Страшно объркан баща - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (127363)
 Любов и изневяра (31350)
 Секс и интимност (14920)
 Тинейджърски (22182)
 Семейство (6977)
 Здраве (9983)
 Спорт и красота (4836)
 На работното място (3577)
 Образование (7572)
 В чужбина (1762)
 Наркотици и алкохол (1144)
 Измислени истории (806)
 Проза, литература (1849)
 Други (20247)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Страшно объркан баща
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1871 пъти
Здравейте, ще ви разкажа историята си, не знам всъщност с каква цел. Просто доста ми се е насъбрало и искам да си излея душата, колкото и банално да звучи.

На 28 години съм, когато бях на 19 се запознах с жена ми, която беше на 21 тогава, сега е на 30. Първата година връзката ни беше много бурна, както повечето - силна страст, ревност, на моменти обсебване от нейна страна, прекрасни моменти, от всичко имаше... Следващите години си напаснахме доста характерите и връзката ни стана кротка и стабилна. Минахме през много тежки моменти, породени от проблеми в нашите семейства, смърт и болести на мои и нейни близки, винаги бяхме един до друг и се подкрепяхме.

Понеже учихме на различни места, а после и работихме на различни места се виждахме само в почивните дни, през седмицата вечер по 2-3 часа, а зимите през седмицата сме се виждали 1-2 пъти. Точно поради тези причини неусетно минаха цели 5 години. След тези 5 години взех да се замислям доста. Някак си имах чувството, че направихме грешка да не заживеем заедно още в началото, не предприехме никакви действия. Останахме си на ниво гаджета, всеки си ходеше през деня по неговите задачи, вечер се виждахме и почивните дни. Имах чувството, че сме си изгубили времето, че или е трябвало да скъсаме или да предприемем нещо по-сериозно.

Започнах да ставам изнервен, винаги замислен и кисел, нямаше как да не се отрази и на нея. След завършването на бакалавърската ми степен имах желание да отида да работя в чужбина по специалността. Обаче от другата страна беше тя и родителите ми, не исках да оставя нея, защото и до ден днешен не съм спирал да я обичам, тях също не можех да оставя, понеже съм единствено дете с възрастни родители. А тя от както я познавам, знам че в чужбина няма да отиде да работи, в София също, искаше да се развива в нашият град. И го направи, сега е на добра позиция в областен съд. Това и беше мечтата, учеше здраво, за да стигне до тук.
Напрежението още повече ми се покачваше и накрая теглих една майна на всичко и се пуснах по течението и да става каквото ще става.

Малко след това си намерих добре платена работа като за моето ниво тогава, поуспокоих се и връзката ни се пооправи.
От началото винаги сме използвали предпазни средства при секс, понеже тя беше категорична, че аборти няма да прави и искаше да се пазим. Обаче на една почивка на морето по време на нейната овулация забременя. За първи път ни се скъса кондом откакто правим секс, забременя от насъбралата се вътре предеякулационна течност(по принцип отделям доста). Няма да ви излъжа и ще си кажа, че никак не се зарадвах, дори доста се притесних, вътрешно не исках да имам деца, нищо че не бях малък. Тя първоначално се притесни, после започна да се радва доста. Което ми повлия и на мен и взех да гледам положително и аз.

После всичко взе да става много бързо, излезнахме на квартира и сравнително добре се разбирахме, естествено имало е караници, но за кратко и не сериозни. След като се роди детенцето ни и до към 2-годишният му рожден ден също се разбирахме. Дори си бяхме супер, понатрупах стаж и си намерих още по-добра работа, на която съм и до днес и заплатата ми е добра.
Детенцето ни скоро ще стане на 3 години.
Последните 5-6 месеца доста напрежение пак взе да ми се натрупва, понеже на 2 пъти отказвам добри предложения за работа в английският офис на компанията, в която работя и в един немски офис на друга голяма ИТ фирма.
Няма да крия, че от дете си бях казал, че искам да забогатея един ден, наближавам 30, а не съм постигнал нищо такова. Постоянно съм замислен, че животът ми не тръгна в правилната посока, че допуснах грешка, че не заминах по-рано. Общо взето винаги когато имам свободно време съм замислен за това. Вече нищо не ме радва, вътрешно винаги съм притеснен, нямам желание за нищо. Постоянно се обвинявам, че причинявам това на детето си, обаче не мога да го спра, мислите изплуват и пак, и пак... Жена ми е категорична, че няма да замине в чужбина, аз и не я виня, знаех това много отдавна.

