
И толкова съм объркана, че понякога ми иде да се убия.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 11 месеца hash: 563b7e0638

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   ти си една много объркана жена... противоречиш си през цялото време.. според мен трябва да оставиш и двамата.. да останеш малко сама, да откриеш себе си, да избистриш съзнанието си и да потърсиш щастието си... спри да се измъчваш ежедневно... и да измъчваш и другите хора... порастнете хора.. и осъзнаите че трябва да поемате отговорности в живота си.. а не да се криете във виртуалното пространство и да се залъгвате с измислени любови...

 

...

преди: 13 години, 11 месеца hash: 270b028767

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Значи за първата година съпругът ти е проявил повече от достатъчно негативни качества, но въпреки това сте се оженили. Защо? Знаела си много добре, че не сте един за друг. Да не би и ти да си се юрнала по познатата женска логика да промениш непроменяемото само поради необходимостта да кипи безсмислен труд? И само 6 месеца по-късно се появява другият - "случайно" в нета - по-скоро ти си го търсила, такива случайности няма, всеки е в нета с някаква цел и ако нещо не му трябва, го игнорира. Както и да е, виртуалният ти любовник няма да се разведе и добре, че вече и ти самата не вярваш на тази връзка, може да си я продължите, но развитие няма да има. Колкото до съпруга ти - може би си го отегчила, защото няма нищо по-досадно от немлъкваща и постоянно пърхаща жена - това уморява до смърт. Впрочем, казваш, че има коренна промяна в него, вместо да се вкарваш в безсмислени каузи, не е ли по-лесно да се попромениш и ти? Защото едностранна вина няма. Мечо Пух

 

...

преди: 13 години, 11 месеца hash: ebd0210d1f

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Оххх миличка, при нас е същото. Само, че ние направихме и две деца набързо(което го отчитам за грешка). Винаги е бил мълчалив и по-затворен, и рядко е споделял, но сега направо не мога да го позная. Вече и аз не знам какво да правя. Засмея се на някой виц, прочета му го, а той ме гледа и нищо. Вижда, че имаме проблем, че нещата не са наред, но нито веднъж не седна да ме попита"как да поправим нещата". А аз не съм такава, аз говоря, при мен нещата се решават като седнем и се разберем-честно и открито, но той мълчи. Не съм изневерявала още, въпреки, че и ние правим рядко секс. Усещам, че започват да изчезват всички хубави неща в живота ни, и се превръщаме в съквартиранти. А казва, че ме обича, но доказва точно обраното. Забрави за годишнината ни, знае, че не харесвам рози, но ми подарява само рози напоследък, позволява си да ми повишава тон и да обижда(нещо, което никога не се е случвало преди да се оженим). Когато бях бременна ме и напсува, супер брутално и злобно, пизля ми, не толкова от псувнята, а от това, че точно ТОЙ я изрича. Никога не съм се чувствала по-нещастна и изгубена. Това ли е брака? При всички ли е така? И как се търпи, защото аз съм на ръба. Аз съм на 29 години, и се питам това цял живот ли ще продължи?

 

...

горе^

преди: 13 години, 11 месеца hash: f4b2a85048

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Авторката Номер 1 - Ако не бях объркана, нямаше да пиша тук. Това ми е ясно. И точно за да не нараня много хора, премълчавам. А и когато виждаш че човека не иска да знае, сякаш го е страх, сякаш това е най големия му кошмар... Мечо Пух- Прав си че усещах че не сме един за друг, но сме говорили по тези въпроси и той е обещавал, че ще положи усилия да се промени. Ако беше казал. аз съм си такъв и не мога да се променям, това е искреност и аз щях да помисля по сериозно дали да продължа с него. Значи той ме е лъгал. За другия незнам, може и да се разведе, трудно му е, това е ясно. Както и на мен ми е трудно. И двамата сме страхливци, не можем да се изправим срещу проблемите... Иначе прекарваме много време заедно, почти нонстоп... но от разстояние. Това понякога е много изнервящо. А зная какви са му отношенията с жена, защото ги виждам с очите си, без тя да знае, че аз виждам. И той знае за моите с мъжа ми, пак по същия начин. Но това е убийствено. Аз никога не съм ревнувала, никога не съм знаела що е ревност, а сега ми е невъзможно. Номер 3- Скъпа, ако искаш да оправиш отношенията си мъжа си, не прави като мен, не изневерявай. Намери начин да му покажеш че може да те загуби, моя мъж така се промени. Те усещат че има проблем, знаят, но ги е страх. Бъди ту лоша ту добра, в зависимост от ситуацията и му казвай, че можеш винаги да бъдеш лоша или добра, но това не зависи само от него. И бъди по силна, сядай и говори с него, ако ще само ти да говориш.

 

...