Има ли някой като мен? :)
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1510 пъти
Здравейте, аз съм на 23 години, тъкмо завършила бакалавър съм и работя в старчески дом като социален работник. Записала съм и магистратура в различно от предходното направление, свързано пак с хора.
На работа ежедневно ме съветват да се махна в скоро време от тази работа, защото само до края на годината ще съм с повредена психика и ще се състаря някакси... Десетки хора ми го казаха. Подмамващо е, че е държавна работа, ама пък парите са малко... Все пак не искам просто джобни, но донякъде се примитявам, защото нямам много стаж.
Като изключим това, простотията, женските клюки и лукавство, ми е добре там засега. Въпросът е, че града не е малък, но е пропаднал и с моя човек искаме рано или късно да отидем другаде... За по голям избор. Всъщност, това ни е голяма дилема.. Щото и за детенце обмисляме, рано или късно, а тук си имаме наш апартамент, примерно.. и двата варианта имат много плюсове и минуси, каквото и да изберем - ще се жертваме. (А аз си мечтая за къща с двор, в който да имам засяти билки, плодни дръвчета.. И не само заради такива неща, а и заради спокойствието, ако ме разбирате! )
Казвам клюки, защото аз не си служа с типичните женски номера, и наистина съм над нещата. Но от друга страна простотията пък бавно и сигурно ще ме сломи... Така си е, говорят се тъпи неща, няма да изпадам в подробности. Да отбележа, че не се смея да извратени шеги и т. н. Забавлявам се по други начини. Отстрани изглеждам прекалено сериозна, но истината е, че съм изключително забавен човек (за който ме разбира). Винаги съм и с идеи и т. н., често извън начертаните норми.
Продължавам да уча, защото се надявам, че това поне малко ще ми помогне да работя нещо, което наистина ми харесва - и ми дава повече свобода!
Кога реша, да мога да си почина (психически), а не колежки да ме търсят да питат как съм и утре ли ще съм на работа - сега съм болна от грип, но нямам право на болнични, защото съм работила само няколко месеца!
Въпреки че съм болна, използвам времето си не само да се лекувам, а да пера, чистя и др., защото през останалото време работя и времето не ми стига.
А така искам да си правя например домашно кисело мляко с растителни продукти като соя, да правя домашен хляб, а не да ям консервирани, окислени храни... Изобщо, имам вътрешен усет как да живея.. Здравословно.
И дори сега, когато съм болна, знам, че мога спокойно да си закуся с овесена каша, мед и сушени плодове (да кажем) на спокойствие (ям много бавно, в сравнение с всички около мен, които се натъпкват за няколко минути).
За жалост, понякога ям вредни храни, но иначе ми става много гладно, ама ситуацията често е такава.. Това не е лигавщина, надявам се, че има хора, които ще ме разберат. Нека да споделят, ако желаят!
Нека някой, който е минал през поне една от тези ситуации, които споделям, да ме посъветва.
.. След като няма по - подходяща работа в този град, какво може да се направи?
Между прочем, специалността ми е предприемаческа, но със социална насоченост.. И така попаднах на тази работа. Иначе съм записала в направление психология. :)

Желая ви повече градивност, смисленост, разумност и перспективност в живота. И нека всички имаме очи, с които да виждаме, а не само да гледаме!

И да ми пишете.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: d020fd7164

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Първо, всеки човек, който е самоопределил себе си като забавен човек - не е такъв. Това да не си хумористично импотентен и да си забавен са две кооооренно различни понятия. Иначе е лесно. Ако искаш развитие и нещо повеече от живота - отиваш на място, което предлага съответните възможности. Ако ли не... живуркаш си безово и туй то. Братан.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: e629973e9f