Разкъсвам се постоянно, минават ми разни мисли да ги оставя тук и да замина, пък каквото ще да става. Знам, че това ще е краят на връзката ни. Но веднага се сещам за момченцето ми, че не мога да му го причиня, а и майка му, още си я обичам и сърце не ми дава да ги зарежа... Животът ни не е лош, не сме като другите двойки пред такава дилема за чужбина, покриваме си разходите, дори пестим, нямаме кредити, имаме сравнително добър стандарт на живот. С нея също се разбираме добре, сексът ни още е прекрасен и редовен. Но пуста моя алчност ли е, някакъв вроден комплекс ли е... Просто не ми дават мира тези мисли. Не искам да си остана на това ниво, искам да постигна нещо по-голямо, да печеля много пари, които винаги съм искал
Просто не съм доволен как ми се развива животът. Не съм от хората, за които най-прекрасното е да отглеждат деца и да се посветят на тях, не го крия, егоистично е, но не мога да си кривя душата, такъв съм си, това за мен не е развитие и мечтан живот.

Жена ми от известно време подговаря за второ дете, много искала и била готова. Аз съм твърдо против, тя се чуди защо. Като и заговоря, че искам да печеля повече пари, казва че и тука има добри възможности и е права донякъде. Мисълта цял живот да живея еднообразно, да работя от сутрин до вечер и да се прибирам вкъщи да се занимавам с децата и разни семейни задължения направо ме плаши. Не искам да е така, знам, голям егоист съм, но не мога да го променя. Просто не знам какво да правя, страшно неориентиран съм, а времето си върви. Подлудяват ме тези мисли, постоянно съм намръщен и без желание за живот.
Не знам наистина, не знам какво ще стане за напред, знам че съм страшно объркан.

Много ви благодаря, че прочетохте историята ми, напълно си заслужавам критики е нападки, няма да се сърдя за нищо. Проблемите са единствено и само в мен, не съм наясно със себе си и доста хора страдат, заради това...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 9 месеца
hash: f86ce6d974
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Следвай си мечтите.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 8b27137ced
гласове:
1 2 3 4 5
  (258716 гласа)

2.   Я се стегни! Изживяваш кризата на 30те и явно е свързана с вечния комплекс на мъжете с парите. Само дето ти имаш всичко. И си на път да го изгубиш заради глупости. Мъжете правят пари за да имат това, което ти имаш, а ти хем си го постигнал, хем финансово сте добре и пак недоволен. Вместо да мислиш за глупости се радвай се на семейството си. Хората дето имат много пари, обикновено нямат време за такива неща, работят до късно, жена им е самотна и се плющи с някой друг, а детето расте без адекватно бащино внимание. И накрая пак не им стига, искат още и още. Не знам какво повече да ти кажа. Дано ти дойде акъла докато е време.

Ж31

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 2e8d673083
гласове:
1 2 3 4 5
  (229372 гласа)

3.   Като мъж минал по твоя път, ще ти дам един съвет а ти го разбирай както искаш - Къде днешния живот, къде вродената ни черта винаги да се целим все по нависоко и по нависоко, понякога сме склонни да се спуснем устремено по някакъв път в надеждата да си осигурим по добро бъдеще, за себе си за останалите. Но устремени в това "светло бъдеще" много често забравяме, че живота си тече, всеки ден, и всяка секунда. И без значение през какво си минал, и през какво ще минеш, единственото нещо което ни остава е да се наслаждаваме на тези мигове, сега, в момента. Защото не знаеш съдбата как ще се завърти, след време какъв ще си ти, какви ще са хората покрай тебе. И може би ще съжаляваш, че не си дооценил това което си можел да имаш с това което си имал. И си жертвал настоящето си, в името на някакво имагинерно твое бъдеще.

За твое добро се надявам да си ме разбрал сега, а не след години...

