Споделена история от Любов и изневяра |
Искам да напусна този дом!
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 826 пъти
Здравейте, пиша ви защото искам да разкажа историята си, но и не мога да измисля решение на моя проблем! Започвам с въпрос : има ли начин как да се изнеса от дома на нашите и да ми стигат парите за квартира, храна, сметки и да спестявам с минималната заплата... Работата ми е на 6 месечен трудов договор, засега са доволни от мен, но по - нататък не се знае ще остана ли. Работя от 16 годишна, досега баща ми не ми е правил проблем за парите, които изкарвах.. те винаги си бяха мои и не се е държал чак по този начин с мен, но в момента отношението му към мен е много лошо, защото са зле финансово с майка ми, той не може да работи със счупен крак е, защото се напи и падна много лошо и въпреки това продължава да се напива.. Мен ме тормози психически - говори ми несвързани работи, крещи ми, обижда ме. Как може един баща да каже на детето си, че било боклук и още много други такива? От 4 годишна им гледам постоянните караници с майка ми.. тя се напиваше, той я е ПРЕБИВАЛ заради това и така 15 години едно и също, че и по - лошо става. От много години тя има алкохолизъм, а психичните й отклонения са от около 7-8 години, пие лекарства изписвани от доктор, иначе си говори сама, не говори с никой, не спи, чува гласове... Много пъти, когато са се карали съм заставала пред нея само да не я удря, но вече и това не помага.. последния път той ми каза " махни се, вместо нея теб ще ударя". Случките за тези 15 години ми се отразяват много зле /получавам нещо като паник атаки, много съм чувствителна, избухлива съм, изпадала съм и в депресия от многа стрес - на работа, вкъщи и всички лоши моменти са в главата ми/ Цели 6 месеца живях с бившия ми приятел, никой не се сети за мен освен сестра ми, тях даже не ги е грижа за мен, аз трябва ли да стоя цял живот над главите им? Знам, че всичко някой ден ще се нареди, но кажете ми има ли смисъл да стоя на едно и също място и да продължавам да съм жертва на техния несполучлив брак и този психимески тормоз.. така е трябва да им помагам с каквото мога, но не издържам повече искам да замина в чужбина и никога повече да не се връщам в този дом, но ще ми е много трудно сама да се уредя, ако има някой, който е ходил сам също да пише как се е уредил, как е било там.. Благодаря, ако сте отделили 5 минути за моята история!
|