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Светът на пълнолетните хора се движи по следния начин: всеки си взима решенията и си носи последствията. Ти в качеството си на човек, който не е семеен и няма деца, носиш отговорност само за себе си. Не трябва да се тормозиш за чуждите решения и последствията, които другите хора ще си носят. Не ти е работа и да се притесняваш, че си неразбран единак. Не си такава. Попадала съм в женска среда от категория "кокошарник". Наистина познавам страшно разумни и направо прекрасни жени, но винаги има някоя-друга развалена ябълка. Е, случи ми се така, че бях попаднала в работна среда с жени, които се забавляваха с клюки. Тяхното решение беше това, моето решение беше да не участвам в подобни разговори, защото не се чувствам добре насред интриги. Да, гледали са ме накриво, сама съм си виновна, защото съм им казвала откровеното си мнение за злобните им подмятания. Коментирали са ме и съм ги чувала, но никога не съм се тормозила заради тези неща. Те са си те, аз съм си аз. Голям човек съм, ако дадени хора не ми допадат, просто не общувам с тях. Те си носят последствията от своите решения, аз си нося моите последствия също. Така стоят нещата- просто и ясно. Работното ти място е временно, изобщо не си струва да хабиш нерви заради някакви колежки, които просто не са твоя тип хора. При мен ситуацията беше сходна, работих временно с онези жени. Изкарваш си парите по честен начин и се намираш в този старчески дом, за да работиш, а не за да си харесвана или разбирана от когото и да е било. За едни хора е натоварващо, за други не е. Сама ще видиш дали е за теб, или по-скоро ти трябва нова работа. Ето, от мен би излязла отвратителна учителка, но някои учители са невероятни в професията си, защото не се натоварват от такъв тип работа. От друга страна, аз се справям добре в моята работа, а според повечето ми познати, аз работя нещо ужасно напрягащо. Естеството на работата ми ми харесва, зарежда ме с енергия, а не ме похабява, динамиката ме прави щастлива, но това важи за мен и една група от хора, а не за цялото население. Всеки е различен, но за всеки има място. Може пък в този старчески дом да се чувстваш по-спокойна, отколкото биха се чувствали приятелите ти, или отколкото се чувстват колежките ти. За момента ти харесва, работи тогава, аз проблем не виждам. Чудиш се къде да живееш. Пак същото правило: всеки си взима решенията и си носи последствията. Сядаш с твоя възлюбен и обсъждате кой какво желае от живота си след 10 години. После измисляте компромисен вариант, от който всеки е доволен и преценявате дали изпълнението може да се случи във вашия град, или е по-добре да се преместите. Така вероятността да допуснете грешка е по-малка. Две глави мислят по-добре от една. Връзките се градят на добра комуникация. Според мен, ако градът ви е толкова пропадащ, винаги може да си вземете къща в околностите на по-голям град с повече възможности. Хем ти си имаш дворчето и спокойствието, хем сте една идея по-близо до развитието. Дали само ти си такава? Не. Аз също предпочитам домашен хляб и си го меся вкъщи. Ами, по вкусен е, бе! Тялото ми си има разни негови нужди, които изпълнявам. Разтягам се всеки ден, правя леки тренировки, защото без това движение се чувствам като дърво. Пия вода с лимон, защото ми харесва повече. Почти не ям мазно, защото не ми понася добре. Просто се съобразявам с нуждите на моето тяло. Доколкото знам, повечето хора живеят според собствените си нужди. Преди се чувствах добре и хранейки се с вредна храна, но бързият метаболизъм на пубертета е в миналото, сега стомахът ми си има мнение за всичко и се съобразявам. Познавам и една група хора, които са леко обсебени от здравословния начин на живот, но това е друга тема. Всеки си взима решенията. Заставай смело зад твоите избори и не се тревожи за глупости.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: cc4272b7fc

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей, Братан. Всъщност това е мнение от колективи, в които съм била. А за другото, което казваш - на думи всичко е лесно..

 

...

горе^

преди: 5 години, 9 месеца hash: 486d7678e5

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   След като учиш психология няма да е зле да се замислиш за духовното си развитие и да оставиш храна, къща, мъж и деца на заден план. Сега ти е времето. Веднъж появят ли се деца - край, ставаш роб за цял живот. Ако се движиш със стадото ще се превърнеш в овца.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: f7b7682a70

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторката пак. Благодаря ти 2*, че си отделила време за коментара си. Почувствах се много добре след като го прочетох. :) Към коментар 3: ще се опитам, но не съм такъв човек, че да оставя 'мъж и дом' на заден план. Разностранна съм.. но трудно се комбинира. Благодаря ти!

 

...