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: ae3b53bbd4
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   И аз ще се включа. Мъж на 26 съм, нямам жена, нямам дете, че и не съм и завършил още университета, защото прекъснах, но смятам, че няма да имаш против да чуеш и моето мнение.
Ето, ти си точно типична извадка на един средностатистически мъж от българско семейство без да влагам нищо лошо в това.
Пак трябва да обяснявам, ама явно мъжете не го разбират това нещо.
Естествено, че ще иска второ дете. Знаеш ли защо? Защото ще те върже окончателно. Всякакви мисли, че искаш да заминеш в чужбина тотално ще изчезнат от главата ти, ако имаш второ дете.
Задачата на жените е да родят деца и да не са сами. Това не значи, че всички са по любов с мъжете си. Искат сигурност, а тази сигурност се постига, като ти родят дете, за по сигурно две. Тогава вече няма къде да мърдаш. Вече няма да си толкова смел, както, когато си самостоятелен. От темата ти усещам колко си изнервен и какво напрежение изпитваш. Ето това е днешното семейство. Сякаш си на работа, която не харесваш 24/7.
Тука ти казват да оценяваш сегашните моменти. Да де, няма нищо лошо, ама в край на сметка всеки човек има някакви мечти цели и ако не дръзне поне малко да ги осъществи, накрая се озовава с дете, което всъщност не е сигурен. че е искал в началото и постоянно мрънкаща жена. Знам, че твойта още не мрънка и правите редовно секс, ама изчакай още малко, като се роди и второто дете.
Не искам да те плаша, но напрежението тепърва ще става още по голямо, после и сексът ще спре... изобщо да имаш семейство не е такава идилия.
Няма да забравя баща ми как ми каза - майка ти ми съкрати живота. Защо според теб го казва? Точно защото постоянно и цял живот се опитва да задоволява всичките и прищевки и нужди, а като отплата получава безплатни скандали. Манипулира го както си иска и изобщо може да го смаже вербално по всякакъв начин. Аз обичам майка си баща си еднакво, но съм реалист и много добре знам как стоят нещата.
Семейството на брат ми, който е малко по-голям от теб, с две деца, върви по точно същия път.
Закъде бързате толкова с тея връзки, с тея семейсва, деца и жени?
Защо всички вървим като в някаквва матрица и правиме едно и също?
Не мога да ти опиша реакцията на майка ми, жената на брат ми и братовчедка ми, с които имахме повод и бяхме заедно, и им казах, че няма да се женя. Буквално подскочиха. Ама как? Ама какъв мъж ще си, да нямаш задължения да си сам и какви ли не още глупости.. Недай си боже да не реша да следвам собствените си мечти и цели и да правя това, което аз искам, а не това, което жена ми ми казва, че трябва.
Какво искам да ти кажа след всичките тея редове... че си сбъркал, че не си послушал инстинкта си навреме за съжаление.
Сега ще бъде много пагубно, ако си зарежеш детето, защото наистина ще си окаже влияние след време. Жената бързо ще те замени, можеш да си сигурен, но детето винаги ще усеща липсата на баща до себе си.
Следвайте инстиктите си бе хора, първо направете себе си щастливи. Да имаш покой на душата е най-голямото богатство. Знам, че не ти помогнах, но ви се чудя на акъла. Никой не е казал как трябва да живеем, че да имаш задължително жена деца и семейство. Слевайте вътрешния си глас, рискувайте, за да не ставата жертва на обстоятелствата.
Назад не се връщай пвоече. Не живей в миналото. Мисли какво да направиш сега.. Успех

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: c61d9b32ed
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Много неща не искаш, но конкретно какъв живот искаш? Точно си го представи. Как изглежда животът, в който си спокоен и доволен. Ама не просто "богат съм". Има богат и болен. Богат и самотен. Богат и преуморен. Аз съм на 42, не знам какво означава"богат", но финансови притеснения нямам. На теб за какво не ти стигат парите? Моите съжаления са, че не сме направили още деца. Пари винаги можеш да изкараш, но с децата е до време. Колкото по-късно ги правиш, толкова по-кратко си с тях.

 
  ...


...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 22921cec10
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   И когато забогатееш, около теб ще е пълно с фалшиви усмивки и ще си изгубен в твоята заблуда, че си някой и, че си успял, а всъщност ще си пропилял всичко ! Някога, да някога, защото често се случва ще осъзнаеш, че си сам и това, което си постигнал, защото си наясно, че можеш да го постигнеш, няма с кого да го споделиш ! След, като животът ти ти е еднообразен , хващай семейството и пътувайте, да много пътувайте, срещайте се с приятели и живейте по - активно ! И да, приятелю, ти си алчен егоист и явно не заслужаваш, това, което имаш и трябва да го изгубиш за да си научиш урока по най - болезнения начин ! Тоест, когато някой свестен мъж , даде любовта си на хората, които ти ще изоставиш ! Защото стабилни мъже има, мъже, които знаят какво искат и какво да ценят !

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 77c6f5eb34
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   М-57

Между IT професионалисти:

Някъде след 2/3 на темата ти се улових че се усмихвам – не защото е смешно, но защото ти знаеш какво трябва да направиш, далеч преди да напишеш първия ред. Няма да го споменавам публично…

Какво различава посредственият IT персонал от добрият? Посредственият пита какво да прави, добрият знае и го прави веднага.

Какво отличава добрият IT персонал от IT PROFESSIONAL? Последният знае какво да прави, но търси peer review преди да кликне Apply.

Тъкмо това правиш ти, а не е неоходимо. Понякога семейните взаимоотношения могат да бъдат „Restore to last known good state”, но никога “Restore from image”!

Следвай сърцето си!

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 44127ed9b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   И като спечелиш много пари какво ? Обикновено най-богатите хора са най-нещастни .... Парите са нещо временно , не трябва да са цел ...

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 5a91190b82
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Говори с психолог, добър, да си подредиш приоритетите. Някои неща ще отпаднат или поне ще идат на друго място.
Аз това "Искам да имам много пари " не го разбирам. Въпреки че много хора с пари са искали точно това. За мен по-важно е да се развиваш в професията, да не стоиш на едно място, да добивaш нови умения, да измислиш нещо ново, да съгрaдиш добър собствен бизнес и да дадеш работа на други хора. Дa бъдеш добър работодател. И ако някъде по този път се натрупат многото пари, ок.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 77935f354d
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Нека да приемем, че заминеш. Предстажял ли си си какжо ще е там_ Ще бачкаш, ще вадиш повече пари, но и разходите ти ще са по-високи, ще се пробереш в прачна къща и толкова. Защо си мислиш, че като излезеш навън, живота ти ще е по-изпълнен, не ми е ясно.

Лола

 
  ...

...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 6d38f1f5c4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Разни хора - разни интереси.

Аз съм оставял любов, заради кариера и финанси, като не мога да претентдирам, че при всеки е така, но според мен много бързо ще усетиш с пълна сила този цитат "Не с пари, а с хора се живее".

Ще оставиш по-фундаментална стъпка в пирамидата на Маслоу, за по-висока такава, което ВИНАГИ ще носи главоломни негативи, освен ако във времето не успееш да изградиш отново тази основа, което с годините и наличието на вече едно дете е доста по-трудно.


Опичай си акъла... и търси приключения в познатото.



Братан.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: e37f945383
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Според мен не ти се нрави семейният живот и бащинството, и си търсиш извинения и оправдания, за да промениш това. Уж кариерата, уж средствата, просто искаш да избягаш...

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 8ee4c56d24
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Ако я обичаш и се чувстваш добре (не понякога , а винаги когато си с нея) ако обичаш малкото си дете (не понякога а винаги когато е до теб) ако обичаш жена си каквото и да каже ако вярваш в нея и знаеш че тя вярва в теб на подсъзнателно и духовно ниво. На ниво на което думите не са нужни. Тогава и само тогава повярвай в себе си и се стегни и се замисли какво ти истински вътре в сърцето си желаеш да направиш и как искаш да постъпиш. Животът е за да се живее а не да се разсъждава как да се живее. Наслаждавай се повече от колкото да кроиш планове за бъдеще. Накрая след време ще разбереш , че си хванал каруцата пред коня и , че си пропилял годиииинииии за да размишляваш и не си живял спокойно когато си бил и млад и щастлив. Ако си бил щастлив де ;) само ние можем да си обясним истината . Просто трябва да се гмурнем надълбоко в сърцата си за да я разберем , мама ми е казвала че човек цял живот се опознава ^-^ късмет и ще се справиш!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net